Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]

Join the forum, it's quick and easy

Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Добре дошли в първия и оригинален РПГ форум по поредицата "Домът на Мрака" (Училище за Вампири) на П.С. Каст и Кристин Каст.
За да продължите натиснете Вход или Регистрация. След като се регистрирате,
прочетете правилата, направете си герой и се забавлявайте!
Копирането от форума ни е абсолютно забранено, ако имате някакви идеи се обърнете към екипа на форума, за да бъдат обсъдени.
Приятно прекарване в Дома на Мрака! :]
Ако Ви е харесал Здрачa, Добре Дошли в Мрака!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Училище за вампири Книга 9 PcSY0Xm▶Добре дошли!
в Тулса

Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-



Училище за вампири Книга 9 J2lkpFA▶Вие сте влезнали
като
Вход

Забравих си паролата!

Училище за вампири Книга 9 ADM1XrT▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
Училище за вампири Книга 9 0RmfMsK▶Какво ново?
Latest topics
» Разяснения за форума, групите и etc.
Училище за вампири Книга 9 EmptyПон Юни 27, 2016 9:57 am by Taurus

» Училище за вампири Книга 9
Училище за вампири Книга 9 EmptyСъб Фев 21, 2015 11:07 am by DesinkaPetrova

» Запази Лик;
Училище за вампири Книга 9 EmptyВто Фев 03, 2015 4:50 am by Зоуи Тайлар

» Търся си другарче за РП
Училище за вампири Книга 9 EmptyВто Ное 18, 2014 10:33 am by Хънс Карстес

» За къде сме без спам (:
Училище за вампири Книга 9 EmptyСъб Ное 01, 2014 2:47 am by -Valeria

» Конюшните
Училище за вампири Книга 9 EmptyЧет Окт 16, 2014 8:45 pm by Siesta

» Намери ме,аз съм твоята половинка!
Училище за вампири Книга 9 EmptyЧет Сеп 25, 2014 4:36 am by Katherine Night

» When the night fall and most people go to bed she walks around the streets looking at the sky and the moon. - Katherine Night
Училище за вампири Книга 9 EmptyСъб Сеп 20, 2014 12:25 am by -Valeria

» Deleyn Montegue
Училище за вампири Книга 9 EmptyПет Сеп 19, 2014 5:04 am by -Valeria

Училище за вампири Книга 9 AeNfAwm▶Top posters
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
RealTop.net
Bulgarian TOP
Гласувай за мен в BGTop100.com


