▶Добре дошли!
в Тулса
в Тулса
Добра среща ,деца мой! Вие сте били избрани и сега е време да срещнете съдбата си.Съжалявам , но трябва да ви кажа, че сме пред война и е време да изберете на чия страна сте.Аз ви подкрепям и съм с вас.Така ,че изберете мястото си , името си и започнете своето приключение.Аз ви пожелавам най - доброто във вашето пътешествие. И помнете светлината не винаги означава добро,както и тъмнината не винаги значи лошо.Стой до мен детето ми или избери тъмнината.Знай аз никога няма да те напусна..но това е твой избор -Никс!-
▶Вие сте влезнали
като
като
Вход
▶Екипа
Valeria
administrator
Taurus.
administrator
▶Какво ново?
Latest topics
▶Top posters
Герой на хората Vol.2
+3
Jace.
Отрова
-Valeria
7 posters
Страница 1 от 1
Герой на хората Vol.2
Име:
Години:
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба(само ако сте решили човека да ви има някаква дарба,но можете да сложите само една):
Снимка(пожелание):
Години:
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба(само ако сте решили човека да ви има някаква дарба,но можете да сложите само една):
Снимка(пожелание):
Re: Герой на хората Vol.2
отрова │17 годишна│ astrid berges-frisbey
О, на Отрова не й липсваше въображение. В този скучен и еднообразен сив свят тя беше яркото и пъстро петно, което се открояваше, което изпъкваше. Дъгата в облачния ден, цветето насред руините, тревичката насред снега. Беше и всичко, и нищо. И добра, и лоша. Правеше грешки, но вършеше подвизи. Беше смела, но и ужасна страхливка. Беше мила, но и зла. Отмъщаваше, но и бързо забравяше. Беше като вятъра. Променлива, не знаеш в коя посока ще те отвее, къде ще те отведе, какво ще ти покаже. Дълбините на душата й бяха най-мрачните и неосветени кътчета. Сърцето й
бе заключено с катинар, а лошите спомени стояха в прашни, огромни сандъци, забутани някъде из главата й. Тялото й вършеше едно, душата й правеше друго, но всъщност бе един доста объркан човек.
Едно доста странно приятелство
-Отрова?
Не успя да скрие изненадата си и предизвикателно повдигна вежди, на което Отрова едва не се изсмя. Всички реагираха еднакво и може би тази реакция й доставяше такова извратено удоволствие. Дълго ще ме помнят, мислеше си. Очите й светеха лукаво, а устните й бяха извити по познатия подигравален начин. Кимна с глава и скръсти ръце.
-Саймън, нали?
Момчето само леко се усмихна. Макар да чувстваше събеседничката си странна, имаше едно невидимо очарование, което разпръскваше само с думите и усмивката си. Той се бе хванал и беше в плен на интересното същество пред него. Звънливият й смях го отърси и засрамено прекъсна продължителния очен контакт.
-Д...д..да.
Държеше се като влюбен петокласник. А не беше ли?Вярно, падаше си наивен, но чак пък толкова. Отрова беше...неразгадаема и точно това толкова много го привличаше и тласкаше към нея.
-Какво правиш на място като това, съвсем сама?
Въпросът му беше логичен. Впрочем, всеки би попитал същото, но сякаш с думите си я издразни. Отегчено въздъхна, но приятелската усмивка не слизаше от лицето й. Излъчваше и пренебрежение, и любезност.
-Виж..-сниши се към него, сякаш ще му казва някаква международна тайна. Саймън изтръпна и бузите му почервеняха. О, тя знаеше какъв ефект има върху него-не мога да ти кажа.Въздъхна и се отдръпна. Магията между тях бе свършила и момчето се чудеше как да прикрие моментната слабост. Хъм, гордост.А когато беше мъжка, бе още по-голяма.
-Не се обиждай.-продължи тя с полушеговит тон-аз съм си такава...потайна.
Довърши и лукаво му намигна.
-Но можем да сме приятели, нали?
Ченето му буквално бе увиснало от изненада. Действията се развиваха прекалено бързо, за да може да ги осмисли правилно. Предпазливо пое тънката й ръка и заедно се отправиха напред. Отрова не вложи чувства, но с времето щеше да разбере, че тези думи са съдбоносни. Че Саймън наистина ще я защити, ще бъде нейн приятел.
Спомени
-Не ми каза какво е станало с майка ти.
Звучеше като въпрос, но бе по-скоро очевидно твърдение.
-Да. И не мисля да ти казвам.
-Но защо?Не мислиш ли, че ще ти олекне?Да споделиш с мен?
