Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]

Join the forum, it's quick and easy

Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Петокурсници - Page 3 PcSY0Xm▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



Петокурсници - Page 3 J2lkpFA▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

Петокурсници - Page 3 ADM1XrT▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
Петокурсници - Page 3 0RmfMsK▶Какво ново?
Latest topics
» Разяснения за форума, групите и etc.
Петокурсници - Page 3 EmptyПон Юни 27, 2016 9:57 am by Taurus

» Училище за вампири Книга 9
Петокурсници - Page 3 EmptyСъб Фев 21, 2015 11:07 am by DesinkaPetrova

» Запази Лик;
Петокурсници - Page 3 EmptyВто Фев 03, 2015 4:50 am by Зоуи Тайлар

» Търся си другарче за РП
Петокурсници - Page 3 EmptyВто Ное 18, 2014 10:33 am by Хънс Карстес

» За къде сме без спам (:
Петокурсници - Page 3 EmptyСъб Ное 01, 2014 2:47 am by -Valeria

» Конюшните
Петокурсници - Page 3 EmptyЧет Окт 16, 2014 8:45 pm by Siesta

» Намери ме,аз съм твоята половинка!
Петокурсници - Page 3 EmptyЧет Сеп 25, 2014 4:36 am by Katherine Night

» When the night fall and most people go to bed she walks around the streets looking at the sky and the moon. - Katherine Night
Петокурсници - Page 3 EmptyСъб Сеп 20, 2014 12:25 am by -Valeria

» Deleyn Montegue
Петокурсници - Page 3 EmptyПет Сеп 19, 2014 5:04 am by -Valeria

Петокурсници - Page 3 AeNfAwm▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Петокурсници

+25
Данте Лерой
Адриана Хемпсуърт
Елинор Търнър
Уил Търнър
Nymeria Redwyne
Кристин Рейнс
Marisa Nightshade
Кристофър Найтшейд
Лара Ноумън
-Valeria
Еклиптика Лумоятар
Корийн Ферел
Stephanie Blackstorm
Александра Ксавиер
Джейкъб Слайдър
Матю Бенет
Аврора Хейлс
Тифани Клоуб
Алексис Балънтайн
Никол Мъри
Андреа Алигиери
Аника Мархело
Анклиоша
Алисшън
Лео Ботичели
29 posters

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Лара Ноумън Пон Яну 03, 2011 7:23 am

Име:
Лара Ноумън

Възраст:
18

Характер:
Момичето е дружелюбно и се разбира с повечето хора, макар да е доста избухливо. Не е от най- търпеливите и е голям инат, когато си науми нещо. Непостоянна е и не вярва в любовта, нито от пръв поглед, нито изобщо, както и не е суеверна. Може да се каже, че е атеистка, ако не броим Никс. Но за сметка на всички тези отрицателни качества, тя е верен приятел и е оптимист.

История:
Когато е била на 7 годинки са починали родителите и в самолетна катастрофа, а други роднини тя няма. Отраснала е в приемно семейство, което напуска в момента, в който я белязват. И макар тя никога да не ги е чувствала като свое семейство, те продължават да се грижат за нея и да се интересуват от живота и, въпреки че тя ги отблъсква постоянно.
Като всички деца, и Лара ходи на училище и има своите приятели. Емили, Оливия, Джейкуб и Клаудия са най-близките и хора през времето, докато живее с приемните си родители. Тя има и брат- Анжело, който е с 2 години по-голям от нея и той е единствения човек, с когото тя се разбира в "семейството" си. Но скоро се налага да се преместят и на момичето му се налага да се сбогува с приятелите си. Това не я кара да заобича семейството си, а точно обратното- мисли си, че го правят нарочно....


Външен вид:
Лара не е много висока; около метър и шийсет и пет. Кожата й е с нормален тен, нито твърде бледа, нито кой знае колко тъмна. Устните й са с цвят, нещо средно между пепел от рози и светло капучино, и са плътни. Зъбите й са равни и бели. Очите й са воднистосини, даже по-скоро сиви, и неособено големи, но въпреки това изразителни. Косата й е дълга около десетина сантиметра под раменете, и е светлоруса, като на места - най-вече по краищата - има и по-тъмни кичури. Винаги я реши леко на една страна и то толкова често, че тя вече за постоянно си е с такава прическа. Дланите й са малки, но не прекалено малки, има дълги и изящни пръсти.

Дарби:
Контролира въздушната стихия, телепортиране и телепатия...

Талисман:
огърлица

Снимкa:
Лара
Лара2
Лара Ноумън
Лара Ноумън

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by -Valeria Пон Яну 03, 2011 9:44 am

Одобрена Smile
-Valeria
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Кристофър Найтшейд Сря Яну 05, 2011 12:58 am

Петокурсници - Page 3 GaspardUlliel
Име:
Кристофър Найтшейд
Възраст:
18
Характер:
Доста време ще ми отнеме да опиша характера на това болно същество, което е Кристофър. Не можеш дори и с години познанство да кажеш, че той е едикакъв си, просто е като дърво с прекалено много разклонения за да бъде описан по някакъв начин и за да можеш да му сложиш етикети, които да го определят.
Той не е нито арогантен, нито егоистичен, нито надменен, но е и от трите по малко. Не е злобен, не е коварен, нито отмъстителен или злопаметен, но в себе си притежава по малко и от четирите изброени.
Крис не обича да му слагат етикети, защото може да бъде всякакъв. Той притежава всяко едно качесто, което човек може да притежава, но в умерени дози и така характера му е изключително разнообразен и различен от всички останали. Не можем да кажем, че е добър, мил и романтичен, но можем да кажем че притежава по малко и от трите неща и в един или друг момент го показва.
Някои хора го нарича луд, откачен, див, всезайно, човек на адреналина и на приключенията, човек със собствено униаклено мислене, със собствена интересна логика, с изключително държание и невероятно възпитание, но за Кристофър няма абсолютно никакво начение кой как го нарича и кой за какъв го мисли. "Аз съм си аз!", това са вечните думи на Крис.

История:
В един слънчев ден, през 1992 година в главната болница на Лос Анделиж на бял свят излиза Кристофър Найтшейд. Малко прелестно създание с тъмна коса и изключително висок глас, който успява да се разнесе до най-горните етажи на болницата. Само три минути по-късно Катрин с мъка успява да роди и второто си дете, разнояйчната близначка на Крис - Мариса.
Кистофър и Мариса израстват в сполотено семейство на адвокар и кабаретна певица. През всичките им 18 години няма нещо, което да им е липсвало, като в това включам и разочарованията, болката и перипетите, пред които ги е изправял света.
Когато Крис е на 16(както и Мариса, естествено), късно вечерта се връщат от нощна прожекция на филм. Дмата решават да вървят пеша до вкъщи, тъй като Мариса няма книжка, а Кристофър е пил и няма как да се качи в колата и да кара. В същата нощ близанаците са белязани и за всички в семейството им това е като шок. Кристофър обвинява себе си за случилото се, но по-късно разбира, че дори и сега да не се бе случило все някога щеше да стане и той няма абсолютно никаква вина.
Двамата постъпват в Ел Ейското училище за вампири, но в края на четвърти крус се преместват в Тулса, заради покошение върху вампирското училище на Лос Анджелис.
Малдежите започват животите си отначало на абсолютно ново място.

