Имението на Рони

Прегръщах Кармен и я люшках като малко дете.Повтарях и,чр всичко ще е наред.След около половин час телефонат зънна.Кармен каза,че я е стрха да вдигне.Разбиах я.Кимнах и да го направи.Тя пусна на високоговорител.От там се разнесе глас...предполагам говореха на испански.След като разговора прекъсн я погледнах.
- Какво?Какво казаха? - бях разбрал някои думи,но...две удми от двадесет не ме правиха експерт.Гледах я в очакване.Дано всичко с баба и да беше наред.Това щеше да е голям шок за Кармен ако баба и вече не беше тук..

П.п:Съжалявам,че се бавих...

–Ами..Баба ми е в болница.Тя..Има опастност за живота и не знам в коя болница е..Все пак нека мислим позитивно...-усмихнах се.-Искаш ли да отидем до басейна..

Влязох в една друга стаичка и излязох по бански.

-Ако искаш там има и мъжки.-посочих гардероба в другата стая.-Има едни познати,които идват тук и обичат да влизат в басейна.Прислугата беше донесла всякъкви видове бански.Маркови.Е....Аз ще слизам ...Ти ела по-късно ако не искаш да си при мен..

Успях да кажа и излязох по-бързо..Сълзите напираха в мен и не исках Мат да ги види.Да не ме помисли за някаква глезла..

Пп Няма проблем..Искаш ли после да пишем с Мелиса?Че се оговорих с нея и няма да е честно.

Това не беше добре,но тя го приемаше добе.Или поне се опитваше.Влезна в една стая и излезе по бански.Каза ми,че в другата стая има и мъжки.Влезнах и си облякох един.Милата Кармен.Опитваше се да изглежда силна и успяваше.Слезнах при нея.
- Скъпа...знам,че ти е тежко.Поплачи си! - казах мило.Да си призная и на мен ми е идвало да ревна понякога,но...не съм губил близък.Еее живеех само с майка си...,а после изгубих нея като ме белязаха.Ъх!Двамата влезнахме в басейна.Надявах се отново да не изпита стрха към водата.
- Спокойно... - казах и нежно.

П.п:Кви ги дрънкам само ;х иначе..добре.Ако искаш в твоя пост пиши,че сме отишли там..хД ама тя много не ме харесва...

-Не ми се плаче..Просто ми влезе нещо в окото.-усмихнах му се и го целунах по бузата.След това се потопих под водата и започнах да търкам очите,за да разкарам тези мисли от главата си.Много мразех да плача за нещо.Продължих да ги търкам.МАт явно се притесни и за това се гмурна и той.Усмихнах му се под водата и го прегърнах.Той ме повдигна и излязохме на повърхноста.

-Обичам те.

Целунах го и крачетата ми се обвиха около неговата талия.Продължихме да се целуваме.Неговите целувки бяха толкова парещи.

Докато се разхождах видях едно имение, реших че няма да е зле да се запозная с още някогo и позвъних на звънеца. Докато чаках да ми отворят си мислех колко глупаво съм постъпила, да доидa тук и да звъня на вратата на хора, които дори не познавам.

- Кармен?-Гледах объркано към Кармен, която се помръдна за да вляза Влязох в имението. - Ъъъ май трябва да ви се извиня за последния път когато се видяхме...- Най-накрая успях да кажа нещо докато гледах със същия объркан поглед .

Следвах изнструкциите на Кармен, след като облякох един от многото бански си взех едно мартини. Излязох при Мат и Кармен и им се усмихнах, след това отпих от мартинито си.

- И аз те обичам. - казах на Кармен.Целувахме се,но нещо или по-скоро някой прекъсна целувките ни.Кармен излезна и отиде да отвори.Стоях си сам в басейна и се оглеждах.Долових позната миризма и глас.На онова момиче...с петте елемента дето ми се отваряше на поляната когато Кармен се опита да я спаси.Не само нея,а и другите които бяха там от онзи червен новак.Да си призная,че малки ми се прииска той да я беше изял,но сега...нямаше нужда да съм такъв гадняр.Излезнах от басейна.Търгнах по посока към...хола.Надявам се.По пътя срещнах Кармен.Обвих ръце около кръста и и я целунах.Ако не я бях срещнал на половината път щях да се изгубя.Сто процента.

Усетих че Матю тръгна към хола, изпих мартинито си на екс и се усмихнах. - Здравей Матю! - Самодоволната усмивка се изписа на лицето ми.

Кармен ми предложи сладолед.Аз само я придърпах по близо до себе си.
- Ти ми стигаш. - прошепнах и след което я целунах.Моята любов си взе един сладолед с ягода и ми даде да си близна.Оо ягода.Да..обичах ягоди.Обичах и сладолед.Кармен ме хвна за ръката и ме задърпа на някъде.Към басейна.Провикна се на Мелиса.Значи така се е казвала чернокоската.Мелиса...ясно.

П.п:Забих на тоя пост ;х

Мел вече беше при басейна.Лежеше на един шазлонг по бански.

- Матю..Искаш ли да влезем с теб в басейна..Искам нещо да ти кажа.Или да ти покажа... - обърна се Кармен към мен.Да си призная леко се поизплаших за това.Да влезнем..е множествено число.Значи тя и Мел.Какво ще правят с мен в басейна?

- Ъъъ доообре... - изрекох предпазливо.Премигнах няколко пъти и после влезнах във водата.Молех се да не ми приложат някакви вудо мъчения...не,че ще им е нужда кукла..като си ме имаха цял и жив пред себе си.На Мел можеше да и е нужда кукла,но на Кармен - не.Тя беше по-силна от мен и можеше да действа направо върхо орегинала.

Дочух нещо за вода и удавяне.Намръщих се.Кармен влезна при мен.
- Не може ли да минем на вудо мъчения? - казах с мило гласче.От къде пък и беше хрумнало това да ме удави.Не ме ли обичаше вече...или това беше за да покаже любовта си.Погледнах Мелиса която ни гледаше.Ох!Богиньо!
- Кармен... - изрекох и я погледнах.Тя само ми се усмихваше дяволито."Ох..кой ли не си е мечтал приятелката му да го удави с помоща на тяхна позната" - казах си и въздъхнах.Ухилих се като за последно.

Кармен се приближи към мен.Почна да говори нещо...не знаех на къде бие,но предполагах.Искаше да пие от мен.Когато ме захапа дори не се съпротивлявах.Напротив.Харесваше ми.Обвих ръце около кръста и и се отпуснах донякъде.Тя поглъщаше жадно кръвта ми.Явно не беше пила от дни.От устата ми излезна мънкане.Тя за втори път пиеше от мен до колкото знам и да си призная ми харесваше.

- Кармен... - простенах името и.Все пак трябваше да спре някога.Не ми се умираше.Не и толкова млад.

Чувствах се сякаш съм друсана.Прекрасното чувство не излизаше от мен и постоянно се усилваше.Засмуквах кръвта и я преглъщах жадно.Знаех,че трябва да спра.Сигурно щяхме да имаме Отпечатък.Не ми пукаше.Исках само едно-единствено нещо.Да пия.Продължавах да пия.Щеше да издържи.След около десет минути така го пуснах.За това съжалих.Реалноста ме раздруса.Все едно ме бяха заляли с адски студена вода и след това са ми изсипали лед върху главата ми.

-Аз..Мат..Съжелявам...Не съм искала..

Обърнах се и излязах от водата.Затичах се и влязох в банята.Седнах на тоалетната чиния и заплаках.Какво направи отново КАрмен?

Пп Пълни глупости.

Тя пиеше жадно от мен,а аз стоях като препариран.Кармен се отдръпна.
- Аз..Мат..Съжалявам...Не съм искала.. - изрече тя.Излезна от водата и избяга някъде в къщата.Осъзнах на кой свят се намирам.Излезнах от водата.Мелиса отново беше легнала и зареяла поглед в небесата сякаш Дядо Коледа ще мина от там."Деца" - помислих си.Не,че аз бях много по-голям,а и сестра ми беше на нейната възраст.Едната.Пропъдих тези мисли и влезнах в къщата.
- Кармен! - извиках.Чух лек плач идващ от тоалетната.Почуках на вратата.Тя плачеше.Аз бях виновен.
- Кармен моля те...нищо не е станало.Добре съм.

Тя отвори.Плачеше.Прегърна ме и почна да се обвинява.Преди да кажа нещо ме пусна и отиде до огледалото да се огледа.
- Мило не си така.Обичам те каква си,а ти си умна,красива,мила и смела.Гордея се с теб. - казах и като се приближих към нея.Обвих ръце около кръста и я целунах по бузката.
- Успокой се...