-Трябва ли да съм честна?Не. Няма да ми олекне. Все едно да посипеш сол в раната.
-Отрова, не мога да те разбера.
-Знам, Саймън. Често ми го казват.
-И все пак...сигурна ли си, че е мъртва?
-Не вярвам в съдбата или в Бог, така че да-мъртва е.
Той остана безмълвен и продължи да се взира напред.
п.п. Може ли да ми смените името?
Отрова- Глоб. Модератор
- Брой мнения : 25
Re: Герой на хората Vol.2
Име:
Джейс Уайдър
Години:
18
Сектор: 1
Външен вид:
Джейс
има черна къса коса и сини очи, които изглеждат понякога зелени в
светлината с дълги мигли. Той е тънък, мускулна изграждане, и е около
1,70 височина. Лицето красиво, секси, красива и има тесени устни. Както
всички други Ловци на сенки, той е покрит с тънъки, сребърни белези от
години на прилагане на различни магически руни с стела за битка и
лечебни цели, както и постоянни руни. Джейс също е левичар (като
Валънтайн). Той се казва, за да изглеждат като истински баща си (Стивън
), с изключение около очите, където той изглежда като майка му (Селин ).
Характер:
Той
създава впечатление на повечето хора в презрение, но е доста
по-кавалерски към жените. Неговата харизма, добър външен вид и чар го
направи доста човек дамите, и той е до известна степен безразборен. Той
никога не образува емоционални привързаности за повече от един кратък
период от време, ако изобщо, заради начина, по който Валентин, Джейс
след това мислене, че той е Майкъл Wayland, го е научил, че "любовта е
да се унищожи".
Той е изключително арогантен, като вярвате на себе си
да е "най-добрите Ловец на сенки" и да бъде над другите. Той също е
много уверен за външния му вид и очевидно от много момичета.Неговата
личност драстично се промени след срещата Клари, с Изабел уточни, че
преди Клари, Джейс е живял половин живот ". Той обаче, остават арогантен
и изключително самоуверен (макар и в по-минимално ниво), особено към
онези хора, който той не обича (напр. Саймън).Единствените хора, Джейс
към който чувства любов преди срещата Клари. Джейс споделя снобско
отношение към муданите и долноземците. Под лекомислен екстериора Джейс
се крие душа в постоянно мъчение.
Джейс е изпълнен с дълбоко
вкоренена ярост, която той държи в шах през повечето време, и които той
кали като да се бие с демони, убивайки ги. Джейс е много страстен човек и
когато той се влюбва в любов с градински, той го прави доста дълбоко и
прави всичко, което е във властта JIS, за да я предпази.
Джейс надут
екстериор се крие дълбока вътрешна омраза, която се засилва, след като
той научава, че той е част демон. Той обвинява за кръвосмесителна му
чувства към Клари. За щастие, той по-късно научава, че той и Клари не са
всъщност братя и сестри, а не е част демон, той в действителност е дори
по-голяма част ангел (защото всички ловци на сенки имат ангелска кръв в
тях). Джейс е силно морален, но също така проявява садистични
тенденции, които той получава от Валентин и от време на време той може
да бъде изключително отмъстителен, въпреки че често той е жесток към
защита на онези, които обича.
Част от Джейс обича Валентин, въпреки
злоупотребите, който често е мил и любящ към Джейс. Също така, той е
малко се страхува на Валентин най-напред, защото спомените си с него
като дете. Той също не може да се донесе, за да го убият, когато е бил
даден шанс в Града на Кости.
История:
Докато Селин
Herondale е бременна с Джейс, Валентин Моргенщерн и е давал хапчета на
прах да се смесват с нея храна. Това даде Джейс способността да се
движат бързо, да бъдат по-силни, имат остра интуиция, и да бъдат
по-силни от нормалните Ловци на сенки.
Валентин занесъл на Джонатан,
Джейс от ранна възраст и така Джейс вярва, че той е истинският му баща.
Въпреки това, Джейс скоро намери, че Валънтайн е истинския му баща,.
