Герои на третокурсниците Vol.6

Име:
Години(16):
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба(не е задължително, ако имате гледайте да не са прекалено много и да не се повтаря сред останалите потребители):
Ментор:
Талисман(по желание):
Снимка(пожелание):

добре дошлаа

Име: Nas
Години: 17
Външен вид: Nas е висока около 1. 70 см. Тъмно кестенявата й коса е на разстояние две педи до кръста й. Кожата й е с лек тен. Очите й са шоколадово кафяви, изпълнени с доброта. Облича се елегантно. Има естествена красота, особено очите й са прелестни.
Характер: Тя е дружелюбно момиче. Малко е недоверчива, но щом опознае някой е много добра с него... Nas е срамежлива. Много често се затваря в себе си. Много трудно намразва човек, но намрази ли някого...мрази го до гроб! Външно може да изглежда добричка и наивна, но всъщност може да е много злобна когато поиска....или когато я предизвикат да бъде такава...Уважава и обича приятелите и близките си. Най-много обича да рисува.
История: Nas не споделя миналото си с хората. Баща й е бил архитект. Майка й е била лекарка. Когато Nas е на 15 години, тя преживява най-ужасното нещо в живота си-убиват майка й пред очите й. Оттогава тя се затваря в себе си... Няколко месеца след смъртта на майка й, баща й се жени повторно и изоставя Nas. Тогава тя заживява заедно с леля си. Месеци наред не допуска никого до себе си, но постепенно се научава да живее с болката. Това продължава, докато не получава покана за Дома на Мрака, където влиза с нови надежди да започне живота си на чисто...
Дарба: Чете мисли, левитация
Ментор: Елинор Търнър
Талисман: Сребърен пръстен

добре дошла

Име:
Ерджин Кендъл – не питайте това име има дълга история

Години:
16

Външен вид:
Чернокоса красавица със черни очи. Това си е самата истина. Красива
съм и съм червенокоса. Може и да не съм, ама и така ще минем. Косата ми доста често е пусната. Обичам да я
чувствам, а и не е една от най – късите, дори бих казала, че е доста
дълга, но не подминава кръста. Почти винаги съм с някоя къса поличка и
потниче без презрамки или дънки и потниче и винаги с яке върху него.
Обичам да нося аксесоари. В повечето случаи герданче и гривничка, в
рядки случаи някой пръстен, но има и такива. Много мразя да обличам
рокли. Много рядко обличам, но просто не ми понасят. Понякога доста
често ме вземат за някоя кучка, но всъщност не е точно така.

Характер:
Живота ми се дели на два периода: преди и след умирането на
родителите ми. Казвам защото има връзка и с характера ми не само с
историята.
Преди умирането на родителите ми:
С една дума дете за
пример. Едно на милярд. Да кажем на милион, защото ще останат много
малко децата за пример. Бях много възпитана на времето. С една дума
момиче за пример.
След умирането на родителите ми:
Тотална
промяна. Всичко, което е правела преди своята любов към всичко започна
да се променя, поради факта, че родителите й умират. Тя не успява да го
преживее. Всички я подтикват към промяната и тя решава да се промени, но
вече нищо не е същото. Започва да се държи с приятелите си така, както
те се държат с нея. Вече тези закачки при гаджето ги нямаше. От 15те си
години насам не е имало такова, или поне не сериозна връзка. Спира да и
пука за всичко и всички, дори за себе си. Не я интересува абсолютно
нищо. Готова е да приеме смъртта си всеки път, когато има удобен момент.
Чувства се някак по затворена. Започва да отговаря, което започва да
дразни почти всеки, а също и нервира.