Училище за вампири Книга 9

+2
Victoria.Grande
-Valeria
6 posters

Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Училище за вампири Книга 9

Писане by -Valeria Пет Яну 27, 2012 11:04 am

Книга 9, DESTINED
Пролог

Зоуи

Мисля, че майка ми е мъртва.
Тествах тихо думите. Чувствах ги грешни, неестествени, сякаш се опитвам да разбера света наопаки или че слънцето изгрява от запад.
Вдишах с дълбок хлипащ дъх и се завъртях, посягайки за друга носна кърпичка от кутията на земята до леглото ми.
Старк мърмореше, мръщеше се и се въртеше неспокойно.
Бавно и внимателно станах от леглото, взех голямата тениска на Старк от там, където я беше метнал, облякох я и се свих на мекия топчест Пуф фотьойл, който беше поставен близо до стенната на нашата малка тунелена стая.
Фотьойлът Пуф издаде издишащ звук, който винаги ми напомняше на топките от онези надуваеми детски парти къщички, и Старк отново се намръщи и измъмри нещо. Издухах носът си. Тихичко. Стига плака, стига плака, стига плака! Не помагаше. Няма да върне мама обратно. Премигнах няколко пъти и отново избърсах носа си. Може би е просто сън. Но въпреки, че си помислих думите, сърцето ми знаеше истината. Никс ме беше отвела от съня ми, за да покаже как майка навлиза в отвъдния свят. Това означаваше, че мама е мъртва. Докато сълзите се стичаха отново надолу по страните ми си спомних, че майка бе казала на Никс, че съжалява, че ме е разочаровала.
- Тя каза, че ме обича – прошепнах.
Аз едва едва издадох някакъв звук, но Старк се метна и обърна неспокойно, измърморвайки „Спри!”.
Стиснах устните си заедно, въпреки че знаех, че шепотът ми не беше това, което пречи на съня му. Старк беше моят Войн, моят Пазител, и мое гадже. Не, гадже е много проста дума. Има връзка между мен и Старк, която отива много по-дълбоко от срещане, секс и всичките останали неща, които идват и заминават в нормалната връзка. Ето защо той е толкова неспокоен. Усеща тъгата ми – дори и в съня си той знае, че плача и съм наранена, и уплашена, и...
Старк отметна одеялото от гърдите си и можех да видя, че ръцете му бяха свити в юмруци. Погледът ми отиде към лицето му. Все още спеше, но челото му беше набръчкано и се мръщеше.
Затворих очи и поех дълбок дъх.
- Дух – прошепнах. – Моля те, ела при мен. – Веднага усетих елементът по кожата си. – Помогни ми. Не. Всъщност помогни на Старк, като го предпазиш от тъгата ми. – И може би, добавих тихичко, може да ме защитиш и мен от собствената ми тъга. Дори и да е само за малко.
Поех друга глътка въздух, докато духът се движеше вътре и около мен, събирайки се над леглото. Като отворих очи буквално можех да видя вълничка във въздуха заобикаляща Старк. Кожата му сякаш започна да свети, когато елементът застана върху него като прозрачно одеяло. Усетих топлота и погледнах надолу към ръцете си и същия мек блясък бе застанал по кожата ми. Старк издиша дълго заедно с мен, докато духът работеше над малката успокояваща магийка, и за първи път от часове почувствах малкичка част от тъгата ми да се вдига.
- Благодаря ти, дух – прошепнах и скръстих ръце, прегръщайки се силно. Обвита в комфортното докосване на елемента, с който бях най-близка, се почувствах малко сънлива. Точно тогава различен вид топлина се просмука в съзнанието ми. Бавно, неискайки да тревожа успокояващата магия, която елемента създаваше, отпуснах ръцете си и докоснах гърдите си.
