Герои на четвъртокурсниците

Име:
Василиса "Лиса" Драгомир
Години(17):
!7
Външен вид(поне 4 реда):
Висока около метър и седемдесет сантиметра,Лиса има дълга и права руса коса,ярки зелени очи,който виждат истината и разкриват всяка лъжа.Дългокраката блондинка има слабо тяло,но си има извивки на правилните места.Кожата й е чиста и няма белези.Носи удобни дрехи и не се води по модата.
Характер(поне 5 реда):
Тя е добра,истински добра и искренна.Може да е хаплива и заядлива когато е кисела,но повечето хора са така.Загрижена е за всички,дори и за тези който й мислят злото,има голямо и добро сърце,за това не може да отказва.Лесно може да я нарани някой,но стане ли дума за приятел лесно се пали.Пада си леко твърдоглава,но само леко защото се прави на такава иначе е склонна да отстъпва.
История(минимум 7 реда):
Лиса има богато детство благодарение на брат си който обожава малката си сестричка,но всичко се променя една нощ,през първата й година в Дома на мрака.Родителите и брат й умират в катастрофа,най-добрата й приятелка също умира в тази катастрофа,но някакси Лиса успява да я върне към живот.Така открива силата си.Приета е в Дома на мрака,но в Париж и й се налага да замине.В края на трети курс се връща и се среща със стари познати и завързва нови приятелства.Създава си и врагове,но нещо й подсказва,че всичко ще е наред.
Дарба(не е задължително, ако имате гледайте да не са прекалено много и да не се повтаря сред останалите потребители):
Контолира елемента Дух
Ментор:Мис Гилбърт
Талисман(по желание):

Spoiler:

Снимка(пожелание):
erin heatherton

Spoiler:

Име:Rose Steals
Години(17):17
Външен вид(поне 4 реда)::Ро е страшно красива с бледа кожа и дълга тъмно кафява коса . Прасковени устни и тънки тъмно кафяви вежди . Ледено сини очи който подчертават изразителното и лице .
Нейните сини очи са като бели бездни за някой хора , а за други като пълна луна . Дългите и кафеви коси се спускат като воали около лицето.
Характер(поне 5 реда):Ро е буйна и непредвидима личност с необуздан и малко дразнещ характер .Тя е много умна , но всъщото време и много глупава .Не се отказва и когато си науми нещо никой не може да я спре или разбеди , колкото и опасно да е то .Личност коато нея твърдо вярва в принципите си , тя не е изключение.

История(минимум 7 реда): Роуз е отраснала в Калифорния .Семейството и е било богато и заможно , тя е живяла в най-различни палати , имения , карала е споиртни коли , обличала се е в най-скъпите дрехи и както подобава на една такава личност тя е излизала с най-готините и популярни момчета .
Едно лято Роуз бива белязана .Почти умира , но оспява да намери спасение тук в Дома на Ноща . Зажалост родителите и вече не я искат и за да не ги моли за всичко те и дават цялото богатствяо на семейството .

Дарба(не е задължително, ако имате гледайте да не са прекалено много и да не се повтаря сред останалите потребители):Черна магия , за кратко може да контролира четирите елемента едновременно и поотделно ...
Ментор:Елинор Търнър

Талисман:

Снимка(пожелание):
Лик:Barbara Palvin

Име
Позната навсякъде с различни имена, най-често се представя с "Баст" или "Изида", но в картона пише Шерин Станхоуп

Години
Спорно... но в картона пише 17


Външен вид
От къде да започна, наистина… Външният вид на Баст е едно от най-приятните неща в нея - дългите й абаносови коси често се спускат чисто прави или на леки къдрици по гърба и раменете й, а уникално сиво-сините й очи искрят по необичаен начин на слънчевата светлина и при различните състояния и настроения на госпожица Стонхоуп придобиват различни нюанси на синьото. Тялото й е стройно, без излишни мазнини и килограми, а походката – грациозна и изтънчена, подобно горска нимфа. Винаги се носи стилно облечена и в тон не с чуждите, а своите собствени разбирания за мода.


Характер
Шерин е лъчезарна и сладкодумна, импулсивна и същевременно търпелива. Остава впечатление у хората за невинност и чистота, ала може да се преобрази на мига и да се превърне в силен, агресивен звяр... Мила е, винаги излъчва увереност, любвеобилна, радваща се на живота. Също така е решителна и целеустремена, носителка на първична необуздана енергия. Можем да я опишем като пеперудата - очарована от света, желае да разбере всичко за него и подобно на прелестното ципокрило насекомо, се втурва към всяка привлекателна и любопитна за нея “атракция” с интерес множество щури идеи. Не търпи скуката, затова сивотата в ежедневието й е отписана още от самото й раждане.
В същото време се е изградила като до болка директна и откровена личност, която не би излъгала, за да се почувстват събеседниците й добре. Можем да кажем, че е доста оправно момиче, но причината за това са честите й екстримни ситуации, в които е нямало кой друг, освен тя самата да се справи.
Въпреки всичко това, природният интелект и прозорливостта са на пръв поглед едни от най-незабележимите (умело прикрити) и в същото време ценни щрихи от нейния профил.