Едно от нещата, той казва на Клари , беше, как Валентин промени начина,
по който Джейс гледа на любов. "Да обичаш е да унищожи". Това е, когато
Валентин подарява на Джейс сокол да се обучават, означава да се убива и
не е домашен любимец. След като го опитомяване, Джейс го показа на баща
си и той му счупи врата си, казвайки, че той е трябвало да го обучат, да
станат послушни, а не да го обичаш.Когато бил на десет, Валентин
очевидно е получил писмо от някой, който заплаши, че ще изложи неговата
самоличност. Така той трябваше хората му от Кръга отиде в къщата им в
Идрис и да се преструвам, за да го убие като Джейс скри. Това доведе
Джейс и всички останали смятат, че Майкъл е починал точно тогава. Но
Джейс бива тежко ранен, в една от игрите на гладът, бива вкаран в
болница борейки се за живота си. Той е сигорен ,че Клари го мисли за
мъртав и се надява съвсем скоро да се прибере в къщи и да я усп0окой
Снимка Лик на героя:
Max Iron
Jace.- Брой мнения : 46
Re: Герой на хората Vol.2
Име на героя:
Хейли Ан Джеймс
Години:
18
Раса :
Човек
Външен вид:
Тя беше като видение, красиво прекрасно видение, което никога не можеше да бъде забравено. Привличаше мъжките погледи с такава лекота, че често ставаше обект на завист от страна на другите жени. Със своите 157 сантиметра тя успяваше да се впише в критерия за идеалната височина на една жена. Косата на Хейли бе дълга копринено мека и руса. Притежава ослепителна усмивка, която рядко красеше лицето й, но щом се появеше я правеше дори по-красива отколкото всъщност беше. Светло сините й очи бяха безчувствени, студени, мрачни, но в редките случай, когато тя бе щастлива придобива онзи странен блясък, които те караше да искаш да се взираш в тях с часове . Да, тя беше красива, но какво значение имаше това?! За нея външния вид бе просто оръжие, най-доброто оръжие, което някой можеше да притежава знаеше как да използва красотата си, за да получи това което иска и го правеше с удоволствие.
Характер (минимум 4 реда):
Хейли има проницателен поглед, от които никой не можеше да се измъкне можеше да те накара да си признаеш всичко, само докато те гледаше. За нея любовта беше просто чувствo, маловажно и безсмислено, дори не искаше да чува за това. Или поне така смятаха всички. Само тя знаеше какво се случва с чувствата й и предпочиташе така да си остане, беше недоверчива, не вярваше на никого, понякога дори и на самата себе си. Нямаше приятели, нито близки, бе съвсем сама, понякога се чувстваше самотна , свиваше се в някой ъгъл и плачеше с часове, но това наранено малко момиченце, което тя беше когато останеше сама изчезваше всеки път щом някой се опиташе да се приближи до нея. Тогава се превръщаше в безчувствена, манипулативна кучка, която можеше да си играе с теб по хиляди начини и накрая да те захвърли като ненужна вещ. Можеше да те направи или истински щастлив или безкрайно наранен дали ще бъде добра или лоша с теб, зависеше изцяло от настроението й.
История (минимум 5 реда):
Блондинката е родена в Лондон, разбира се за нея това не бе нейният дом, бе го напуснала толкова отдавна, че вече почти не си го спомняше. Пазеше някакви мижави, разпокъсани спомени относно времето, когато е живяла том, но не помнеше нищо съществено, просто едно бяло потно покриващо целият й живот в Лонднон. Хейли се е местила през целия си живот, модел е откакто е била на 5 годинки, а от тогава с майка й се местят, никога не се задържат на едно място повече от месец освен ако работата на Хейли не изисква това. Тя не познаваше баща си, единственото което знаеше е, че е напуснал майка й, когато тя се е родила и никога повече не ги е потърсил. Мразеше го! Мразеше го, защото е напуснал нея и майка й, но никога не посмя да каже това на глас, не го признаваше дори пред себе си. Следващата спирка на Хейли беше Тулса, майка й бе обещала да останат тук по-дълго, нo Хейли на възлагаше големи надежди на това, знаеше, че това ще бъде просто поредното прекрасно място, което скоро ще трябва да напусне.
Снимка и лик:
Candice Swanepoel
Хейли Ан Джеймс
Години:
18
Раса :
Човек
Външен вид:
Тя беше като видение, красиво прекрасно видение, което никога не можеше да бъде забравено. Привличаше мъжките погледи с такава лекота, че често ставаше обект на завист от страна на другите жени. Със своите 157 сантиметра тя успяваше да се впише в критерия за идеалната височина на една жена. Косата на Хейли бе дълга копринено мека и руса. Притежава ослепителна усмивка, която рядко красеше лицето й, но щом се появеше я правеше дори по-красива отколкото всъщност беше. Светло сините й очи бяха безчувствени, студени, мрачни, но в редките случай, когато тя бе щастлива придобива онзи странен блясък, които те караше да искаш да се взираш в тях с часове . Да, тя беше красива, но какво значение имаше това?! За нея външния вид бе просто оръжие, най-доброто оръжие, което някой можеше да притежава знаеше как да използва красотата си, за да получи това което иска и го правеше с удоволствие.
Характер (минимум 4 реда):
Хейли има проницателен поглед, от които никой не можеше да се измъкне можеше да те накара да си признаеш всичко, само докато те гледаше. За нея любовта беше просто чувствo, маловажно и безсмислено, дори не искаше да чува за това. Или поне така смятаха всички. Само тя знаеше какво се случва с чувствата й и предпочиташе така да си остане, беше недоверчива, не вярваше на никого, понякога дори и на самата себе си. Нямаше приятели, нито близки, бе съвсем сама, понякога се чувстваше самотна , свиваше се в някой ъгъл и плачеше с часове, но това наранено малко момиченце, което тя беше когато останеше сама изчезваше всеки път щом някой се опиташе да се приближи до нея. Тогава се превръщаше в безчувствена, манипулативна кучка, която можеше да си играе с теб по хиляди начини и накрая да те захвърли като ненужна вещ. Можеше да те направи или истински щастлив или безкрайно наранен дали ще бъде добра или лоша с теб, зависеше изцяло от настроението й.
История (минимум 5 реда):
Блондинката е родена в Лондон, разбира се за нея това не бе нейният дом, бе го напуснала толкова отдавна, че вече почти не си го спомняше. Пазеше някакви мижави, разпокъсани спомени относно времето, когато е живяла том, но не помнеше нищо съществено, просто едно бяло потно покриващо целият й живот в Лонднон. Хейли се е местила през целия си живот, модел е откакто е била на 5 годинки, а от тогава с майка й се местят, никога не се задържат на едно място повече от месец освен ако работата на Хейли не изисква това. Тя не познаваше баща си, единственото което знаеше е, че е напуснал майка й, когато тя се е родила и никога повече не ги е потърсил. Мразеше го! Мразеше го, защото е напуснал нея и майка й, но никога не посмя да каже това на глас, не го признаваше дори пред себе си. Следващата спирка на Хейли беше Тулса, майка й бе обещала да останат тук по-дълго, нo Хейли на възлагаше големи надежди на това, знаеше, че това ще бъде просто поредното прекрасно място, което скоро ще трябва да напусне.
Снимка и лик:
Candice Swanepoel
Haley James ♥- Moderators
- Брой мнения : 27
Re: Герой на хората Vol.2
Име.
Лара Клемор Морли.
Прякори.
Лора,Кленс,Мори.
Години.
18
Рождена дата.
Първи април
Зодия.
Овен.
Хоби.
Танци и конна езда.
Външен вид.
Описанието на госпожица Морли е лесно.Красавица.
Невероятните `и кафяви очи могат да изпепелят всеки.Подчертавани от черен молив и спирала всеки ден,те усилват ефекта си.
Има светло карамелова кожа ,гладка като коприна ,мека като памук.Цвета идеално подхожда на розовите `и сочни устни често бляскави от гланца `и за устни.При чиито усмивка се разкриват да реда перфектни бели зъби.
Тъмната `и къдрава коса в кафеникав цвят някога е била черна.Сега кафявите къдрици падат свободно по раменете `и ,но понякога биват обуздани във висока конска опашка.
Има добре оформено тяло.Разбира се тя прави опити да го поддържа,но като всички момичета понякога се отдава на шоколадовия сладолед.Понякога тича сутрин,но главно язди.
Облича се като нормална тинейджърка.Дънки,тениски.Но често може да бъде забелязана на високи токове и в някоя бляскава рокля.
Характер.
Кленсе леко объркано момиче.
Понякога е тотално егоцентрична ,но в най-често мисли главно за другите.
Помага на всеки който я помоли,включва се във всякакви мероприятия и тяхната подготовка.
Оценките `и са добри въпреки ,че не отделя кой знае колко време над учебниците.запомня всичко в час.Никога не е писала домашни и няма по ниска оценка от 4.
Обича приятелите си и би направила всичко за тях.Въпреки ,че е заобиколна от много хора наречени „приятели”,тя знае кои са истински и кои не.Има тази странна дарба да разбира какви са хората само от един поглед,но понякога и тя се лъже.
Напива се много лесно.Но това никога не `и е правило проблеми,защото умее да се контролира.Е,не и когато е ядосана.Тогава поглъща огромни количества алкохол и на следващия ден не си спомня много от миналата нощ.
Има навика да се спъва..Пада поне веднъж дневно.Също така и когато си пие кафето винаги гледа любимия си сериал,със цигара в ръка.Когато говори по телефона си драска по някоя тетрадка.Докато е в час си рисува в тетрадката главно цветя и слага усмивки в „о”.Докато си пише домашните слуша музика,иначе нищо не разбира.По лесно схваща нещата докато нещо я разсейва.Гризе си химикалките без дори да се усети.Когато излиза с приятели започва да се смее дори и без причина.Докато готви прави танцувални движения на фона на любимата си песен или песни.Винаги като заспива планува утрешния ден,но никога не спазва този график.
Има много навици и не минава и ден в който да ги е нарушила.
отношение към останалите.
История.
1 април.Ден на шегата и лъжата.Е,да но не и когато Кателина ,майката на Лара се обажда на съпруга си ,че ражда.Разбира се Томас го приема на шега,но за всеки случеи тръгва мигновено към болницата в която са планували дъщеря им да се роди.И тази „шега ” се оказва най-най-сериозната истина.И така в 15.45 едно прекрасно момиченце проплака за първи път на този свят.
Тя изкарва прекрасно детство.Има всичко което пожелае и е обградена от много любов.Разбира се това е прекалено прекрасно за да е истина.Но е.И това въобще не пречи на малката Лара .
В голямата къща на Морли живеят баща `и,майка `и и Лора ,по-голямата сестричка на Лара.
Те си приличат изключително много ,не само по имена.Но не се мразят както в много от семействата. Лара и Лора се не само сестри ,а и най-добри приятелки.А и разликата във възрастта им е само 2 години.
Когато Лара е на 14 години ,Кателина избягва от дома им.Без бележка,без предупреждение.Докато Том,Лара и Лора са нагости на баба им ,майка им просто си тръгва.Събира си всички дрехи и вещи и си тръгва.
Когато се прибират не намират и следа от нея.Колата `и я няма,дори картините `и липсват.
Разбира се обаждат се в полицията,но пи всичко личи ,че тя просто е избягала.
Вай и Вал го приемат доста трудно.След толкова идеален живот ,толкова е трудно да разберат защо майка им си е тръгнала.Дори Том,баща им не може да разбере с какво не е успял да угоди на жена си.Нито не се е прибирал всяка вечер в точен час,нито са изпадали в криза,на всяка командировка той е вземал семейството си за да не създава илюзии на жена си че и изневерява.Нито я е задушавал.Той е бил просто перфектен.
И две седмици по-късно от деня на изчезването на майка им се обаждат от полицията.Намерили са Кателина.Мъртва в един прекрасен хотел близо до океана.Там тя оставила бележка.Също така и писмо от лекаря си в което се разбира ,че имала рак в последен стадии.Тя не е искала децата `и и съпруга `и да гледат как тя бавно угасва и напуска този свят.
От тогава нищо не е същото.От погребението на майка им нищо не е същото.Баща им почти не се прибира.Лора напуска дома и Лара е просто сама.Докато не навършва пълнолетие и изчезва.
Ето я сега.Във нов град.Има голямо жилище.
Но е сама.За сега …
Надеждата умира последна .. нали ?!
|| Danielle Campbell ||
Re: Герой на хората Vol.2
Име: Caroline Forbes | Лик: Candice Accola
Години: 17
Раса: Човек
Особености: Медиум е.
Външен вид & характер:
Какво трябва да знаете за Керълайн Форбс? Всъщност едва ли ще стигне времето, за да бъде описана изцяло. Ниска, русокоса и изключително наивна понякога. Разбира се, пред всички е корава, винаги в крак с модата и доста "хаплива". Вярно, понякога може да е прекалено заядлива или откровенна, но това не означава, че мрази някого. Да бъдем честни -тя не може истински да мрази някого.
Очите на Керълайн са едно от нещата в нея, което може наистина да те заплени. Тя никога не ги крие зад косата си, или пък зад прекалено много грим, което понякога е предимство за да убеждава хората в гледната си точка. Като говорим за гледна точка- тя мрази да не е права. Би направила всичко, за да докаже правотата си; понякога наранява другите по този начин, което разбира чак на края, разбира се.
Устните на блондинката са сочни и много привлекателни за всички нейни обожатели, но малко са се добирали до там. Блондинката обича да си прави много и различни прически -принципно пуска косата си свободна и накъдрена, но не се е отказала и от две плитки, опашки.. Да, тя обича да си прави различни прически и да отделя поне 2 часа за това.
Грижовна е по свой собствен начин. Ако ти подари дреха, това не значи, че не харесва стилът ти, а че се опитва по някакъв начин да покаже привързаността си.
Говори много. Говори за мода, говори за списания, говори за филми, говори за .. всичко. Може да говори без да спира, което понякога проваля приятелството й с много хора или просто отегчава другите до такава степен, че те не искат да говорят с нея отново.
Обича да се поддържа във форма. Тича, ходи на фитнес, но тялото й е перфектно по природа. Закръглена и надарена там, където трябва; слаба талия и бедра, дълги крака (или по-скоро така изглежда, защото Керълайн не е от най-високите).
Не плаче пред другите -смята го за слабост. Предпочита да се наплаче съвсем сама, без да натежава и да тормози другите със своите проблеми.
Като цяло Керълайн е красива, напориста, инатлива, но изключително добра приятелка. Би могла да бъде и страхотно гадже, стига да се намери някой, който би изтърпял безкрайното й говорене.
История:
Керълайн Форбс е отраснала в отвратителни семейни условия. Без баща, заета майка, без да познава останалите членове на семейството. Вярно, беше прекарвала няколко лета при чичо си, но като цяло Кер се е научила да се грижи сама за себе си още от малка.
Доста пъти тя и майка й са се местели от град на град заради натоварената работа на Лиз (майката на Керълайн работи като шериф). Това унищожило способността на блондинката да създава нови приятелства, защото започнала да не вижда смисъл в това, след като на всеки 2 месеца сменяла местонахождението си.
Постепенно малкото момиче се превърнало в истинска 16 годишна дама, която се държала отдръпнато с почти всички. Тогава за пръв път се проявило нещо, което изплашило момичето до максимум. След катастрофа с колата, започнала д аусеща и вижда странни неща; отключила нещо като медиумски способности.
Това допълнително усложнило положението у дома, след като Керълайн спряла да разговаря или свеждала до минимум разговорите с майка си.
Допълнителна информация:
|Не пуши. | Не пие. |Има нещо като талисман -гердан със син камък във формата на луна. |Винаги е искала да има куче. |Може да пее много добре, но никой не знае.
Години: 17
Раса: Човек
Особености: Медиум е.
Външен вид & характер:
Какво трябва да знаете за Керълайн Форбс? Всъщност едва ли ще стигне времето, за да бъде описана изцяло. Ниска, русокоса и изключително наивна понякога. Разбира се, пред всички е корава, винаги в крак с модата и доста "хаплива". Вярно, понякога може да е прекалено заядлива или откровенна, но това не означава, че мрази някого. Да бъдем честни -тя не може истински да мрази някого.
Очите на Керълайн са едно от нещата в нея, което може наистина да те заплени. Тя никога не ги крие зад косата си, или пък зад прекалено много грим, което понякога е предимство за да убеждава хората в гледната си точка. Като говорим за гледна точка- тя мрази да не е права. Би направила всичко, за да докаже правотата си; понякога наранява другите по този начин, което разбира чак на края, разбира се.
Устните на блондинката са сочни и много привлекателни за всички нейни обожатели, но малко са се добирали до там. Блондинката обича да си прави много и различни прически -принципно пуска косата си свободна и накъдрена, но не се е отказала и от две плитки, опашки.. Да, тя обича да си прави различни прически и да отделя поне 2 часа за това.
Грижовна е по свой собствен начин. Ако ти подари дреха, това не значи, че не харесва стилът ти, а че се опитва по някакъв начин да покаже привързаността си.
Говори много. Говори за мода, говори за списания, говори за филми, говори за .. всичко. Може да говори без да спира, което понякога проваля приятелството й с много хора или просто отегчава другите до такава степен, че те не искат да говорят с нея отново.
Обича да се поддържа във форма. Тича, ходи на фитнес, но тялото й е перфектно по природа. Закръглена и надарена там, където трябва; слаба талия и бедра, дълги крака (или по-скоро така изглежда, защото Керълайн не е от най-високите).
Не плаче пред другите -смята го за слабост. Предпочита да се наплаче съвсем сама, без да натежава и да тормози другите със своите проблеми.
Като цяло Керълайн е красива, напориста, инатлива, но изключително добра приятелка. Би могла да бъде и страхотно гадже, стига да се намери някой, който би изтърпял безкрайното й говорене.
История:
Керълайн Форбс е отраснала в отвратителни семейни условия. Без баща, заета майка, без да познава останалите членове на семейството. Вярно, беше прекарвала няколко лета при чичо си, но като цяло Кер се е научила да се грижи сама за себе си още от малка.
Доста пъти тя и майка й са се местели от град на град заради натоварената работа на Лиз (майката на Керълайн работи като шериф). Това унищожило способността на блондинката да създава нови приятелства, защото започнала да не вижда смисъл в това, след като на всеки 2 месеца сменяла местонахождението си.
Постепенно малкото момиче се превърнало в истинска 16 годишна дама, която се държала отдръпнато с почти всички. Тогава за пръв път се проявило нещо, което изплашило момичето до максимум. След катастрофа с колата, започнала д аусеща и вижда странни неща; отключила нещо като медиумски способности.
Това допълнително усложнило положението у дома, след като Керълайн спряла да разговаря или свеждала до минимум разговорите с майка си.
Допълнителна информация:
|Не пуши. | Не пие. |Има нещо като талисман -гердан със син камък във формата на луна. |Винаги е искала да има куче. |Може да пее много добре, но никой не знае.
Caroline Forbes.- Брой мнения : 1
Re: Герой на хората Vol.2
Име:
Санг Зои Ру (Зои)
Години:
16
Външен вид:
Очите и ,черни като въглен, пленяват всеки загледал се в тях. Буйните и коси се разливат свободно по раменете и стигайки до около педя над кръста. Устните и - плътни и омайни са почти винаги с гланц. Зои е висока около метър и шейсет , много често ходи с високи обувки, които подчертават изваяната и фигура.
Характер:
Години:
16
Външен вид:
Очите и ,черни като въглен, пленяват всеки загледал се в тях. Буйните и коси се разливат свободно по раменете и стигайки до около педя над кръста. Устните и - плътни и омайни са почти винаги с гланц. Зои е висока около метър и шейсет , много често ходи с високи обувки, които подчертават изваяната и фигура.
Характер:
Зои е добро и мило момиче, на което всеки може да разчита. Лесно се доверява и това и изиграва лоша шега в живота. Никога няма да позволи да накърнят достойнството и. Не обича да се забърква в неприятности, но не може да го избегне. Когато е тъжна пише песни..Изразява чувствата си предимно чрез музиката. Забавна е..Приятелите и...всъщност тя няма приятели. Никой не е искал да се пробва да опознае вътрешното и аз. Най-близкият човек за нея е баба и.. винаги я е подкрепяла и е била до нея. Твърде неуверена е да направи каквото и да било.
История
История
~Имало едно време едно младо семейство от Сеул, Южна Корея. Любовта на двамата млади създала едно малко човече ...точно това човече е и нашата героиня Зои за която ще разкажа малко по надолу.
-Казвам се Санг Зои Ру. На 16 години съм и съм родена в Сеул, столицата на Южна Корея. Родителите ми починаха когато бях едва на 5 годинки. От тогава до сега ме е отгледала моята обичана баба, на която дължа толкова много, за дето ме насочваше да вървя по правилния път.
Но за жалост когато бях на 12, тя почина. Останах съвсем сама в огромния и забързан свят. Не знаех къде да отида.
Един ден както си вървях по улиците на Сеул, пред мен се откри огромна синя сграда, на която с големи букви над вратата пишеше " Дом за сираци ". Помислих си " какво облекчение...най-сетне си намерих дом." С огромна усмивка на лицето се затичах към входа. Когато влязох, вътре имаше някакво строшено бюро на което седеше намръщена лелка с очила. Обстановката не беше изобщо приятна ,но какво да се прави.. Приближих се до жената и с тих глас заговорих. "Извинете..аз съм сираче и съм бездомна...ще може ли да ме приемете във вашия дом?". Лелката се надигна от стола си и ме огледа от глава до пети. Сигурно и отне 5 минути да ме зяпа...по едно време даже ми стана неудобно от погледа и. Гледа ме гледа ме и най-накрая каза "На колко години си дете?" гласът и беше дрезгав и страшен. "д-дванадесет" отговорих и започнах да кърша пръсти. "Хмм сигурна ли си че си нямаш никого? Баба, леля, чичо?" .."Никого си нямам...всички си отидоха".."Аха ясно..добре тогава ще те запиша... След като ми кажеш името си можеш да се качиш на вторият етаж на сградата, където се намират стаите, там ще те заведат до стаята ти." Усмихнах се радостно "Казвам се Санг Зои Ру. Благодаря ви много"
Затичах се по стълбите нагоре към втория етаж. Там ме чакаше някакъв мъж на не повече от 25 години. Поздрави ме и ми каза а=да го последвам. Вървяхме из дългия коридор, когато най-накрая той спря пред розова врата, на която пише "Ън Джу". "Това е стаята ти от днес нататък...надявам се със съквартирантката си да се сприятелите." усмихна ми се и изчезна. Съквартирантка?! Открехнах розовата врата леко и надникнах вътре. Пред огледалото стоеше момиче на моите години с къса черна коса. Когато ме видя, че надничам ми се развика. "Съжалявам, но от днес аз съм новата ти съквартирантка. Приятно ми е казвам се Зои"...
От начало приятелството ни не вървеше добре, защото бяхме коренно различни, но после тя се отпусна и ме прие такава каквато съм. Така и до ден днешен живеем заедно в мъничката стая с розовата врата на втория етаж.
Снимка:
-Казвам се Санг Зои Ру. На 16 години съм и съм родена в Сеул, столицата на Южна Корея. Родителите ми починаха когато бях едва на 5 годинки. От тогава до сега ме е отгледала моята обичана баба, на която дължа толкова много, за дето ме насочваше да вървя по правилния път.
Но за жалост когато бях на 12, тя почина. Останах съвсем сама в огромния и забързан свят. Не знаех къде да отида.
Един ден както си вървях по улиците на Сеул, пред мен се откри огромна синя сграда, на която с големи букви над вратата пишеше " Дом за сираци ". Помислих си " какво облекчение...най-сетне си намерих дом." С огромна усмивка на лицето се затичах към входа. Когато влязох, вътре имаше някакво строшено бюро на което седеше намръщена лелка с очила. Обстановката не беше изобщо приятна ,но какво да се прави.. Приближих се до жената и с тих глас заговорих. "Извинете..аз съм сираче и съм бездомна...ще може ли да ме приемете във вашия дом?". Лелката се надигна от стола си и ме огледа от глава до пети. Сигурно и отне 5 минути да ме зяпа...по едно време даже ми стана неудобно от погледа и. Гледа ме гледа ме и най-накрая каза "На колко години си дете?" гласът и беше дрезгав и страшен. "д-дванадесет" отговорих и започнах да кърша пръсти. "Хмм сигурна ли си че си нямаш никого? Баба, леля, чичо?" .."Никого си нямам...всички си отидоха".."Аха ясно..добре тогава ще те запиша... След като ми кажеш името си можеш да се качиш на вторият етаж на сградата, където се намират стаите, там ще те заведат до стаята ти." Усмихнах се радостно "Казвам се Санг Зои Ру. Благодаря ви много"
Затичах се по стълбите нагоре към втория етаж. Там ме чакаше някакъв мъж на не повече от 25 години. Поздрави ме и ми каза а=да го последвам. Вървяхме из дългия коридор, когато най-накрая той спря пред розова врата, на която пише "Ън Джу". "Това е стаята ти от днес нататък...надявам се със съквартирантката си да се сприятелите." усмихна ми се и изчезна. Съквартирантка?! Открехнах розовата врата леко и надникнах вътре. Пред огледалото стоеше момиче на моите години с къса черна коса. Когато ме видя, че надничам ми се развика. "Съжалявам, но от днес аз съм новата ти съквартирантка. Приятно ми е казвам се Зои"...
От начало приятелството ни не вървеше добре, защото бяхме коренно различни, но после тя се отпусна и ме прие такава каквато съм. Така и до ден днешен живеем заедно в мъничката стая с розовата врата на втория етаж.
Снимка:
Зои- Брой мнения : 1
Similar topics
» Герой на хората
» Разяснения за хората
» Разяснения за хората
» Герой на четвъртокусниците Vol.2
» Герои на четвъртокурсниците Vol.2
» Разяснения за хората
» Разяснения за хората
» Герой на четвъртокусниците Vol.2
» Герои на четвъртокурсниците Vol.2
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Юни 27, 2016 9:57 am by Taurus
» Училище за вампири Книга 9
Съб Фев 21, 2015 11:07 am by DesinkaPetrova
» Запази Лик;
Вто Фев 03, 2015 4:50 am by Зоуи Тайлар
» Търся си другарче за РП
Вто Ное 18, 2014 10:33 am by Хънс Карстес
» За къде сме без спам (:
Съб Ное 01, 2014 2:47 am by -Valeria
» Конюшните
Чет Окт 16, 2014 8:45 pm by Siesta
» Намери ме,аз съм твоята половинка!
Чет Сеп 25, 2014 4:36 am by Katherine Night
» When the night fall and most people go to bed she walks around the streets looking at the sky and the moon. - Katherine Night
Съб Сеп 20, 2014 12:25 am by -Valeria
» Deleyn Montegue
Пет Сеп 19, 2014 5:04 am by -Valeria