Защо гадателският ми камък беше топъл? Малкият объл камък висеше от сребърната си верижка, почивайки между гърдите ми. Не го бях сваляла откакто Сгиат ми го бе подарила преди да си тръгна от красивия магически Остров на Скай.
Чудейки се, измъкнах камъка от изпод тениската си и прекарах пръст по гладката му мраморна повърхност. Все още ми напомняше на ароматния на кокос Спасител на живот, но мраморът от Скай светеше с неземна светлина, сякаш елементът, който бях привикала, го прави жив – сякаш топлината, която почувствах, беше защото той пулсира с живот.
Гласът на Кралица Сгиат ехтеше в съзнанието ми: „Гадателският камък е в унисон само с най-старите митични магий: като тази, с която пазя острова си. Подарявам ти това, за да можеш да познаеш Старите, ако някой от тях съществува във външния свят...”
Докато думите се въртяха в съзнанието ми камъкът се обърна бавно, почти мързеливо. Дупката в центъра му беше като мини телескоп. Докато се променяше можех да видя през него Старк озарен и света ми се измени, стесни се, тогава всичко се промени.
Може би ставаше така, защото духът беше толкова близко до мен точно сега, но каквото видях сега изобщо не беше като онзи уникален първи път, когато на острова Скай погледнах през него и свърших като припаднах.
Въпреки че това не беше нещо неспокойно.
Старк беше там, легнал на гърба си, голяма част от гърдите му голи. Блясъкът на духа го нямаше. На негово място видях друга картина. Беше неясна обаче и не можех да видя очертанията му. Бе като нечия сянка. Ръката на Старк се изви и дланта му се отвори. Ръката на сянката се отвори. Докато гледах меча на Пазителя, – масивен дълъг меч, който бе дошъл при Старк в Другия свят – той започна да приема форма в ръката му. Ахнах изненадана и подобният на фантом войн обърна главата си в моя посока, и затвори ръката си около меча.
На секундата Меча се измени, промени се и се превърна в дълго черно копие – опасно, смъртоносно, острия му край беше в кръв, което ми изглеждаше много познато.
Страх се пробождаше през мен.
- Не! – проплаках аз. – Дух, предпази Старк! Накарай това нещо да се махне! – Със звук като пляскащи се криле на огромна птица, привидението изчезна, гадателския камък изстина и Старк седна, мръщейки се към мен.
- Какво правиш там? – Той потърка очите си. – Защо правиш толкова много шум?
Отворих уста и се опитах да обясня странното нещо, което току що ми се бе случило, когато той въздъхна тежко и легна обратно долу, отмятайки завивките и приканвайки ме сънливо.
- Ела тук. Не мога да спя, ако не си свита до мен. А наистина трябва да си поспя.
- Добре, да, аз също – казах, с разтреперени колена забързах към него и се свих срещу му, главата ми лежеше на рамото му. – Хей, ам, нещо странно току що се случи – започнах аз, но когато вдигнах глава да видя очите му, устните на Старк срещнаха моите. Изненадата не траеше дълго и се отпуснах в целувката. Беше хубаво – толкова хубаво да съм до него. Ръцете му ме обвиха. Притиснах се срещу него, докато устните му следваха извивката на шията ми.
- Мисля, каза, че имаш нужда от сън. – Гласът ми беше задъхан.
- Имам нужда от теб повече – каза той.
- Да – казах. – Аз също.
Изгубихме се тогава един в друг. Докосването на Старк отпъди смъртта, отчаянието и страха. Заедно си напомняхме на живот, любов и щастие. След това най-накрая заспахме, а гадателският камък лежеше студен и забравен на гърдите ми между нас.