История
В тъмните, олющени стаи, с наредени безвкусно скърцащи легла, мръсни чаршафи и бедни деца с тъжни съдби, стоеше едно малко, необикновено момиченце, сякаш захвърлено от всички, с дълбоки като океаните, сини очи и шоколадови коси. Лицето й бе малко и сладко, а тялото й излъчваше игривост и жизнерадост , въпреки трагичните моменти в миналото, което не помни. За детето се говореше, че е "изрод" и "прокълнато" от самото му раждане, а историята около изоставянето му в пансиона е дълга и болезнена както за домакините, така и за малкото същество.
- Как се казваш, скъпа? – Елизабет О`конъл видя това момиче сред редиците и реши, че ще бъде бъдещата й дъщеря.
- - Аз нямам име. Викат ми номер 77.
- Вече се казваш Шерин – помилва лицето й и излезе с нея от пансиона.
***

Само как започна живота на Баст. Името й бе божествено, точно както мистерията около съществуването й. Дълги години живее в семейство от двама родители, обсипващи я постоянно с любов, показващи й колко розов е света и дори не се замисляли, че колкото по-на високо във въздухът й позволяват да се рее, толкова по-болезнено ще бъде падането в реалността.
На осем годишна възраст получава първото си „сътресение”.
- Тати почина, миличка… - през сълзи изрече Елизабет и прегърна силно дъщеря си. Обичаше я, но този жест бе породен от егоистичната нагласа на жената, за нея личната болка бе по-важна и не осъзнаваше, че малкото същество в ръцете й изживява двойно по-голяма болка.

"Истините в този живот всъщност са шибани лъжи"

Снимка:

От там нататък годините си минаваха бързо, а Шерин се занимаваше все повече със себе си, личните си интереси и подготовката за специалната гимназия, в която се надяваше да срещне нови скъпи приятели. Имаше моменти, в които не помнеше как точно са преминавали дните , подобно разлети бели петна в главата й... Но предполагаше, че с годините ще се оправи и не обръщаше внимание на крещящите симптоми... Случваше й се да вижда бъдещи бедствени случки на земята, да предсказва бъдещето съвсем на шега на приятели (а своето също) и в същото време да усеща хората срещу себе си. Въпреки че бе доста индивидуална, се беше привързана към осиновителката си и често й помагаше с уговаряне на срещи с някой мъж, защото Елизабет го желаеше - гримиране, пазаруване и неща, които да я избавят от мъките й по мъртвия мъж.
Преди една от срещите, Шерин имаше изпитваше отвратително, разяждащо чувство, загмездило се като пиявица в душата й и черпещо от кръвта й - предчувствие…
- Обичам те. – каза тя на вратата на майка си, преди Елиза да тръгне.
- Аз също, миличка.
Елизабет отиде на среща с мъж-психопат, без дори да го подозира. След вечерята, която бе минала доста добре и обещаващо, бих казала, вместо да я заведе в дома й, я отвлече и насила набута в собствената си квартира. Съблече дрехите й и завърза голото й тяло на леглото така, че да не може да се измъкне… Изнасили я не веднъж, нито два пъти… Гротесковото шоуто продължи цяла нощ, а щом лудия непознат усети пълно удовлетворение, се облече и преди да я пусне, грабна малко бръснарско ножче, прокарвайки го по нежните устни на изстрадалата жена. Сетне го пъхна в устата й и я сряза до половината лява, а след това и дясна буза, оставяйки незаличими белези както на лицето й, така й в душата й…

"Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо."

Снимка:

Щом жената се върна окървавена в дома си, Станхоуп полудя от гняв, искаше да убие престъпника на секундата! Яростта се четеше както в очите, така й в резките й движения, ала трябваше да се погрижи за майка си, затова проми раните й и я заведе на лекар, но не забелязаха… че жената бе отключила психично заболяване. Вече не бе предишната Елизабет и с всеки изминал ден проявяваше новата налудничава същност, докато един ден Шерин не се прибра доволна от успеха си след училище и намери майка си нарязала тялото си с бръснарско ножче и обесила се гола.

Снимка:

"Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещнала нито един, който да може да се мери с "Имало едно време".
Всеки край е жесток.
Всеки край е просто друг начин да кажеш "сбогом"."

***
След случилото се "съвсем случайно" срещна истинските си родители - те бяха на погребението и вместо да изоставят отново "изрода", му помогнаха да продължи и да се запише в академията, с която не бяха особено запознати. Два месеца преди да бъде приета обаче, силен удар от стоманен цилиндър, тежащ 790кг допринесе за пълната загуба на паметта на крехката девойка.
Сега тя е лъчезарна и усмихната, неподозираща за опасните кръпки в миналото си.... Ала до кога?

Дарба
Медиум, Левитация, елемент Огън, Четене на мисли

Ментор
Няма

Талисман
Странно подобие на татуировка, спускаща се на извити, сребърни линии по целия й гръбначен стълб. Рожден "белег".

Снимка
[не видях да е заета, дано не съм пропуснала] Emily Didonato