Герои на шестокурсниците

Име(по възможност не много дълго и завъртяно):
Възраст(19):
Характер(четири реда минимум):
История(шест реда най-малко):
Външен вид(важно е, пет реда минимум):
Дарба(не е задължително):
Ментор:
Талисман(това е по желание):
Снимка(пак по желание):

Име : Ливия Джовани (искам само Ливия да пише моля )
Възраст (19
Характер : Злобна и хитра ,лесно манипулираща хората. Нейният бърз ум и помага в наистина заплетени и трудни ситуации и кобинацията на добри покерски умения, я правят отлична в разрешаването на трудни моменти ! Една от най- тъмните й истории е когато Ливия решава да отиде при нейната приятелка Ан и двете решават да убият надзирателя на Ан. Ли взима кухненският нож и пробожда над 20 пъти надзирателя. Разбира се това го прави с цел приятелството на Ан и да се спаси от затвора Ливия се забърква в грандиозен скандал в който е замесен президента на Италия .
История : Ливия е наполовина италиянка и аржентинка, когато е малка разбира за училището и тайно се надява да се запише в него и след години, тя вече е ученичка, която е била една от водещите лидери ,но се влюбва в учител от който забременява ,но дето умира при раждането ,тя решава да скрие случилото и от тогава става ужасно зла и маниполативна кучка, без корист и иска отмащение .Сега е готова на всичко ,за отмащението .
Външен вид : Висока ,красива с тъмно кафява коса и тъмни лешникови очи с мургава кожа в южен стил . Прелестно красиво момиче с поглед ,който може да те накара да се влюбиш в нея и тялото и е слабо с една дума модел като ангелите на Виктория сикретс, но по- красива ,няма мъж който да и устои
Дарба : Телекинеза и Телепортиране
Ментор:Деймън Салваторе
Талисман : колие сърце
Снимка Адриaна Лима:



Ако е заета : Джесика Алба

Добре разширих историята и оправих незначителните грешки Мерси за съвета !

Извинявам се, но Дани като каза, че имаш нужда от разширяване на историята нямаше предвид с два реда. Има още какво да напишеш и да кажеш, не само това

Име: Брандън Редуин
Години: 17
История:
Животът на Брандън не можеше да зеслужи определението „лек”.Милиони, макар и метафорични, възелчета даваха своето отражение и накрая тяхната съвкупност представляваше:постоянно местене и ужасяващо детство.
Кое дете не заслужава майчина обич?Дори най-непослушните се нуждаеха от онова същество, станало причина те да съществуват.Защото именно майките пробуждаха доброто.
Ала Брандън Редуин се бе научил да живее само с един антисоциялен тип, наричащ се баща/спорно наистина/ и по-малка сестра.Тя нямаше вина, че онази сбръчкана старица , наричаща се съдба, бе посочила с кокалестия си пръст и я бе пъхнала в една категория ,която никой не заслужаваше.За това Брандън направ всичко, за да бъде Нимерия щастлива.Отгледа я докато баща им ..работеше.
Рботеше бе един глагол, който при никакви обстоятелства не би могъл да даде пълно и точно определение на дейността , с която се занимаваше Редуин Старши.Милионите ножове в гаража подсказваха, че дейността му не е съвсем законна.Чувството се подсилваше и от факта,че за няколко години Брандън и сестра му бяха сменили поне дванадесеттина имена и места, носещи определението дом.
Убийците на вампири не бяха подчтени хора.Брандън вярваше в това.И ненавиждаше баща си, задето отнема нечий живот.През цялото време се опитваше да втълпи на баща си малко морал.Но това се оказа трудна, дори невъзможна задача.Защото старецът си знаеше своето.
Поредното пренасяне.Този път къщата бе по-ужасна и от предишната.Дъските на пода скърцаха зловещо, крушките примигваха , а ужасяващите лимоненожълти плочки си бяха направо кошмар.Ала Брандън свикна.Бе принуден заради Нимерия.Тя се нуждаше от някой силен, който да я подкрепя и Брандън правеше точно това.Стискаше зъби и поемаше задълженията, преписващи се на майките и бащите в обикновените семейства.
Бе денят на рождения и ден.Минути преди да се събуди, той осъзна, че е забравил да прибере подаракът и от пощата.Бе взел сакото си и бе изхвърчал.Ала тогава го спря качулатия.Посочи го с пръст и Брандън усети, че животът му току-що бе поел по нов път.
Забравил за какво е излязал, той се върна вкъщи и тогава бе принуден да се изправи лице в лице с баща си.Да си белязан, а баща ти да е убиец на вампири, може да има само един единствен изход.
Сребристият нож проблясна на леката светлина.
Видя с периферното си зрение Нимерия.Тя отчаяно се молеше на баща им, ала той сякаш бе оглушал.После дойде болката.Брандън бе наръган, ала за щастие неточно.
Минаха часове, а момчето продължаваше да се взира напрегнато в тавана.Откри, че лимоненожълтите плочки не са толкова ужасни.И тогава успя да се изправи.Направи несигурна крачка, после още една и накрая стигна до Дома на нощта. Успя да се справи и заживя там.Далеч от баща си и далеч от стария си живот,който така мразеше.
Често си спомняше за Нимерия.Бе отраснала пред очите му , а сета кой знае какво правеше.С баща като Редуин старши, не се съмняваше, че не и леко.Ала не можеше да и каже, че е жив.Поне не още...
Характер:
“Невъзможно е само , ако не вярваш”
На тези простички думи бе изграден живота на Брандън Редуин.Макар още от малък да бе различен от всички, той вярваше , че нещата могат да се оправят и че едни ден ще може с гордост да заяви,че не е различен.
Като дете Брандън бе определян като палав.С право.Защото това малко торнадо се завихряше дори в най-безветрената ситуация.
Ала годините минаха и буйният му нрав стихна, даващ път на по-зрялото мислене.
Липсата на майка имаше голиме последици върху момчето.Затваряше тревогите вътре в себе си.Отначало трудно, после свикна.
Осъзна, че животът му можеше да бъде и по-лош и това му даде една вътрешна освободеност.Накара усмивката на лицето му да остане там и да не помръдва колкото и безнадеждна да е ситуацията.Оптимизмът го направи по-силен психически.
Гняв...
В редките случаи , в които изпитваше подобни чувства, те бяха просто мимулетни.Отмиванаваха бързо , както и всъщност идват.Смяташе, че животът е твърде кратък , за да се пропилява с излишни негативни думи.Е, има и дни, м които обича да се впуска в трестави караници.Но те са рядкост...
Също както и дните, в които му е скучно.Брандън се ще намери нещо, с което за оплътни времето си...е, може и да не е много законно , но все пак..
Лъжи и лицемерие.Едва ли има някой , който да харесва тези братовчеди по майчина линия.Те рушат връзки и съсипват плановеБрандън не правеше идключение и също смяташе, че те трябва да бъдат забранени със закон.
Мразеше да плънира, защото винаги се проваляше в това начинание.Предпочиташе да се оставя на прозивола на съдбата.
Не обичаше и да го съжаляват.Искаше хората да го възприемат като равен и да не съдят за него по корицата.
Външен вид:
Бледа кожа, златиста коса и зелени очи.Това бяха нещата, които се набиваха най-силно на очи във външния вид на Брандън.Те двамата с Нимерия никак не си приличаха.Той израстна висок, а на лицето му винаги грееше широка усмивка.Косата му често заставаше в странна позиция, а той не си правеше труда да я приведе в нормален вид.Обичаше я рошава.Често я стрижеше къса и така си спестяваше по-нататъчни грижи...
Талисман:-
Снимка:

Одобрен си, сексапилче <3