-Valeria
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by -Valeria Пет Яну 27, 2012 11:05 am

рочетете глава 1 от книга 9 DESTINED:

Глава 1
Аурокс

Човешката мъжка плът беше мека и кашкава.
Беше изненада, колко лесно бе да го унищожа – да спра биенето на хилавото му сърце.
- Заведи ме до Северна Тилса. Искам да се разходя из нощта – каза тя. Tова беше командата, с която започна вечерта им.
- Да, Богиньо – отговори веднага той, появявайки се от ъгъла на таванския балкон.
- Не ме наричай така. Казвай ми... – Тя се замисли. - ... Главна Жрица. – Пълните й устни, гладки и червени се извиха нагоре. – Мисля, че е най-добре, ако всички ме наричат просто Главната Жрица – поне за известно време.
Аурокс държеше юмрука си върху сърцето си в жест, за който веднага разбра, че е древен, въпреки че някак го чувстваше странен и принудителен.
- Да, Главна Жрицe.
Главната Жрица мина покрай него, жестикулирайки му надменно да я последва.
Той я последва.
Той бе създаден да следва. Да приема заповедите й. Да се подчинява на командите й. Те нявлязоха в нещо, което Главната Жрица нарече кола и света залетя.
Жрицата му бе заповядала да разбере как работи това.
Той гледаше и се учеше, точно както тя бе заповядала.
Тогава те спряха и слязоха от колата.
Улицата миришеше на смърт и гнило, корупция и мръсотия.
- Жрице, това място не е...
- Защитавай ме! – изплю тя. – Но не бъди покровителствен. Аз винаги ще ходя, където аз поискам, когато аз поискам и ще правя точно това, което аз пожелая. Това не е твоя работа, не, твоята цел е да побеждаваш враговете ми. Моя съдба е да създавам врагове. Гледай. Реагирай, когато заповядам да ме защитиш. Това е всичко, което се изисква от теб.
- Да, Главна Жрице – каза той.
Модерният свят беше объркващо място. Толкова много променящи се звукове. Толкова много, което той не знаеше. Щеше да прави, каквото Главната Жрица заповяда. Щеше да изпълни задълженията си, заради които е създаден и...
Мъж се появи, блокирайки пътя на Главната Жрица.
- Ти си твърде хубава, за да си тук на тази улица само с едно и никакво хлапе за компания. – Очите му се разшириха, когато забеляза татуировките й. – Значи, вампир, отбиваш се за малка закуска от т’ва момче? Какво ще кажеш да ми дадеш тая твоя чанта, и тогаз аз и ти мойм да си поговорим, к’во е да си с истински мъж.
Главната Жрица въздъхна и звучеше отегчена.
- Грешиш и по двата параграфа: Аз не съм просто вампир и това не е момче.
- Хей, какво имаш предивид?
Главната Жрица игнорира мъжа и погледна през рамо към Аурокс.
- Сега трябва да ме защитиш. Покажи ми какво оръжие командвам.
Той й се подчини без да мисли. Аурокс затвори ръце около мъжа без да се двоуми. С едно гладко движение той заби палците си в очите на мъжа, което накара крещенето да започне.
Ужасът на мъжа го заля, хранейки го. Така просто, като да поемеш въздух, Аурокс вдиша болката, която причиняваше. Силата от ужаса на човека се всмука през него, пулсирайки в горещо и студено. Аурокс усети ръцете му да се втвърдяват, да се променят и да стават нещо повече. Онова, което бяха нормални пръсти станаха нокти. Той ги извади от очите на човека, когато кръв започна да се стича от ушите му. С взетата сила от болката и страха, Аурокс вдигна мъжа, удряйки го срещу стената на най-близката сграда.
Мъжът извика отново.
Каква чудесна, ужасна тръпка! Аурокс усети още от промяната да се разнася по тялото му. Обикновените човешки крака станаха извити копита. Мускулите на краката му се удебелиха. Гърдите му натежаха и разкъсаха тениската, която носеше. И най-хубавото от всичко, Аурокс усети дебелите смъртоносни рога да се издават от главата му. Докато тримата приятели на мъжа се появиха на улицата да му помогнат, той беше спрял да крещи.
Аурокс пусна мъжа върху мръсотията и се обърна да застане между Главната Жрица и онези, които може би си мислеха, че могат да й сторят каквато и да е вреда.
- Какво, подяволите? - Първият мъж се хлъзна, докато спираше.
- Никога не съм виждал нещо такова – каза вторият мъж.
Аурокс вече абсорбираше нарастващия страх, който започваше да се излъчва от тях. Кожата му пулсираше със студения огън от него.
- Това рога ли са? Ах, подяволите, не! Изчезвам от тук. – Третият мъж се обърна и забърза по пътя, от който бе дошъл. Другите двама започнаха да отстъпват бавно с широко отворени очи, шокирани и вгледани.
Аурокс погледна към Главната Жрица.
- Какво заповядвате? - В някаква далечна част от съзнанието му, той се зачуди върху звука на гласа си – и как е станал толкова гърлен, толкова животински.
- Тяхната болка те прави силен. – Главната Жрица изглеждаше удовлетворена. – И различен, по-яростен. – Тя погледна към двамата отстъпващи мъже и горната й устна се повдигна в ръмжене. – Не е ли интересно... Убий ги.
Аурокс се движеше толкова бързо, че по-близкия човек нямаше шанс да избяга. Той го промуши през гърдите, вдигна го така че се гърчеше и извиваше, омазваше се в собствените си нечистотии.
Това направи Аурокс дори още по-могъщ.
С мощен удър с глава, прободеният мъж излетя към сградата и падна, смачкан и тих до първия мъж.
Другият човек не избяга. Вместо това измъкна дълъг, опасно изглеждащ нож и го насочи към Аурокс.
Аурокс излетя до страната на мъжа и тогава, когато мъжа осъзна, заби извитото си копито в стъпалото му, откъсвайки лицето му, когато той залитна напред.
Дишайки тежко Аурокс стоеше над телата на победените си врагове. Обърна се към Главната Жрица.
- Много добре – каза тя с беземоционалния си глас. – Нека се махнем, преди властите да пристигнат.
Аурокс я последва. Той вървеше тежко, копитата му оставяха дълбоки дупки в мръсната улица. Сви в юмрук ноктите си до тялото си, опитвайки се да разбере емоционалната буря, която го бе заляла и силата, която бе зареждала яростната му битка.
Слаб. Почувства се слаб. И още. Имаше нещо друго.
- Какво има? – отсече тя, когато той се поколеба, преди да влезе отново в колата.
Той поклати глава.
- Не знам. Чувствам се...
Тя се изсмя.
- Ти не можеш да чувстваш. Очевидно го обмисляш прекалено много. Ножът ми не чувства. Пистолетът ми не чувства. Ти си мое оръжие, ти убиваш. Преодолей го.
- Да, Жрице. – Аурокс влезе в колата и остави света отново да се забърза около него.
Аз не мисля. Не чувствам. Аз съм оръжие.