Външен вид:
Кристофър притежава обаятелен и магнетичен външен вид. Естествено знае, че привлиза погледа с него, но за нищо на света не би си служил с външния вид за да оставря врати пред себе си и да си оправя живота, не е толкова повърхностен и суетен.
Крис е с тъмно кафява коса и зелени очи, които имат невероятно притегателна сила и имаш чувството, че може да те хипнотизира с поглед. И може, все пак съзнанието и очите са ключа към дарбата му, под която всички се огъват независимо дали имат щит или не.
Висок е 184, със слабо стеганто тяло, страшно атлетично. Обича да носи по-"кокетни" дрехи, маркови просто защото е ценител на модерното и елегантното.

Дарби:
Контролира психическото състояние на хората, независимо от това дали имат щит или не. Може да ги накара да си мислят каквото той поиска, може да ги накара да полудеят напълно и единствения изход за тях да е лудница. По същия начин може да ги направи нормални. Другата му дабра е напълно непроницаем щит, до толкова развит, че никой не може да го атакува с дарба.
Кристофър Найтшейд
Кристофър Найтшейд

Брой мнения : 9

http://port-royal.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Marisa Nightshade Сря Яну 05, 2011 1:19 am

Петокурсници - Page 3 600full-jessica-stroup

Име :
Мариша Найтшейд

Възраст :
18

Характер:
Мариса е с доста буен характер понякога във всяко едно отношение е се различава от характера на брат и ,който никога не е еднообразен.Той сам по себе си се описа като "Аз съм си аз".Но пък понякога и тя е същата като него.Мрази кучките и мрази интригите , когато не ги създава тя самата,а и ако не тя е кучката много се дразни. Тя е малкото момиченце на брат си въпреки ,че е само с 3 минути по малка от него.

История:
В един слънчев ден, през 1992 година в главната болница на Лос Анделиж на бял свят излиза Мариса Найтшейд. . Само три минути преди нея Катрин с мъка успява е родила, разнояйя близнака на Мариса - Крис.
Кистофър и Мариса израстват в сполотено семейство на адвокат и кабаретна певица. През всичките им 18 години няма нещо, което да им е липсвало, като в това включам и разочарованията, болката и перипетите, пред които ги е изправял света.
Когато Мариса е на 16(както и Крис, естествено), късно вечерта се връщат от нощна прожекция на филм. Дмата решават да вървят пеша до вкъщи, тъй като Мариса няма книжка, а Кристофър е пил и няма как да се качи в колата и да кара. В същата нощ близанаците са белязани и за всички в семейството им това е като шок. Кристофър обвинява себе си за случилото се, но по-късно разбира, че дори и сега да не се бе случило все някога щеше да стане и той няма абсолютно никаква вина.
Двамата постъпват в Ел Ейското училище за вампири, но в края на четвърти крус се преместват в Тулса, заради покошение върху вампирското училище на Лос Анджелис.
Малдежите започват животите си отначало на абсолютно ново място.

Външен вид:
На снимката

Дарба:
Щит ( добре усвоен благодарение на брат си) Може да става невидима,Вижда мъртвите
Marisa Nightshade
Marisa Nightshade
Пети курс
Пети курс

Брой мнения : 233

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Кристин Рейнс Пет Яну 07, 2011 4:24 pm

Име:
Kристин Рейнс (Криси)

Възраст:17

Външен вид
:Kристин е със руса коса,но естественият и
цвят е кестеняв.Косата се спуска някъде до кръста,но обича да я връзва или гваща със шноа. Обича да носи високи токчета.
Цвета на очите й е кафяв.
Висока е към 172, което за нея е идеалния ръст за момиче.Косата й е чуплива.

Характер:
Кристин Рейнс е много избухлива понякога.Обича да се смее и забавлява. Понякога е много срамежлива. Не обича да говори много. Рядко се ядосва или сърди за нещо. Носи в себе си силно чувство за отговорност. Умее да разбира хората и да обича. Знае разликата между добро и лошо.

История:
Когато била на 6 годинки майката на Кристин била нападната от вампир и била убита.На следващия ден от този на "злополуката" месната полиция намерила тялото на майка и с източена кръв и счупен гръбнак.Затова от тогава Кристин мрази вампирите.Баща й е пияница,и не го интересува нищо за нея,затова тя е избягала от тях.Точно в същото време Кристин била белязана и е дошла в Дома на ноща.Отначало въобще не харесваше това,че е белязана и е станала вампир,но след време започва дори да й харесва



Снимка:
http://prikachi.com/images/580/2837580w.jpg
Chelsea Staub






Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by -Valeria Пет Яну 07, 2011 11:10 pm

одобрена си
-Valeria
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Nymeria Redwyne Сря Яну 26, 2011 1:33 am

Име: Нимерия Редуин /Nymeria Redwyne/

Петокурсници - Page 3 2800988z

Години: 18
История: "Историите са трудни за разказване. Винаги ще изпуснеш нещо, винаги нещо ще остане недоизказано...
И в тази история има моменти, които ще останат скрити. Не за друго, просто осемнадесет години са много и надали ще успя да задържа интереса ви докрая. А имайки предвид, че героите, които ще изям, са старата мисис Бендъсн и нейната мания по котките, както и учителят ми по математика, който обичаше да се почерпва с бренди в сутрешното кафе, може да се чувствате късметлии.
Първият важен момент в живоота ми бе единадесетият ми рожден ден, а ето какво си спомням:
Утрешното слънце погали кожата ми, а веднага след него се чу и алармата. Пронизващ и стряскащ звук, който нахално се намеси в съня ми, свързан с голяма шоколадова торта и едни лилави жаби, с които разговарях... Смръщъх лице и се протегнах. Веднага щом напипах бабуноподобния бутон, изтезанието спря. Изправих се и затърсих халата на розови понита, който бе ранен подарък от леля ми в Пенсилвания, заедно с пижама в същия стил. Чудех се как ли е разбрала за адреса, на който да го прати...
Ето тук се намесваше първия повратен момент в историята ми, която заслужаваше да бъде описана от някой преуспяващ писател и сто на сто щеше да заеме челна позиция в бестселърите на Ню йорк Таймс за необграничен брой от време.
Когато в детската градина ме питаха какво работи баща ми, отговарях данъчен инспектор. Никой нямаше да си направи труда да провери дали това е истина, просто учителките искаха да знаят дали мога да сглобя цяло изречение.
Но аз знаех истината още от малка... и тя далеч не приличаше на историята, която разказвах на останалите си приятелчета. Може би защото баща ми настояваше да наследя семейния бизнес, а може би имаше и други причини, за чието съществуване никога нямаше да узная.
Моят баща убиваше вампири... Незаконна и не много добре платена работа, която имаше своите отражения в начина ни на живот. Местехме се постоянно и това вървеше ръка за ръка с малкия факт, че и името ми се сменяше безспирно. Вече не помнех Елинор ли се казвах, или Нимерия...
Всеки повратен момент в историческите романи си има няколко малки условия, без които просто не може да съществува. Герой олицетворение на злото, герой, за когото се предполага, че е на страната на доброто, причина за конфликт /като изключим двете гледни точки/ и място на сблъсъка.
Най-лесно ми бе да установя последните две подробности от картинката, която се разкри пред очите ми в оная съботна утрин на 11-тият ми рожден ден. Мястото на сблъсъка бе ужасната лимоненожълта кухня, която бе част от „новия ни дом”. Всъщност мразех тази къща. Ужасни разнебитени стълби деляха стаята ми от останалата й част... Отстрани цялата конструкция приличаше на зле построена къщичка от карти. Няколко дъски стърчаха от фасадата, а коминът сякаш се люлееше.
За вторият детайл ми трябваше малко повече време.
Аз и брат ми бяхме единствени деца. Не знаех какво е станало с мама, но си имаше причина и тя се наричаше антисоциален баща. Когато не беше по работа, той седеше на дивана и напрегнато гледаше телефона си. Цялата грижа по отглеждането ми бе поел... брат ми. Правеше не лоши палачинки и когато ме изпращаше до училище лепваше една целувка на челото ми. Двамата се подкрепяхме... и си деляхме домакинските задължения, с които никой не искаше да се захваща. Името му бе Брандън. Оригиналното, с което го наричах до онзи повратен момент, състоял се на единадесетти октомври 2003 година в малката лимонена кухня, която течът бе съсипал. Очите на Брандън бяха зелени. С онзи нефритен оттенък, за който винаги съм завиждала. Носеше косата си средно дълга и винаги в една прческа, която шеговито наричах „стилно разрошена”. Имаше бледа кожа, ала това, което видях в онази сутрин бе синият полумесец на челото му.
И ето я причината за конфликта. Брат ми бе белязан. Баща ми бе убиец на вампири. Събереш ли едно и две се получаваше... битка.
Разкривеното от погнуса лице на стареца подсказваше, че Брандън не е в много изгодна позиция. Стоеше приклещен между убиеца и ножа. Познатата стара кама, покрита с капки засъхнала кръв. Не можех да повярвам на това, което се случваше. Собственият ми баща щеше да убие брат ми.
- Спри! Какви ги вършиш?!-изкрещях.
Уви не получих никаква адекватна реакция и май факта се дължеше на това, че едва се подавах над щанда в супермаркета, а и картинката се допълваше от розовата пижама на понита. Ала както споменах и по-рано, баща ми отчаяно искаше да наследя занаята. Знаех това-онова. Но защо исках да спася Брандън?! Та той бе чудовище. В това ме бяха възпитали да вярвам. Всички, които имаха луни а челото си, бяха нещо неестествено и заслужаваха да гният в ада. Ала сега сякаш времето бе спряло и целият ми живот мина като на лента пред очите ми. Първият учебен ден преди три години... Брат ми ме заведе и остана с куп първолаци целия ден. Те го засипваха с въпроси, но той не смръщи лице в знак на досада... напротив. Той ме научи да карам колело и той ме заведе в болницата, когато си счупих ръката, падайки от него. А сега бе на косъм от смъртта. Не можех да го позволя.
Ала бе твърде късно...
Ивицата кръв се стече по пода, превръщайки лимоненожълтото в аленчервено. Безжизненото тяло на Брандън се свлече на пода и последното нещо, което видях... бяха онези нефритенозелени очи.
- Събери си багажа. Махаме се от тук - просъска баща ми.
В този момент почувствах искрена омраза. Сълзите се стичаха по бузите ми и мокреха дрехите, които пълнех в стария зелен сак, който се бе превърнал в мой най-добър приятел.
Годините минаваха и бе дошъл момента да отпразнувам осемнадесетият си рожден ден. Защо глупавият 11-ти октомври бе белязан от тази черна магия не знаех, ала на път за поредното вкъщи, връщайки се от поредното училище, пред лицето ми се изправи качулат персонаж, съкаш излязал от книга на Тери Пратчет /един от любимите ми писатели/. Бавно свел качулката си и татуйровките се откроиха на фона на бледата му кожа. Посочи ме с пръст безмълвно и знаех какво ще последва. Не ми беше нужно да се оглеждам във витрината на отсрещния магазин, за да видя полумесеца. Млионите въпроси се бяха завъртели като вихрушка в съзнанието ми. Ами ако той понечеше да ме убие... Както бе станало с Брандън. Спор нямаше, че ще имам среща с облака дим, наречен смърт.
Единственото, за което си направих труда преди да замина, бе да напиша еднаняколко думи върху парче изпомачкана хартия, което намерих в бюрото си.
Белязаха ме.
Това беше. До болка познатия куфар вече бе пълен и единственото, което оставаше да направя бе да сляза по стълбите. Спомените бяха като котва. Дърпаха те обратно. Но аз нямах спомени в тази къща. Просто поредното място.
И ето, че намерих мястото си... или поне на пръв поглед всичко изглеждаше така. Дома на нощта бе пълен с белязани, отхвърлени от родителите си.
А как ще свърши моята история? На този въпрос дори аз нямам отговор. "
Нимерия Редуин


Характер: "Запомни малката ми", бе й казал веднъж Райли, "Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Всичко на пръв поглед толкова красиво и изящно винаги има и тъмна страна. И тя неслучайно е скрита." Тогава деветгодишното момиченце не бе успяло да осмисли тези думи. Бяха й се строрили странни, далечни. Но ето, че съзнанието й ги бе запечатало. И сега тя толкова често се обръщаше назад, към онази есенна вечер пред камината. "Дори и хората ли?", бе попитала тя, а любопитното пламъче в очите й бе грейнало по-ярко от всякога. "Най-вече хората", бе отвърнал някак прекалено сериозно чичо й. Или поне така се бе сторило на малкото момиченце. По този начин бе приключил онзи разговор... Ех, какво ли не би дала Нимерия да се върне там, да му зададе само още един едничък последен въпрос...
Сега, за вече порасналото момиче, тези думи бяха по-скоро плашещи. И въпреки че не би признала пред никого, тя често се затваряше вечер в стаята си, размишляваше над тях и плачеше. Плачеше, докато цялото й лице не се зачервеше от изгарящия допир на малките парещи капчици.
В тези думи тя откриваше себе си. Те сякаш разтваряха здраво залостените врати на същността й и изваждаха на показ нейното истинско, скрито "аз". Но какво бе то? Дали зад тези врати се показваше нейната тъмна, невиждана до сега страна? Нека се опитаме да разберем сами...
Момичета като нея винаги имаха по две лица. Едното, за пред хората - онова добродушно излъчване, онези изтънчени маниери, невинната усмивка, придружавана от мекия поглед на големите сини очи... И второто - това, което се показва само пред определени хора. Колкото до Нимерия - е, нека кажем просто, че тя имаше да учи още много за своята втора страна.
Нимерия Редуин не бе послушно момиче. Въпреки че малка част от населението на трите острова знаеше за това. Не, тя не бе разглезена, нито неблагодарна... Но като всяко едно осемнадесетгодишно момиче, било то нормално или пък не съвсем, нашата героиня мечтаеше за нещо друго. Обичаше забавленията - макар и по малко по-различен начин. Обичаше незабравимите приключения в книгите - и искаше един ден, независимо кога, нещо такова да се случи и на нея.
Бе решителна и целеустрмена - безспорно две от най-хубавите и качества. Смелост също не й липсваше - или поне така твърдеше чичо й, а ако имаше човек, на когото нашето момиче можеше да вярва за всичко, то този човек бе именно той. Това определено бяха неща, спадащи към нейното първо лице - онова за пред света. Не ме разбирайте погрешно, тя наистина бе такава, решителността и смелостта и далеч не бяха качества, които се опитваше да си припише за пред другите. Просто имаше и такива неща, за които малцина подозираха. Именно те показваха нейното втори лице - това за пред най-близките й.
Докато останалите й приятелки се радваха на талантите си по рисуване, пеене и всички онези досадни за Нимерия неща, които родителите им ги караха да правят, тя октриваше своето умение. Да разчита странните алгоритми на човешките чувства. Дори зад каменните маски, които някои хора избираха да поставят на лицата си, тя забелязваше блясъка на множеството преплитащи се цветни нишки. Често се случваше да прониква в неща, толкова дълбоко пропаднали в чуждите дущи, че самите им притежатели още не знаеха за тях... Мислите, че е странно някой да знае за останалите неща, с които дори те още не са наясно? Е, оставям ви да прецените сами. Но мога да ви уверя, че това нямаше нищо общо с фантастичните способности, които момичето бе получило при белязването си...
Много други неща бихме могли да кажем за нея... но смятам, че това е достатъчно като за начало. А може би дори по-скоро, отколкото предполагате, ще разберете и още. Всичко зависи от вас.