История:
Както казах
живота ми се дели на два периода. Нека да започнем с името. Майка ми и
баща ми са решили, че ще съм момче. Майка ми е искала да ме кръсти Ерин,
а баща ми Джинръл (малко са шашави). Родила съм се момиче и са решили
да обединят двете имена. Между другото са се колебали между Ерджин и
Рълин (забележете, че и в двете имена има част от тези, с които са
искали да ме кръстят преди да съм ги разочаровала с това, че съм
момиче). До тук с името мисля, че изчистихме въпроса. Да започнем с
историята.
Преди умирането на родителите ми;
Аз съм второто дете в
семейството. Първото е брат ми, който е с една година по – голям от
мен. Още като четири годишна съм започнала да се уча да свиря на цигулка
и съм тренирала пеенето си. Всичко това в продължение на десет години.
Когато ставам на осем ме изпращат в училище, в което да се уча на
възпитание. Не помня как и беше името. От всичко това ми идва и цялото
възпитание. Майка ми, която е била певица е имала детска формация, в
която аз активно съм вземала участие. Общо взето така преминаваше живота
ми в този период.
След умирането на родителите ми:
Те починаха
при пожар аз самата научих за това месец след като се е случило. Тогава
още в началото много плаках. Бях едва на тринадесет. От тогава ме
гледаше леля ми, но по скоро толкова колкото да съм жива. През първите
две години ме бе отписала от академията за обучение, защото нямаше
необходимити средства и ме премести в обикновено училище. Всеки божи ден
ходех и плаках на гроба на семейството ми. Но след това се съвзех и
реших да спра да гледам назад. Както казах леля ми не ме гледаше усобено
много, за това се случиха и някои други неща. Първото беше, че се
изнесох от тази дупка, в която живеехме, още на 16 години. Тя дори не
забеляза, но за нея е нормално. Започнах да живея в един хотел. Изкарвах
пари с творчеството си и по точно не пеене, за рисуване. След смъртта
на майка ми и баща ми се отказах от всичко, което някога бях могла да
правя. Не след дълго и ме белязват и се налажи да се запиша в "Домът на мрака".

Ментор:
Елинор Търнър

Снимка:


ПС: Тъй като потребителят използвал лика на Нина Добрев не е влизал от половин година, искам да попитам дали може аз да съм с нея?

име: Алисън Даркблум
години: 16
външен вид: Аз съм едно на пръв поглед обикновенно дете с сиво-бяла коса , спукаща се някъде до кръста й . Очите ми са големи и красиви , а лилавият цвят брести в някъкво усобено синьо. Обичам да нося черни дрехи и за това в гардероба ми преобладават тези цветове, но най често обличам бялата си риза , един черен вталяващ елек и черна , къса плисирана пола. Обикновенно нося и любимите ми черни ботуши . Те са готически високи и много сладки . Доста хора са ми казвали , че съм готина , но по някакъв странен начин. И да за малко да забравя имам и татуировка на пентаграм на дясната си ръка . Тя ппосто един ден се появи на дланта ми .
характер: Аз съм много мила и добронамерена , въпреки че по някога мога да съм груба и злонамерена ,освен ако не се тръшна в леглото. Ито през повечето време , когато съм груба де , явно съм си пиинала повече , за да притъпя гадните болки , които получавам от време на време иначе не пия . Обичам да съм мил а с хората, на които държа и видимо да показвам, когато мразя някой. Понякога си правя шеги , които в повечето случаи не се разбират от хората. Но мога да бъда и доста чувствителна и стеснителна по някога.
история: Ами общо взето не е много весела. Когато бях на 4 ме отвлякоха от семеиството ми или по-точно от брат ми , който забаламосваше момичетата с нежните си приказки вместо да ме гледа. Онези , които ме отвлякоха искаха да се възполват от дарбата ми , която не знаех ,че имам в началото. Онези хора ме държаха затворена в едно мазе и при всеки опит да избягам те успяваха да ме хнанат и да ме върнат обпатно , а след това за наказание , че съм се опитала да избагам ме пребиваха. Връзваха ме дори и още по-стегнато от преди. Най-накрая след доста години на опити успях да им се изплъзна. И бях сама ,както винаги съм била или по-точно съм се чувствала така. Един мъж ме намери да се скитам сама на улицата. Тогава бях на 10-11 годинки. Той бе по-добър ,но за жалост намеренията му бяха същите ,веднага щом разбра за дарбата ми... Тогава , когато получих покана за "Дома на Мрака" изобщо не се зачудих , събрах някои от дрехите си и тръгнах на там... точно преди няколко месеца ...

Добре Дошли