Аурокс
- Защо стоиш там и ме гледаш? – Главната Жрица го попита, наблюдавайки го с очи от зелен лед.
- Чакам заповедите ви, Жрице – каза автоматично той, чудейки се как е възможно да е направил нещо неправилно. Те току що се бяха върнали в скривалището си на върха на великолепната сграда, наречена Майо. Аурокс се бе качил на балкона и просто си стоеше там тихичко, гледайки към Главната Жрица.
Тя изпусна дълъг дъх.
- Нямам сега команди към теб. И трябва ли винаги да ме зяпаш така?
Аурокс погледна настрани, фокосирвайки се върху светлините на нощния град и как те блестяха привлекателно на фона на нощното небе.
- Очаквам командите ви, Жрице – повтори той.
- Ох, в името на всички Богове! Кой би очаквал, че Избранникът, създаден за мен ще бъде, колкото красив, толкова и безмозъчен?
Аурокс усети промяна в атмосферата, преди Тъмнината да се материализира от дима, сенките и нощта.
- Безмозъчен, красив и смъртоносен...
Гласът иззвъня в главата му. Огромният бял бик бе напълно оформен пред него. Дъхът му беше зловонен, но и сладък. Погледът му беше ужасен и в същото време чудесен. Той беше магия, мистерия и хаос заедно.
Аурокс падна на коленете си пред създанието.
- Стани. Стани и се върни пак там... – Тя посочи с пръст, в освобождаващ жест, към сенките, които се събираха на отдалечения ъгъл на покрива.
- Не, предпочитам да остане. Наслаждавам се да гледам моите собствени създания.
Аурокс не знаеше какво да каже. Това същество командваше съзнанието му, но Главната Жрица командваше тялото му.
- Създания? – Главната Жрица подчерта специално последната част от думата, докато се движеше лениво напред към масивния бик. – Често ли правиш дарове като този на последователите си?
Смехът на бика беше ужасен, но Аурокс забеляза, че Главната Жрица не се притесни изобщо – вместо това изглежда беше привлечена все повече и повече към съществото, докато то говореше.
- Колко интересно! Ти наистина ме разпитваш. Завиждаш ли, безсърдечна моя?
Главната Жрица погали рога на бика.
- Трябва ли?
Бикът я подуши. Където муцуната му я докоснеше, коприната от роклята й изсъхваше и разкриваше гладката гола плът отдолу.
- Кажи ми, каква мислиш е целта на моя подарък към теб? – Бикът отговори на въпроса на Главната Жрица с негов въпрос.
Тя премигна и поклати глава, сякаш беше объркана. Погледът й намери Аурокс, все още седящ на колене.
- Господарю мой, целта му е защита и аз съм готова да направя каквото наредите, за да ви се отблагодаря за него.
- Ще приема сочната ти оферта, но трябва да обясня, че Аурокс не е просто оръжие за защита. Аурокс има една цел и тя е да създаде хаос.
Главната Жрица вдиша дълъг, шокиран дъх. Мигна бързо и погледа й се премести от бика към него и обратно към бика.
- Наистина? – запита тя с мек, почтителен глас. – Чрез това създание мога да заповядам хаос?
Белите очи на бика бяха като болна луна.
- Наистина. Той действително е едно същество, но силата му е обширна. Има способноста да остави бедствие със събуждането си. Той е Избранник, духът на твоите най-дълбоки мечти, а те не са ли за пълен и абсолютен хаос?
- Да, о, да – Главната Жрица издиша думите. Облегна се на врата на бика и загали страната му.
- Ах, и какво ще направиш с хаосът сега, когато е под твоя команда? Ще разрушиш ли човешките градове и ще управляваш ли като вампирска кралица?
Усмивката на Главната Жрица бше красива и ужасна.
- Не кралица. Богиня.
- Богиня? Но вече има Богиня на Вампирите. Знаеш това много добре. Ти беше нейна слуга.
- Имаш предвид Никс? Богинята, която позволява на любимците си свобода на избора и волята? Богинята, която никога няма да се застъпи за някого, защото вярва в мита за свобода на волята?
На Аурокс му се стори, че можеше да чуе усмивка в гласа на звяра и се зачуди, как е възможно това?
- Да, имам предвид Никс, Богинята на Вампирите и Нощта. Ще използваш ли хаосът, за да я предизвикаш?
- Не. Ще използвам хаосът, за да я победя. Какво ще стане, ако хаосът заплашва самата основа на света? Няма ли Никс да пристъпи и да защити нейните собствени правила, за да спаси децата си? И няма ли, чрез това, Богинята да отмени указа си за позволение на свободна воля на децата си и да предаде сама себе си. Какво ще се случи тогава с нейното божествено царуване, ако Никс промени каквото е било писано да стане?
- Не мога да кажа, че това никога не се е случвало. – Бикът изсумтя, сякаш развеселен. – Но е изненадващо интересен въпрос – и знаеш как обичам да бъда изненадван.
- Само се надявам, че ще продължа да ви изненадвам отново и отново, Господарю.
- Само е толкова малка дума... – каза бикът.
Аурокс остана да коленичи на покрива дълго, след като Главната Жрица и бикът бяха заминали, оставяйки го захвърлен и забравен. Той стоеше там, гледащ нагоре към небето
-Valeria
-Valeria
Админ
Админ

Брой мнения : 2174

http://thenightschool.vampire-legend.com

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by Victoria.Grande Нед Юли 28, 2013 12:50 am

Леле ! Ще прочета тази книга Very Happy Very Happy cheers cheers cheers
Victoria.Grande
Victoria.Grande

Брой мнения : 38

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by did4eto98 Пет Мар 28, 2014 12:11 am

ot kade moga da si q svalq ili kupq

did4eto98

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by Victoria.Grande Пет Мар 28, 2014 11:19 am

ot kade moga da si q svalq ili kupq
Има я в книжарници booktrading и orange,а в момента се чака 10-та книга.
Victoria.Grande
Victoria.Grande

Брой мнения : 38

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by SteLaBathory Пон Юни 30, 2014 11:46 am

Здравейте. Моля Ви , ако някои има тази книга било то електронно или на хартия , бих искала да ми каже от къде да си я купя. Търся я вече втора година.
SteLaBathory
SteLaBathory

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by sineoka1983 Пон Юли 14, 2014 8:05 am

Книгата я няма още преведена от издателството и до колкото знам няма да е скоро, ако вобще я издадът. В книжарниците ги има до 8ма включително .

sineoka1983

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by DesinkaPetrova Съб Фев 21, 2015 11:07 am

nqma q v knijarnicite dali q ima online nqkude da si q svalq..

DesinkaPetrova

Брой мнения : 1

Върнете се в началото Go down

Училище за вампири Книга 9 Empty Re: Училище за вампири Книга 9

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите