Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Глава Първа "Изпепелена"

Go down

Глава Първа "Изпепелена"

Писане by -Valeria on Пет Яну 07, 2011 1:34 pm

И нека подсилим интереса ви Smile
Първа Глава

Калона
Калона вдигна ръце. Изобщо не се поколеба. Нямаше ни-
какво съмнение какво трябва да направи. Не би допуснал
нищо и никой да застане на пътя му, а това човешко хла-
пе се опитваше да го спре. Не може да се каже, че държе-
ше момчето непременно да умре, нито пък да живее. Беше
просто необходимост. Не изпитваше капка съжаление или
разкаяние. Всъщност от векове Калона изпитваше твърде
малко чувства. Така че крилатият безсмъртен равнодушно
завъртя главата на момчето и сложи край на живота му.
– Не-е-е-е-е!
Страданието в тази единствена дума накара сърцето на
Калона да замръзне. Той пусна безжизненото тяло на мом-
чето и се обърна точно навреме, за да види как Зоуи тича
към него. Погледите им се срещнаха. В нейните очи се че-
теше отчаяние и ненавист. В неговите беше невъзможното
отричане. Той се опита да формулира думите, с които да я
накара да го разбере и може би да му прости. Но нямаше
нищо, което би могъл да каже и с което да промени слу-
чилото се пред очите ѝ. А дори и да беше в състояние да
направи невъзможното, вече нямаше време.
Зоуи хвърли по него цялата сила на елемента дух.
Духът запрати по безсмъртния сила, която бе отвъд фи-
зическото. А духът беше в същината му, неговата сърцеви-
на. Елементът му бе служил с векове и с него се чувстваше
силен и спокоен. Атаката на Зоуи го срази. Удари го с та-
кава сила, че го запрати зад огромната каменна стена, ко-
ято разделяше вампирския остров с Венецианския залив.
Ледената вода го погълна. Болката беше толкова убийстве-
на, че той не ѝ се съпротивляваше. Може би трябваше да
остави ужасната борба за живот и всичко да свърши. Може
би още веднъж трябваше да се остави да бъде победен от
нея. Но в следващия миг почувства, че душата на Зоуи се
разбива и както неговото падение го водеше от една форма
към друга, така и нейната душа напусна този свят.
Тази мисъл му причини повече болка, отколкото нападе-
нието ѝ срещу него.
Не, Зоуи! Той никога не беше възнамерявал да я нарани.
Въпреки всичките машинации на Неферет, въпреки всич-
ките ѝ манипулации като Тси Сгили, той винаги е знаел, че
ще използва свръхестествените си сили, за да спаси Зоуи. В
този свят само чрез нея можеше да се доближи до Никс, а
този свят беше единственият, който му бе останал.
Калона се бореше за живота си. Повдигна масивното си
тяло от обгърналите го вълни и осъзна истината. Заради
него духът на Зоуи си бе отишъл, което значи, че тя щеше
да умре. С първата глътка въздух, която пое над водата, той
нададе вик на отчаяние, който отекна в последната ѝ дума:
„Не!“.
Наистина ли беше вярвал, че след падението няма да из-
питва чувства? Не би могъл да бъде по-далеч от истината.
Емоциите се взривяваха в него, когато въздигна над водата
разкъсаната си и наранена душа. Силите му отслабваха и
му причиняваха болка. Със замъглен поглед той се взря в
лагуната с надеждата да види светлините, които описваха
сушата. Не би могъл да стигне дотам. Но нямаше избор. С
последни сили той разпери крила в леденостудения въздух,
издигна се над стената и се строполи на земята.
Не знаеше колко дълго е лежал така в студения мрак.
Емоциите вземаха връх над разтърсената му душа. С край-
чеца на съзнанието си той разбра защо чувството му е по-
знато. Отново беше паднал, но този път по-скоро с душата
си, отколкото с тялото.
Той усети присъствието ѝ още преди да заговори. Беше
така от самото начало, независимо дали го искаше, или не –
те се усещаха един друг.
– Допусна Зоуи да стане свидетел на убийството, което
извърши!
Тонът на Неферет беше по-студен от зимното море.
Калона вдигна глава и се опита да фокусира погледа си.
– Беше инцидент. – Гласът му прозвуча като стържещ
шепот. – Тя не трябваше да е там.
– Инцидентите са недопустими. А и няма значение, че е
била там. Каквото и да е видяла, е без значение.
– Знаеш, че душата ѝ се разби?
Калона ненавиждаше необичайната слабост в гласа си и
странната отпуснатост на тялото си почти толкова, колкото
ненавиждаше и ефекта, който ледената красота на Неферет
оказваше върху него.
– Предполагам, че повечето вампири на острова го знаят.
Типично за Зоуи, духът ѝ не можа да си вземе довиждане
тихомълком. Чудя се колко ли от вампирите са усетили си-
лата, с която те зашлеви.
Неферет почукваше по брадичката си с дългия си и ос-
тър нокът на показалеца.
Калона не каза нищо, концентрира се и се опита да събе-
ре частите на разкъсаната си душа, но земята, към която ле-
жеше притиснат, беше твърде реална и той нямаше енергия
да се издигне над нея и да почерпи сили от висините.
– Не, не мисля, че някой го е усетил – продължи Неферет
с възможно най-студения си и пресметлив глас. – Никой от
тях не е така обвързан с Мрака... с теб, както съм аз. Така е,
нали, любов моя?
– Нашата връзка е уникална – каза Калона, макар че же-
лаеше думите му да не бяха истина.
– Именно... – отвърна тя замислено. Изведнъж очите ѝ се
разшириха от прозрението, което я споходи. – Винаги съм
се чудела как е било възможно Ая да те нарани, след като
си толкова могъщ безсмъртен. И то до такава степен, че да
даде възможност на онези смехотворни индиански старици
да те пленят в земята. Смятам, че малката Зоуи току-що ми
даде отговора на въпроса, който ти така грижливо пазеше
от мен. Възможно е да бъдеш физически наранен, но един-
ствено чрез душата ти. Не е ли очарователно?
– Ще се оправя. – Той се постара да вложи колкото може
повече сила в гласа си. – Върни ме в замъка на остров Капри.
Качи ме на покрива, колкото се може по-високо и по-близо
до небето, и ще възвърна всичките си сили.
– Предполагам, че би могъл. Но имам други планове за
теб, любов моя. – Неферет протегна ръце към него. Докато
говореше, въртеше пръстите си в сложни движения, подоб-
но на паяк, който плете мрежа. – Няма да допусна Зоуи от-
ново да застане между нас.
– Тя е мъртва. Зоуи повече не може да бъде заплаха за
нас.
Калона погледна изпитателно Неферет. Тя се обгърна с
пълзящата тъмнина, която той познаваше толкова добре.
Беше прекарал цял живот в борба с този мрак, преди да се
обърне към него и да получи жестоката си сила. Той пул-
сираше и потрепваше около пръстите ѝ. Не би трябвало
да може да командва Мрака така осезаемо. Тази мисъл
отекна в раненото му съзнание като камбанен звън. Една
Висша Жрица не би трябвало да притежава такава огром-
на сила.
Но Неферет отдавна не бе просто Висша Жрица. Беше
се разпростряла далеч извън границите на тази роля много
отдавна и нямаше проблеми да контролира Мрака, когото
призоваваше.
Тя придобива безсмъртие, осъзна Калона и се изпълни
със страх, отчаяние и гняв.
– Може да изглежда като мъртва, – каза Неферет спокой-
но, като привличаше още и още черно мастило около себе
си. – Но Зоуи има ужасно досадния навик да оцелява. Този
път смятам да се уверя, че наистина е мъртва.
– Душата ѝ има навика да се преражда – каза Калона,
вероятно с цел да разконцентрира Неферет.
– В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.
Гневът засили концентрацията ѝ.
– Неферет – Калона се опита да я достигне, изричайки
името ѝ. – Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш
да управляваш?
Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя
аления блясък в очите ѝ.
– Разбира се. Низшите същества го наричат зло.
– Аз не съм низше същество, но също го наричах така.
– О, сигурна съм, че от векове не си. – Смехът ѝ беше
зловещ. – Но, изглежда, напоследък твърде много живееш
сред сенките на миналото си, вместо да тържествуваш с ве-
ликите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам
чия е вината.
С неимоверно усилие Калона се изправи до седнало по-
ложение.
– Не, не искам да се движиш.
Неферет посочи към него и тънка нишка черен мрак се
плъзна около врата му и започна да го придърпва отново
към земята.
– Какво искаш от мен? – простена той.
– Искам да проследиш душата на Зоуи в Отвъдното и да
се увериш, че никой от приятелите ѝ – тя изсъска думата
– няма да успее да я придума да се върне отново в тялото
си.
Калона изтръпна:




“Plase tell me the true. Were we are? Can we be again two in one?”


avatar
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите