Герои на петокурсниците

Първо съжалявам за забавянето, лично аз бях възпрепятствана и нямаше начин да дойда по-рано.
Значи, Каролайн, одобрена си, но трябва да си избереш ментор преди да те добавя в група.
В "Новости" има тема където са посочени възможностите (:

За мен няма значение. Преценете кой е с най-малко новаци и той ще ми бъде ментор. А и не мога да пращам ЛС-та все още

Слагам те при Брандън =]

Скайли. Казвам се Скайли, това е името което си избрах след промяната и вече това съм аз.Коя съм била преди ли? Ами това няма значение, преди промяната аз бях никоя, момиче с малко приятели и кофти семейство... Е, добре щом държиш ще ти разкажа коя бях и как се промених.
Преди прояната бях Кристина Редфорд. Бях едно... да кажем... нормално 16 годишно момиче, както казах, с кофти семейство. Винаги съм живяла с ужасните тризнаци (двамата ми брята и сестра ми). Както всички в моето семейство и те ме мразят, защто заради мен са изгубили мама, а тя е била най-прекрасният и мил човек раждал се някога на земята. Мразят ме толкова, защото не съм била планувана... нашите не са искали още едно дете, но когато мама е забременяла, на екскурзията до Алпите, е казала, че щом Господ я е дарил с още едно дете, тя с радост ще го роди и ще го отгледа. Но за мое огромно съжаление историята няма щастлив край. В денят на моето раждане мама е починала, лекарите са и казали, че раждането е рисково и за да запазят нейният живот, аз трябва да загина, но тя е предпочела да ме роди дори с цената на нейният живот. Тогава тризнаците са били на 5 и са ме обявили (представете си още тогава са ме обявили) за убийца. Може да се каже, че донякъде ги разбирам, цял живот са живели с мама, защото татко притежава фирми за алкохол и безалкохолно и пътува постоянно и ние почти не го виждаме. Та единственият близък роднина на близнаците умира а те получават някакво си ревливо бебе... е д си признаем на никой няма да му хареса, нали? Но все пак това не ги оправдава, че превърнаха живота ми в ад, независимо, че гледах да не им се пречкам много много, те винаги намираха за какво да ми се заядат или докато бях по-малка и да ме набият. Аз никога не казах на татко колко много ме тормозят по-големите. Без това и го виждах рядко, не исках да го занимавам с проблемите си, исках прото да седна в скута му, да ми разкаже за прекрасните места на които е бил и да ми се усмихне. Поне той ми се усмихваше винаги, мислех че е защото ме обича, но сега осъзнавам, че ми се е усмихвал, само защото приличам невероятно много на мама, да не кажа че е защото съм и точно копие. Имам сини, на моменти ледени очи, дълга права черна коса. Не съм особено висока може би 1.67-1.68, за това обичам да нося високи токчета, тялото ми е нормално и добре разбито за възрастта ми и повечето момчета ме намират за сладка. Обличам се спртно-елегантно. Та както казвах явно татко само заради това ме е обичал. Как го разбрах ли.. Ами беше един от онези адски студени януарски дни, бях излязла по-рано (както обиновено да не засека тримата глупаци) вървях едва едва по заледения тротоар на път към училище, когато го видях. Беше вампир-ловец. Седеше там на края на улицата, облегнал се на едно дърво и гледаше право в мен. Приближих се бавно към него и когато бях съвсем близо, той ме посочи и животът ми се промени завинаги. След като вече бях белязана знаех, че не мога да продължа нормалният си живот и за това се върнах вкъщи. Надявах се тризнаците да са излезнали вече за лекции и да няма никой вкъщи, но за мое нещастие татко се беше върна (почувствал се зле, че не е бил с нас на Коледа) и всички бяха в дневната и си говоеха.
- Криси, мила, сякаш си ме усетила и си върна да ме видиш - каза татко с широка усмивка и ме прегърна.
- Крис, какво е това на челото ти? - попита сестра ми и тогава адът започна.
-Аз... бях белязана - признах си.
-ТИ БЕШЕ КАКВО? - изкрещя татко. - Не това не може да бъде вярно, майка ти не може да се е жертвала само за да се превърнеш в чудовище. По-добре да бяхме пожертвали теб, тя беше най-прекрасният човек, който съм познавал и обичал, как е възможно да се превърнеш в чудовище, след като тя ти подари живота си? - след това татко падна на колене, прегърна ме и започна да плаче - Алисия (името на мама)... Алисия, не мога да те загубя пак, не ме изоставяй, моля те...
- Татко аз съм Кристина....
- Да много добре знам коя си, ти си тази която ми отне любовта на живота и сега се превръщаш в изчадие, ти си тази, заради която моята любима сега е ангел, а ти и се отплащаш така... Виждаш ли каква си, ти си ужасна, ти си най-ужасната дъщеря... Махай се, не искам никога пвече да те виждам, ти не съществуваш вече за мен... Ти си мъртва точно както е и моята Алисия...
- Но татко... - заплаках аз, той беше единственият, който си мислех, че ме обича, а какво се оказа, оказа се че ме обича, само защото приличам на мама...
Затичах се по стълбите към моята стая и започнах да си събирам нещата в големия зелен куфар. Събрах всичко необходимо и изхвърчах от нас, като последното което помня е как видях братята ми да вдигат татко от пода и да го слагат на дивана, а сестра ми му носеше чай.
След като избягах от вкъщи се отправих към Дома на нощта, тук разбрах, че мога да си сменя името и да водя изцяло нов живот за това си избрах името Скайли и вече съм тази, а не онова момиче, чието семейство я мрази и презира. Не след дълго разбрах, че нашата богиня Никс ме е дарила с дарбите хипноза и общуването с котките ( бях толкова щастлива когато разбрах за дарбата с котките, винаги съм обичала малките пухкави същества) . Така живея от две години в Дома на Нощта.
Искаш да знаеш каква съм по характер? Ами мила, добра, отзивчива, винаги готова да помогна ( каква изненада и това съм наследила от мама ), но покрай тризнаците станах зла и отмъстителна, но само ако някой ми направи нещо, също така мразя да ми пипат косата, без позволение, ако това се случи не отговарям за действията си... Научих се да крия чувствата си и рядко показвам нещо повече от усмивка, за да покажа наистина какво чувствам трябва да имам наистина някой близо до себе си... Е това съм аз.

Талиснам:
и

Ментор: Брандън Редуин
Години: 18

Одобрена =]

Одобрена, извинявам се за забавянето ..

Име: Мейси Грег
Години:18
Външен вид: Има дълга руса копринено мека коса. По принцип е права, но понякога Венера обича да я къдри. Кожата й е бледа и нежна като сатен. Не е особено висока, затова обича да носи токове. През летата, когато не е в училище, съчетава всичко възможно с високи обувки, за да се слива с околните. Но това има и своите изключения, разбира се - понякога облича цветни дрехи с пъстри орнаменти и закачливи и забавни аксесоари. Обича пауновите пера - има такива обеци и сандали, които са в хипи стил, макар и да е необичайно за нея. .
Характер: Какво може да кажем за характера на Мейси?Сложен..Тя е бунтарка.Не обича да спазва правилата,а обожава да ги нарушава.Може да е много добра и мила,а в следващия момент да е зла,безскрупулна,манипулативна интригантка.Втория варянт е по - срещан.Държи се грубо с всички.Сякаш сърцето й е от лед и никой не може да го стопи.Забърква се в какви ли небели...Добра е в лъжите и много ги обича.
История: Родена в Англия през зимата - най-красивият сезон според нея. Майка й умира при раждането. Баща й - доста преди да се роди. Не познава никого от двамата. Съжалява единствено за майка си, но вътрешно знае, че би искала да говори с баща си. Да го разбере. Иска й се да знае защо, но начин да го върне няма. Отгледана е от чичо си в Австрия. Той е добър човек, не особено общителен, но много привързан към малкото момиченце. Иска да й даде всичко, но не винаги може - все пак не е лесно да отглеждаш сам дете.
Дарба: Когато погледне момче невинно, той се влюбва в нея и тя го привлича към самоубийство.
Ментор: Sasha Piters
Талисман:
Снимка:

Одобрени сте, добре дошли =)
Мейси, трябва да си избереш ментор на героя си...