Герои на четвъртокурсниците Vol.6

Име: Кристофър О'Браян
Години(17): 17
Външен вид(поне 4 реда): Кристофър е висок с мускулесто тяло.Кожата му обикновено е бяла,но може бързо да потъмнява.Има сини очи и руса коса.Както следва,има по една трапчинка на всяка от бузите му и една малка татуировка под формата на звезда под лявата ръка.Обича да се облича спортно-елегантно и дрехите му винаги са били маркови.Един от любимите му аксесоари,които обожава да носи са неговите шапки,които колекционира от доста малък.Традиция е за него,когато посети някоя страна или град,да си закупи шапка от там.
Характер(поне 5 реда): Като цяло,Кристофър е разглезено богаташче,което е свикнало да получава това,което иска.Надменен и се държи леко подигравателно с останалите хора.Обича да ги обсъжда и да създава драски помежду им.Не обича да го командорят.Свикнал е да прави това,което иска и науми ли си нещо,няма човек,който да може да го спре.
История(минимум 7 реда): Кристофър още от раждането си е обграден от цялото внимание на света.Роден в богато семейство,момчето винаги е получавало това,което иска.Разглезен,винаги иска да бъде на неговото.Няма братя и сестри.Крис винаги е бил надут или поне се е правел на такъв до момента на неговото 'белязване'.В този момент остава съвсем сам,без родители и парите на семейството му,тъй като те започват да се срамуват от самия него.На сем. О'Браян им отнема доста време да се нагодят с мисълта,че единственото им дете е вече 'син на мрака' ,но успяват и след това отново започват да го подкрепят.Въпреки че всичко започва,така както е било,Крис не си възвръща своето 'АЗ' ...
Дарба: Имитация (способността му позволява да имитира всички останали дарби,но за целта трябва да бъде видяна самия Крис.Недостатъка на способността е,че може да имитира само по една способност-само тази,която последно е видял)
Ментор: ...

Име:
Вероника

Години(17):
17

Външен вид(поне 4 реда):
Имам пясъчно руса коса, която пада на попринцип прави кичури, но с моя позната измислихме начин и да я къдря на големи, красиви масури, които да скъсяват дължината й, която попринцип е някъде до над кръста. Очите ми.. Обожавам ги. Те са с морско син цвят и всички ги харесват. Някои хора казват, че зъбите ми са като перли, но аз ги възприемам просто като бели камъчета насред устата ми, ала все пак ги харесвам, защото придават известен чар на усмивката ми. Кожата ми е тъмна, все едно прекарвам всичкото време от живота си на слънце, но аз излизам рядко и то предимно вечер, тогава се чувствам по-добре сред хората, иначе съм скрита зад прозорците на дома ми. Фигурата ми е стройна и висока, което е наистина хубаво, защото мога да нося всякакви дрехи, пък и хората харесват повече хора с.. да речем по-секси тяло.

Характер(поне 5 реда):
Предимно самовлюбена, да. Не мога да си представя живота без моето огледало, което всъщност не е нищо особено, но ми позволява да изглеждам брилянтно. Обичам дългите разходки по брега на морето или сред дърветата на гората. Хората, прекарващи времето си с мен често ме описват като затворена, но забавна. Харесва ми, да разсмивам околните, да се смея заедно с тях. Също така съм много чувствителна. Ако някой около мен плаче съм сигурна, че и аз ще се разплача, дори да не ми е тъжно, просто защото понякога нещо ми става и ставам.. Знам ли, един вид добра. Сприятелявам се трудно, защото никой не харесва лошите и самовлюбени хора. Манипулирам хората за моя изгода. Мога да се подигравам, да наранявам и да отмъщавам жестоко, на тези, които ми причинят лоши неща.

История(минимум 7 реда):
Майката и бащата на Рони са живеели в малък град, намиращ се в Онтарио. След като не виждат бъдеще там, се местят в друго градче, което отново не е особено голямо. Малката Вероника още от малка започва да пее много хубаво и родителите й я записват във вокална група. Когато става на десет години започва да ходи на концерти и да пее на голямата сцена. Оттогава решава, когато порастне да се занимава с пеене.
Един ден, когато Рони е на петнадесет години, с родителите си претърпяват катастрофа. Те почиват в болницата, а Вероника има травма на крака си. За година и половина обаче, вече може да танцува и да тича, заедно с приятелите си. Шокът, че може да претърпи отново нещо такова, я кара да се движи пеша почти навсякъде, независимо дали е много далеч. Години наред тя оплаква родителите си, дори и сега.
Когато става на седемнадесет среща мъж, с пепеляво руса коса, който й предлага питие. И така след като се прибира у дома, мъртво пияна, тя открива на челото си полумесец, който сякаш чак сега започва да я боли. И ето я тук сега, решена да стане истински вампир.

Дарба:
Когато докосне някой може да види какво хубаво ще му се случи в бъдеще, но опита ли да му каже - все едно няма глас, затова тя трябва да запази всичко за себе си.

Ментор:
...

Талисман(по желание):
Малко зайче, закачено на телефона й.