Външен вид: Нимерия никога не бе била особено висока. И вероятно нямаше да стане. Но тя имаше нещо, с което малко момичета на нейната възраст биха могли да се похвалят. Не, това не бе нещо кой знае колко специално, нито пък нещо, в чието търсене слугите на родителите й /които всъщност не съществуваха, но за които тя мечтаеше като малка/ бяха пребродили страната. Това бе нещо, което излъчваше самата тя... Величие. Онази изтънчена грациозност в походката, за която и някои доста по-големи аристократски дами продължаваха да завиждат. "Хъх", казвате си вие, "поредното богато момиче със самочувствие по-голямо от имението му". Но грешите... Величествената й осанка, маниерите й, наподобяващи тези на кралица, бяха нейната бодлива клетка. Тя не бе такава... Баща й далеч не можеше да се нарече богаташ, а порутените къщички, в които бе живяла трудно биха се определили като "имения".
Големите й светли очи... които тя предполагаше, че е наследила от майка си; сменящи цвета си в контраст с настроенията на момичето. Немирните й шоколадови къдрици. Бялата й като сняг кожа. С всяка една от своите черти тя излъчваше малко по-горе споменатото величие. Но колко хубаво всъщност бе това?
Nymeria Redwyne
Nymeria Redwyne

Брой мнения : 2

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Уил Търнър Сря Яну 26, 2011 1:35 am

Много готин герой , Ри.Одобрена си, но не съм сигурен ,че ликът е свободен...Провери за всеки случай в темата със заетите и свободните.
Уил Търнър
Уил Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 306

http://port-royal.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Елинор Търнър Сря Яну 26, 2011 1:43 am

Ликът е зает от Ан Елизабет, тя не се е появявала от около месец, но не е достатъчно дълго за да се освободи лика. Това е. Иначе героя ти е супер, съгласна съм с Уил Smile
Елинор Търнър
Елинор Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 498

http://underneath-the-mask.forummotin.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Nymeria Redwyne Сря Яну 26, 2011 2:21 am

Смених я. Снимката не е на известна личност, а на някакъв модел от Deviant-a.
Nymeria Redwyne
Nymeria Redwyne

Брой мнения : 2

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Уил Търнър Сря Яну 26, 2011 2:22 am

Така е добре.
Уил Търнър
Уил Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 306

http://port-royal.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Адриана Хемпсуърт Чет Яну 27, 2011 7:16 am

Име на героя: Адриана Еънс
Прякори: Ади, Ад, Риа, Ана, Адри, Адриана...
Години: 18
Дата на раждане: 13 Януари 1992

1. Външен вид:
Яркочервената рокля с която бе облечена Ади, започна бавно да се спука по кадифено меката й, млечно бяла кожа.Първо падна едната презрамка, която се изхлузи от рамото й и с допира си, погъделичка момичето.После и другата презрамка се плъзна по кожата на петокурсничката.
Тя изправи ръцете си, за да може роклята просто да се плъзне по перфектно изваяното й тяло и да се спусне на земята като есенен лист.
Адриана прекрачи кръга образуван от вече събляканата рокля и бавно се наведе.Нежните й пръсти хванаха червената рокля и с лекота я подметна на една от закачалките.Краката й бяха обути в обувки на токчета, които бяха най-малко 8 сантиметра.Тя беше висока 170 сантиметра и точетата я правеха доста по-висока, но й утиваше страшно много.
Тя застана до ваната на банята си и се приведе лекичко за да пусне водата да се пълни.Беше облечена единствено с оскъдно бельо което не прикриваше почти нищо, понеже доста голяма част от него бе прозрачна.Ади седна на ваната и събу внимателно дългите си, черни чорапи.Дългите й, гладки крака бяха като на някоя манекенка въпреки че тя никога дори не си се беше представяла като такава.
Момичето се изправи и застана пред ваната която се беше напълнила.Спря водата и се изправи хубаво.Започна да окопчава сутиена си, но студеният полъх който усети из зад нея я накара да спре и да се обърне.Беше нейният любим.
-Нека ти помогна - каза той усмихнато и отиде при нея.Откопча сутиена й а тя го хвана с ръка, но не го махна.Завъртя се на пръсти и нежните й плътни устни докоснаха неговите.Тя усети топлите му ръце на тънката си талия.След миг се отдръпна и небесно сините й очи се загледаха в неговите.Премигна няколко пъти и се усмихна.Завъртя се с гръб към него и свали сутиена си.Бюстът й беше голям и страхотно оформен...Ади се усмихна и свали бикините си.Потопи единият си крак във водата.Беше точната топлина и влезе в нея.Бавно се потопи и усети как топлината обгръща цялото й тяло.Затвори очи и си пое дълбоко въздух.Кестенявата й начупена коса беше мокра до половина и това не се хареса на Адриана.Потопи се изцяло и миг по-късно излезе.Косата й бе по-права от всякога.Всъщност беше както винаги когато се намокреше.Момичето отново се отпусна и след малко усети топлата прегръдка на любимият си, който се беше настанил до нея...


2. Характер -
Напълно неанглийски, за да бъдем честни – липсват й каквато и да било кротост, любов към тишината и спокойствието или пък интерес към това, което се говори или мисли за нея – тя е дръзка, буйна, импулсивна, крайно свободолюбива и общо взето, напълно неуправляема. Мрази да се бъркат в живота и делата й – обикновено реагира по начин, коренно противоположен на това, което нечия намеса цели да я накара да направи.
Упоритостта й граничи с напълно безсмислен и непоколебим инат – държи да е винаги на нейното, да получи това, което иска – и то веднага. Набележи ли си цел, нищо не може да я спре – рано или късно постига решеното с цената на много труд, тъй като никога не би употребила непочтени средства за каквото и да било.
В тази връзка – мързелът е нещо, което й е напълно непознато. Подредена, упорита, перфекционистка до мозъка на костите си, не се плаши от каквато и да било работа или пък трудност. Енергията й изглежда неизчерпаема – непрекъснато е в движение, разчела времето до секунда.
Всичко това обаче не я прави поредното затворено, инатливо дете – даже напротив. Изключително лъчезарна и общителна, безрезервно вярваща в доброто и в човека и често твърде наивна в това отношение, Тайра е готова да види приятел навсякъде, където не е сигурна, че ще срещне враг. Много по-чувствителна, отколкото някой би предположил предвид буйната й, упорита натура – всъщност обаче пред болката на близък човек винаги би избрала своята собствена, без дори да се замисли.
Прекалена авантюристка и мечтателка – едно от лошите й качества. Рядко се замисля за последствията, когато става въпрос за някакво приключение, и е готова веднага да се хвърли в него с главата надолу.


3. Кратка история -
Единствената наследница на семейство Клоуб.Всъщност малката Ади няма какво толкова да наследи от семейството си понеже те нямат толкова много пари колкото си мислите.
Но въпреки това, тя никога не е лишавана от нищо.Родена е на 13 1992 година, във болница в Южна Корея.Питате се защо там при положение че е англичанка? По простата причина че по това време родителите й са били на почивка там.Три дни след раждането на момиченцето, семейството се прибира във къщата си Сидни,Австралия.
Ади пораства много бързо и близките й не могат да й се нарадват.Тя се развива сравнително бързо в областта на всичко. Много добре се справя с пеенето и свиренето на пиано.Когато става на 5 й се ражда братче.Голям досадник според нея, но въпреки това би дала живота си за него.
Тя изживява едно много хубаво и забавно детство въпреки че учи.За малко дете тя е много интелигентна и свободолюбива.
За нея всичките 13 години живот за нея са минали като приказка, а от там започва Ада.На рожденният си ден, когато става на 13, точно на петък 13-ти, пътува за мястото на което ще празнува рожденният си ден.В автомобила са тя, братчето й, майка й и баща й.Докато пътували, ги блъска тир.Колата е напълно деформирана, а да не говорим за хората вътре в нея.След половин час пристига полицията и екип от лекари, но вече много са закъсняли.Трима човека от семейството са мъртви а един по чудо е отцелял.Единствено Адриана е оживяла, но цялата е в кръв и е в опастност за живота.Момичето се събужда на петнадесетата минута от сблъсъка, но не може да се движи изобщо.Ужасена е от гледката на мъртвото й братче и родители целите в кръв и с обезобразени лица.Но разбира се не се задържда дълго в съзнание.Когато лекарите дошли я помислили за мъртва но след като усетили дори нищожният й пулс започнали да правят всичко възможно за да я спасят.До една седмица лекарите успяват да я пооправят и вече няма опастност за живота.Остава единствено да се оправи напълно и да я изпишат.
Месец по-късно момичето отива да живее при леля си.Там се чувства добре въпреки липсата на родители.С времето болката и мъката за тях отминава.Особенно когато я белязват.Тогава тя е напълно объркана и изплашена.Среща се с няколко други белязани които я съветват да отиде в някакво училище наречено "Дом на Мрака" и тя отива.Просто няма друг избор...


4.Допълнително
б) Любимият й цвят - тъмно червено - цвета на кръвта
в) Любимо число - 7,9,666

5.Снимка =]

Ади
И пак


П.П Ще смените ли потребителското ми име на Адриана Евънс?
Адриана Хемпсуърт
Адриана Хемпсуърт
The Red Ones
The Red Ones

Брой мнения : 57

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by ???? Чет Яну 27, 2011 7:20 am


Одобрена! Доста хубав герой! И да ще го променим.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Данте Лерой Пон Фев 07, 2011 3:45 am

Петокурсници - Page 3 2958052r

Данте Лерой
(Дан, Дани)
18 години, зодия Скорпион.
Успява да се сдобие с няколко дарби по време на обучението си -
Щит от психически атаки, който е и първополучената дабра,
(владее го доста добре), създаване на илюзии, макар и не много
умели и все още не много уверен контрол над елемента Въздух.


• Портфолио:
"Когато порасна искам да съм малко момченце!" - Джоузеф Хелър
Висок, рус и строен. Мда. Но не се подвеждайте по тези определения - те не са това, което изглеждат. Данте наистина влиза в рамките очертани от тях, но по-скоро върви по-ръба да излезе - да, той е висок, но някак хърбав. Рус е, но не се грижи прилежно за косата си и тя е доста своенравна. Строен е, но липсата на мускули е нещо, което се забелязва от сто километра. Въпреки това умее да се бие доста умело, заради многото пердах, който е изял, и е разбрал, че не винаги силата е най-важното. Разчита на това, че е ловък, бърз и гъвкав - качества, които са му спасявали скъпоценната кожица неведнъж. Разбира се, имало е и моменти, когато големите му пъстри очи придружени с умолителен поглед, не са вършели работа след като е бил хванат, и по тази причина Дан има доста синини и белези по тялото си. От което пък следва, че не обича да носи къси панталони - предпочита дънки, а за нагоре пуловери, неогладени ризи и разни такива. Не, че има избор, де, - гардеробът му е скромен, но поне си го харесва. Почитател е на кецовете и от тях има доста чифтове. Излъчването му варира между дебилно до аристократски-интелигентно, зависи от случая.
Данте
• Досие:
"Съдбата е хубаво нещо, когато работи в твоя услуга.
Когато пък не - не я наричай съдба; наречи го "несправедливост",
"предателство" или просто лош късмет." - Джоузеф Хелър
• Психологически профил:
Казват, че човекът е сложна картина от много нюанси, кълбо от заплетена зветна прежда или неподредим пъзел. Разбира се, това са просто определения дадени от хора, които искат да звучат по-грандиозни и епични. Характерът на някого ... е, това е самият той. Нито повече, нито по-малко. Данте Лерой е именно човек-характер. Странен, непредсказуем за околните и определено от високопарните определения би му пасвало това, че е възелът във въпросното кълбо прежда. Младият господин, навършил скоро пълнолетие, би затруднил дори дипломирал се психолог да му направи точен профил. Като за начало Дани е ... проблемна личност. Да. Не че създава проблемите, просто винаги се оказва в центъра им, а накрая обикновено е потърпевш. Такова нещо би сломило повечето хора, но не и него - русокосият сякаш има нерви, колкото въжетата на Голдън Бридж, защото подоби работи не му влияят и не са го накарали да се превърне в "аз-съм-супер-зъл-и-готин", а по-скоро в "аз-съм-вашата-леля" или с други думи - привърженик на всичко ново и задължителен пионер. Ако някъде в училището направят отбор по надяждане с тикви със съмнителен произход - той би отишъл. Вероятно заради това го пренасят в графа "луд", а и на него не му пречи, защото изглежда не цени много-много чуждото мнение относно самия него. Сред онези, които го познават се слави като човекът, който би се хвърлил в бой срещу три здравеняка с телосложение на бикове, за да спаси някой невзрачен ученик, който е бил тормозен от тях. Причината е, че чувството му за справедливост е твърде силно(болезнено) развито и не може да търпи подобни прояви. През една част от времето, когато е приключенски настроен, сигурно има идиотско излъчване, но истината е, че Данте си има и своята тъмна страна - променливо настроение, което може да го накара да се забие цял ден сред купища книги и да не желае да контактува с никого. Тези моменти не са редки, но самият той не знае на какво точно се дължат и все още се опитва да ги контролира.
• Биографични бележки:
Неведоми са пътищата на въпросната госпожица Съдба (или пък господин "Лош късмет" - според случая) и никой не знае къде свършват за него - дали зад стената на някоя лудница, на удобния и мек стол на президента на Америка или просто на улицата. В нашата история има няколко неща, които трябва да се уточнят преди да започнем да я разказваме - пътят на Данте съвсем не е свършил (а-а), напротив, надяваме се, че ще продължи още дълго, и не е просто "път", а цяла магистрала, при това не в някой подигравателен смисъл.
Та, началото (макар на тоя свят да няма начало и край) за Данте било поставено в един студен, мрачен и ветровит ноемврийски ден. Къде? Ами, не се знае. Така де, в картона на бебчето било записано някакво си "Ню Йорк", но всъщност никой от Социални грижи не можел да измъдри от къде се е пръкнал онзи опърпан кашон с едно още по-опърпано синьо одеало и малкото, русокосо момченце увито в него. Просто един ден се появило пред вратата на офиса им (по-точно през нощта) и ги поздравило с плач, чиито децибели съвсем прилично можели да спукат тъпънчетата им. Но това не било всичко - в кашончето на детето имало оставена малка бележчица с име, фамилия и точна дата на раждане. Грижовни родители, ей! И така, набутан в онази кутия, ухилен до ушите, докато надува ушите на всички около себе си, започнал живота си Данте Лерой.
От тук-нататък нещата се развили доста бързо. Може би прекалено. Малкият русокос дявол бил настанен в сиропиталище "Света Ана", което се намирало в най-крайните квартали на Ню Йорк и бил оставен на произвола на вече споменатата дама Съдба (Лош Късмет). Едва ли му е било много приятно да е най-хилавото дете сред всички останали, но дори днес той не би казал нищо по този въпрос - дали заради редовният тормоз от страна на по-големите, или пък от прост инат - наистина ще мълчи като пукал. Сигурни източници, обаче, се разплямпаха твърде щедро и обрисуваха за нас в основни контури живота на Данте по онова време. Растейки като един от най-малките в "Света Ана", той бързо бил набелязан от местната група хулигани и се превърнал в техен лакей - трябвало да изпълнява това или онова, иначе някой друг от сиропиталището бил наказван с побой. А у Данте, трябва да знаете, има силно развито чувство за справедливост и тъй като не можел да се мери по сила с насилниците, бил принуден да изпълнява прищевките им. "Донеси котката на съседката" - направено. "Сложи паяци в леглото на директорката" - направено. С други думи - вършел всякакви щуротии и редовно си пател. По това време развил уменията си да бяга, да се крие, да се маскира и преструва твърде добре. Дори научил някои дребни фокуси с карти и подобни, по настояване на групата биячи, за да ги забавлява, когато им е скучно. Въпреки това не изгубил желанието си да защитава по-слабите и когато порастнал достатъчно, че да може да се възпротиви на хулиганите изял няколко доста сериозни побоя, защото им противоречи. Това донякъде оформило у него вярването, че човек не може да постигне нищо с насилие - другите така и не успели да го откажат от принципите му.
Ученическите му години, също били белязани от подобни събития. Данте не страдал много от липсата на родители, и макар понякога да се чувствал странно около хората с такива, не тъгувал по нещо, което не знаел какво е. Записали го да учи в местна гимназия, където благодарение на една учителка успял да развие своята нова страст - литературата. Там, сред страниците с измислени светове, герои и истории, той открил, че може да е наистина свободен - да не зависи от побойниците в сиропиталището, хората около него и като цяло света. Идеята да е напълно свободен му допаднала неимоверно и той все повече и повече затъвал в света на книгите, придобивайки детайлни познания, които му донесли доста награди на различни състезания. Допадали му донякъде химията и историята, както и чуждите езици, но другото напълно отричал и докато по тези предмети преминавал с най-високите оценки, другите едва ги вързвал. Неведнъж се е случвало да пише някое есе или хумористичен очерк за преподавател, за да го пуснат да мине. По това време се развило и още едно негово увлечение - към една красива червенокоса негова съученичка. Данте бил на 16 години и решил, че най-накрая може да каже на момиче, че го харесва без да изяде някой шамар, но ... се случило, че вместо да налети на госпожицата във физкултурния салон, се засякъл с някакъв подозрителен тип с качулка. Помислил си, че попаднал в ниско-бюджетен филм на ужасите и бил готов да се изсмее на господина пред него, когато другият влязал в ролята на Лош късмет и променил (прецакал) живота на Дани завинаги. Дам, завинаги е подходяща дума.
И така, мистър "Аз-съм-вашата леля" заминал за Дома на нощта в Ню Йорк.Двете години прекарани там били ... повече от катастрофални. Данте не можел да се приспособи към вампирския (почти вампирски) начин на живот и правел всякакви грешки, изкарвайки ниски оценки на всички изпити, дори и тези по литетарута. Чувствал се глупаво сред всички тези изящни същества, които му били преподаватели, и не знаел какво да прави. Именно тогава, докато упражнявал дарбите си, едва не докарал лудост на един свой ученик с илюзия, която никой ум не можел да понесе. Ръководството решило да го изпрати в друг дом и му предоставило избор - тогава отново се намесила Съдбата (ах, колко е мила) и насочила пръста на младежа към Тулса.
Така, бъдещият вампир-катастрофа, се насочил към това училище с надеждата, че няма да потроши всичко около себе си в опитите си да се научи на нещичко.

• Онова, което авторът е забравил да спомене по-горе:
"Всеки писател, който познавам има затруднения в писането." - Джоузеф Хелър.

* Нашият Данте е истински почитател на един определен писател, който цитира, където и да се намира. Въпросният е Джоузеф Хелър (нямаше да се сетите, нали? xD)
* Данте намира за забележителен всеки човек, който успява да оцелее в еднообразния и сив свят около него.
* Обожава сладолед, китайска храна и спагети. Също така анимации, но не си го признава.
* Разбира от техника, макар и само основни неща.
* (бележка на автора - снимките на Данте всъщност принадлежат на неговия супер-готин и известен брат близнак - Едуард Спийлърс ^^ )
Данте Лерой
Данте Лерой

Брой мнения : 15

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Елинор Търнър Пон Фев 07, 2011 6:00 am

Страхотен герой, одобрен си (:
Елинор Търнър
Елинор Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 498

http://underneath-the-mask.forummotin.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Johnnie Walker Чет Фев 10, 2011 8:15 am

Име: Джон Уолкър

Години: 18

Външен вид: Не обръщам голямо внимание на външния си вид, една тениска и чифт дънки винаги са достатъчни, друг е въпроса дали са подходящи, но както споменах това не е от голямо значение. Имам русолява коса, която никога не е получавала необходимите грижи и внимание, което си и личи, защото е винаги разрошена. Очите ми са сини, последния път, когато се погледнах в огледалото бяха такива... Не съм много висок, думата звучи някак комично, когато се загледаш в мен. Висок съм една педя под нормалното, никога няма да го простя на нашите, мразя някой да ме гледа от високо в истинския и преносния смисъл на думата.

Характер: Mълчалив, спокоен и разсъдлив - трите прилагателни, които като че ли ме описват най - добре. Интересувам се от история и митология, което прави намирането на подходящо обкръжение мисията невъзможна. Не обичам да насилвам нещата, да си давам зор за каквото и да е било, предпочитам да мързелувам и да пропускам по-важните събития. Не би казал, че съм душата на компанията, повечето хора не разбират шегите ми, но пък тези, с които се разбирам евентуално биха се засмяли... евентуално. Тъй като не говоря особено много, често му лепват титлата "особняк" и не рядко са прави в разсъжденията си, тъй като наистина съм странен, особено на моменти. Харесвам музика, всякаква музика, всички стилове... Мога да прекарам дни в слушане на една и съща песен, без да ми омръзне и докато не я науча на изуст, а след това не я изрецитирам на себе си, по - често на ум, понякога и на глас, нещо, което баща ми смята за причина за посещение при психолог два пъти в седмицата...

История : Израстнал съм... Нали с това трябваше да започна? Както и да е... Честно казано, не си спомням къде точно съм израстнал или по - точно не си спомням едно определено място, често се местихме, а "често" е доста меко казано. Баща ми се определя като авантюрист, друг е въпроса с какви термини го определя майка ми, но не смятам че е уместно да ги спомена. Има няколко висши образувания по повечето неща, които ви идват на ум в първия момент и смята да осъществи всяка своя мечта и прищявка в този живот (може би тук е мястото са спомена, че той е будист), а това автоматично завлича и мен в плана, който се променя през няколко години. С майка ми се развели седмица след моето раждане, когато баща ми отишъл да регистрира в гражданската община първото си дете в "леко" нетрезво състояние, и така съм се сдобил с благозвучното си име, което напълно пасва с фамилията ми, която пък от дядо ми, до колкото ми е известно, а то хич не е много. Да си кръстен на бутилка уиски е... Абе не е никак хубаво. Дома в Тулса е поредното ново начало с неочакван край...

Дарби: Телепортиране, метаморфия, вижда мъртвите...

Снимка на героя: Цък


Последната промяна е направена от Johnnie Walker на Пет Фев 11, 2011 5:56 am; мнението е било променяно общо 1 път

Johnnie Walker

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Елинор Търнър Чет Фев 10, 2011 8:29 am

Одобрен, само и на теб ще кажа че има прекалено много герои с дарби като телепорт (включая и себе си) и телепатия, няма да е зле да ги промениш с нещо по-различно Smile
Елинор Търнър
Елинор Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 498

http://underneath-the-mask.forummotin.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Brooke Cullen Съб Фев 19, 2011 12:00 pm

Име:Brooke Cullen
Възраст:18
Характер:
импулсивна, спонтанна, обича промените, динамиката и предизвикателствата.Често не се съобразява с мненията на другите хора и не понася съвети, дори приятелски.От една страна реалист, напорист, груб и невъздържан, от друга - идеалист, сантиментално нежен и трогателно вярващ в чудеса.Справя се с почти всички предизвикателства на живота и буди недоумение у околните със своята борбенност и решителност.
История:Родена е в малко градче,27л03л1992год. винаги е била странна за връстниците си и родителите.Веднъж в живота си се беше влюбвала,но така и намери смелост да признае това на момчето което обичаше..Мислеше,че ще остане сама до края на живота си.Един ден Брук започна да има непоносими болки в гърба,врата,ръцете и челюста.Болките се усилваха със всеки изминал ден.Неможеше да си обясни на какво се дължат болките,неможеше да спре болките.Няколко седмици след това усещаше някаква промяна в себе си която не си обесняваше.Докато не дойдоха и не я отведоха в Замъка на Древните.Там й обясниха за голямата промяна в живота й....подготвиха я да е истински вампир.
Външен вид:Не много висока 1,57.Не много дълга черна коса,зелени очи,бледа кожа.Стилът на обличане е спортно-елегантен,предпочита високите обувки.
Дарби:чува надалече,може да върне времето назад,може да причинява болка само с поглед
Талисман:
Снимка(пак по желание):
Brooke Cullen
Brooke Cullen

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by -Valeria Нед Фев 20, 2011 12:10 am

Одобрена си Smile
-Valeria
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Саманта Хел Пет Фев 25, 2011 8:01 am

Име:
Саманта Хел

Възраст:
18

Характер:
Ако има човек, който никога да не знае в какво настроение е- то това е Сам.Импулсивна личност е и доста често си пати, заради необмислени действия, но това е тя и няма намерение да се променя заради мнението на другите, което и без това не зачита. По инат много малко хора могат да и съперничат, но в случаите когато това става, то те губят почти винаги. И все пак, в пълен контраст с предишните казани за нея неща, е фактът, че тя умее да губи с гордо вдигната глава.
Не е самовлюбена, но е и от хората, които ги е срам да си покажат носа извън къщата си, защото не искат никой и нищо да вижда как изглеждат. Но има нещо, на което момичето държи най-много и то това е справедливостта. В много от случаите, Саманта е загазвала и то доста жестоко, заради това си качество, но просто не може да си затвори очите за нещо, което не е справедливо.
Държи на истината, ала е имало и случаи, когато и и се налагало да лъже. И макар тя да мрази тези моменти, все пак се справя доста добре в карането на хората да повярват в това, което тя иска. Талант или просто дарбата и, хипноза, дадена и от Никс? И досега не е разбрала, но и не държи толкова много на крайният отговор.
Г-ца Хол е доста свободолюбива. Затова и не обича особено връзките. Чувството, че партньорът ти диша във врата е прекалено голяма преграда за нея. Но за сметка на това си пада по флирта. Не е особено добра в създаването на приятели, но поне е любезна. Контролът над емоциите и една от отличителните и черти. Трудно можете да я накарате да избухне на публично място или да заплаче на романтичен филм. Умее да мисли трузво в напечени ситуации и да остава спокойна сред целият този шум и хаос. Заклет реалист е и когато чашата е наполовина празна, тя просто го казва, а не се опитва да погледне нещата от добрата им страна, която всъщност точно в този момент е...ами няма я...

История:
Родена е в семейството на учителка и...сериен убиец. Да, повечето хора биха си помислили, че се шегувам, но не е така. Майка и е имала неблагоразумието да преспи с издирван престъпник, който всъщност се оказва и доста добър баща в последствие. Обвинен в убийство на 3 човека, ограбил поне 2 банки, няма по идеален баща за Сам от нейния. Честите местения от град на град не са и позволили да си намери много приятели, но това не я спира да се забавлява. Постоянното напрежение и страх за живота на обичния си татко изобщо не и влияят и тя дори се чувства добре. Учи се как да се грижи за себе си и как да се защитава сама. Никога не е била разглезено момиченце, което плаче за всички о и тича да се скрие зад майка си или зад здравия си приятел, който заплашва с бой всеки, погледнал я накриво. Не...Макар да и харесва да се опитват да я защитават, това в повечето случаи я дразни.
Един ден, отново на път за друг град, става автомобилна катастрофа и майка и загива. Тя и баща и успяват да оцелеят, но това някакси променя и двамата. Това е бил последния път, когато тя е плакала за някого. Обещала си е да не пророни и сълза повече за нищо и никого. Оценява нещата, които вече има, защото знае какво е чувството да загубиш някой скъп за теб човек. Баща и вече е виждал смъртта и би трябвало да го преодолее, но не успява. Това си остава една голяма празнина в душата му(ако има такава все още) и той никога повече не споменава за тази трагедия. Тогава Сами е на 12. И така...животът си продължава. Местенията също. Когато момичето става на 18 я белязват и тя идва да учи тук, оставяйки баща си сам да си скита по широкия свят. Все още поддържат връзка по мобилни телефони(много са, след всяко обаждане ги сменят, за да не се проследява сигнала) и успяват от време на време да се виждат. Но това са редки случаи.
Саманта има банкова сметка с добста добра сума в нея, с която може да си живее както поиска, но не и прекалено покзно, разбира се. Тя е невинна, не е виновна, че баща и е престъпник. Полицията я оневинява, но постоянно и диша във врата, за да разбере къде е баща и. Затова и срещите между двамата са доста редки...


Дарби:
Телекинеза, левитация и хипноза...

Външен вид:
Естестевният цвят на косата и черен. Гарваново черен...Кожата и доста бледа, а очите и са синьо-зелено-сиви. Има слабо гъвкаво тяло и котешка походка. Самото и излъчване сякаш те предизвиква. Доста хора(от малкото и познати) казват, че в очите и по-коро се топят ледове. Едновременно топли и студени.
Та, както споменах, естественият и цвят на косата е черен. Да...косата и някога е била черна. Много, много отдавна. Сега е пепеляво руса, но няма как да промени цвета на очите си, нито пък кожата си, макар вече да има леееек, съвсем лек слънчев загар.


Снимка:
Саманта преди да се промени...
И след това...

Талисман:
Огърлица, подарък от майка и за 11 и рожден ден. Никога не я сваляла от врата и. Както се е предполага, е истинско сребро и ако някой се осмели да я докосне без разрешението на Сам, ще е щастливец да се размине само с няколко синини.
Саманта Хел
Саманта Хел

Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Елинор Търнър Съб Фев 26, 2011 3:05 am

Одобрена
Елинор Търнър
Елинор Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 498

http://underneath-the-mask.forummotin.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Сюзан Хел Пон Фев 28, 2011 9:54 pm

Име: Сюзан-Елизабет Хел

Възраст: 18 години; родена е на 10 юни 1993 година.

Характер: Тя е много силна личност, уверена и сигурна. Лесно се вбесява, но обича да държи чувствата си за себе си и да изглежда неуязвима. Излива гнева и болката си в нещата, които пише - има талант на писателка - както и в музиката, която слуша.
От време на време, под влияние на дарбите си, (вж. История) характера й се променя коренно и тя се превръща в търсеща удоволствията от живота, вътрешно омърсена душа. Красивата девойка се превръща във все така красива, но безскрупулна и готова на убийство - буквално - за да постигне това, което иска. Нищо не може да я спре пред целите й, което често кара околните да странят от нея. Естествено, както се очаква от някой с такъв характер, има множество недостатъци. Самата тя е олицетворение на седемте смъртни гряха - алчна, суетна, вечно изпълнена с гняв, претенциозна, винаги иска повече от това, което има, отдадена на страстта си към всичко, което хареса, и завладяна от завист, ако някой вече притежава желаното от нея.
По природа не понася да й се противоречи, мрази да я прекъсват и трудно приема провала. Въобразила си е, че никога не губи.

История: Родена на 10 юни 1993 година в Санкт Петербург, Сюзан-Елизабет Хел винаги е получавала каквото иска. Близките и роднините й се гордеели с нея, защото винаги е била красавицата на рода, така че те са я използвали като изложбено котенце, което да показват пред хората като реликва. Майка й - Роня - е финландка, отраснала в неособено богато семейство, но по-късно имала краткотрайна романтична връзка с американски престъпник - била в Съединените щати за няколко месеца по работа - при което след това се преместила да живее в Русия.
Ражда момиченце, което отглежда сама, освен в редките случаи, когато баща й идвал да види дъщеря си. Давал й достатъчно пари, за да си живее царски, но майка й въпреки всичко ходела на работа, затова и Елизабет отраснала сама, общо-взето без родителски грижи. Станала борбена и силна, никога не се предавала. Имала нрав, с който околните рядко можели да се борят.
Само седмица след седемнадесетия й рожден ден я белязали и изпратили в Дома на Нощта към Москва. Там било пълно със сноби, които не се интересували от нищо, освен от външния си вид. И там всъщност тя била на върха на славата си, заради пленителната си външност. Имала дарбата на огъня, както и способността да вижда най-силните неща от живота на хората в очите им, донякъде владеела и хипноза. Не загубила нрава си в това, но въпреки това понякога я обземат странни състояния до ден днешен, силата й я завладява и я докарва до ръба на лудостта. Преместила се в Щатите, към Тулса, с надеждата това да се промени..

Външен вид: Още когато е била малка, Сю винаги е предизвиквала възхищение с необикновената си, почти нечовешка красота. Очите й са тъмнокафяви и през повечето време изглеждат тъмни като самия Ад... при което хората правят не много благосклонно сравнение с фамилията й. Много често стават напълно черни, от което околните винаги се стряскали. Имат изразителна форма и са обрамчени от гъсти, дълги мигли. Кожата й е чиста и през повечето време непоносимо топла. Косата й е тъмноруса и напълно права, гъста и гладка като сатен, нежно докосван от нощния вятър. Преди е стигала до кръста й, но съвсем наскоро Лиза я е подстригала до средата на гърба си, защото внезапно й се сторила, по нейни думи, "прекалено дълга". На слънце тя изглежда като изтъкана от злато и е копринено мека, нежно спускаща се на водопади около лицето й. Устните й са бледорозови, с цвят на разцъфваща роза, и имат чувствена форма. Някога вечно извити в скромна усмивка, сега те в повечето случаи изглеждат подигравателно свити в надменна гримаса.Има красива и висока фигура; висока е около метър и седемдесет, с изискано телосложение. Дланите й са деликатни и нежни, с дълги и тънки пръсти, завършващи с маникюр, през повечето време с черен лак.

Дарби: Огън; Предсказва бъдещето чрез стихове; Може да вижда най-силните моменти от живота на хората, когато погледне в очите им.

Талисман: Една огърлица, подарък от леля й.

Снимка:
Сюзан
Елизабет
Още веднъж
И последно..
Сюзан Хел
Сюзан Хел

Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Елинор Търнър Вто Мар 01, 2011 2:44 am

Одобрена (:
Елинор Търнър
Елинор Търнър
Админ
Админ

Брой мнения : 498

http://underneath-the-mask.forummotin.com/forum.htm

Върнете се в началото Go down

Петокурсници - Page 3 Empty Re: Петокурсници

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите