Имението "Принсипъл"

by ???? Пон Авг 23, 2010 1:37 am

Имението отвън и двора:

Външният басейн:

Стълбищата:

Откритата веранда:

Закритата веранда:

Кабинета:

Хола:
-Този на първия етаж:

-Този на втория етаж

Трапезарията:
-Голямата

-Малката

Стаята на Серена:

Гардеробната:

Банята й:

Има още доста спални,ако сте гост изберете си сам!

Вътрешният басейн:

Любимото място на Серена,намира се под самото имение и се разполага на два етажа

by ???? Пон Авг 23, 2010 4:53 am

В имението нямаше жива душа и това не ме дразнеше,като не броим сладкото ми малко ангелче,но тя никога не ми е пречела.
-Хайде Аби да поразгледаме-тя скокна в ръцете ми,обичаше когато се движехме със скороста на светлината,за няколко минути бяхме обиколили и разгледали всичко.
-Знаеш ли кое ми харесва най-много.
Тя ме погледна,всякаш ме питаше "кое".
-Не е нищо толкова особено просто е голямо,но ми харесва,че го кръстих.Не звучи ли добре?Имението "Принсипъл".
Засмях се.
-Е самотата ни няма да продължи дълго,охраната ще пристине със следващия полет,а ние трябва да си намерим икономка,после трябва да си купим и кола и най-накрая да идем в министерството.
Отворих някой то куфарите,които са пристигнали по-рано днес.Там имаше само дрехи,за това го зарязах на икономката,отворих следващия и отново го зарязах.В третия имаше албуми със снимки,няколко увековечени момента в нормални рамки и поне още десетина рамки,които пусдкаха някой снимки на слайдшоу.Застанах на Земята и разтворих албумите.Това беше от училище,аз,Лейла.Лейла горката беше починала ,но поне имма Ади до себе си,кхъм бременната Ади.Тя не обичаше Лейла,не че мрази конете,просто ревнуваше от нея.Натам имаше няколко снимки на мен и съквартирантката ми Грейси,нямах си на идея къде е сега,но бях сигурна,че е минала през Промяната.След това имаше снимки на мен и Джеймс,а после на мен и Брук.Спомних си за деня когато дойде.Джеймс не беше сигурен дали трябваше да се радва, имаше риск тя да не оцелее.Но все пак не можа да устои на това,че сестра му ще е наблизо,бяха толкова неразделни.Ето какво още трябваше да направя като отида в министерството,да го потърся.Не че не се бях сетила до сега,просто не го споменах,когато онова хлапе замлъкна в самолета мислех как точно да се появя.Не се бяхме разделили с тях с някакви излишни драми и все пак ей така като от нищото.
Но не исках ида научават от някой друг,а новината,че съм в Тулса щеше да обиколи света най-много за ден-два.
Зарязах останалата част от неподредените рамки и албуми и си взех една дълга вана,след това се наложи да спусна всички щори,но поне тази фунция бе механизирана и ставаше само с едно копче,а после си легнах.

by ???? Чет Авг 26, 2010 4:54 am

Въздъхнах имението вече бе претъпкано с нанасящ се персонал.Папараците скоро щяха да ме открият..Охраната седеше почти навсякъде нащрек,изведнъж спокоиствието,което изпитвах да си седя на дивана и да слушам музика се изпари,исках да излезна.Не исках да слушам тропането в далечните стаи на персонала,нито ритмичното крачене на охраната.
Като тръгнах ги уверих,се струаха десетина на главния вход и бях сигурна,че поне половината искаха да влезат с мен в колата.
-Забравете,оставате тук.
-Но-започна Бенджамин.
-Казах вече,наистина искам да отида някъде далеч то тук,сама-натъртих на последните думи.
Исках да видя Брук или Джеймс или и двамата...
Влезнах във все още единствената си кола,минах през замъка,но съмненията ми се оказаха правилни,нямаше никой там.И все пак това,че минах от там се оказа хубаво,напомних си за някой щури купони, а и забелязах,че замъка е приготвен за нов такъв.пер ме позна име поздарви,а аз само й кимнах и потеглих,не ми се слизаше при Даниел,този мъж беше странен,въпреки,че бе мил.
Знахе,че скоро се евърнал от мисия,така че въобще не се отбих в министерството,а отидох направо към дома на мрака в Тулса.

by ???? Чет Сеп 02, 2010 3:24 am

Карах бързо една от колите на барт си след поревдения разговор по телефона,ъбудил ме малко по-късно от алармата,бях видгнала доста трудно,но поне бях видганала,за мой късмет!
Ес ме беше опътила на къде да карам,радвах се че ще я видя,на саме,най-накрая.Имах толкова да й разказвам,а със сигурност и тя имаше,макар че да знаех доста неща от янкои блогове посветени на нея,а също и от зорките папараци,сигурна бях,че съм порпуснала доста от живота й.
Някакъв мусколест тип,които беше вамипр ме поздарви и ме пусна вътре.Зарязах колата малко след входа.Серена беше в градината,затичах се и я прегърнах.
-Ес-казах името й като молитва,не можеше да си пердстави колко исках да й разкажа особено за Нео,а и да ми помогне малко с брат ми нямаше да й откажа,никога не би си го признал,но беше малко (от земята до небето и обратно) ревнив.
-Хайде да вилзаме-подкани ме тя,бях сигурна,че намигна само защото много обичах да го прави...

by ???? Чет Сеп 02, 2010 3:33 am

Качихме се задено по стълбите,държехме се за ръце,както парвехме някога,преди...в миналото.Опитах се да се оттърся от това,нали сега бях тук,тя също беше тук.Дори бяхме сами,заедно и щяхме да си прекараме страхотно тази нощ,задължително.
-И казваш,че има някакво момче-подхванах,разбира се,че не беше споменала,но познавахдори икътниците на Брук.Забелязах прехапваните устни,трябваше да се скарам,това беше изкоренено много трудно...
-Нали не си хапеше вече устинте?-попитах я,а тя се засмя и ме погледна извинително с огромните си очи,веднага й простих,не се бях и сърдила,но зависи как го погледнеш.
-Хайде,Брук държиш ме в напрежение искам да знам всичко за него.Как изглежда,мил ли е,наситна ще се разпарвям с него ако не е,толкова ли си влюбена или просто се заблуждавам в момента?Ако не влюбена поне здраво си хлътнала-засмях се,накарах я да седне на дивана иза се насатних до нея,прекръстих краката си.
-Мелиса,ще донесеш ли кола и черно кафе,а може би и шоколадов сладолед с парченца тъмен шоколад,без никакви заливки-този път й намигнах повече,защото ми дойде отвътре,а не за да й угодя.
-Ще ги донеса-чу се почти заглъхнал глас,Мелиса също бе вамипр ,малко бяха в къщата,само 3ма,но не исках повече,те чуваха,виждаха,усещаха повече от безмозачните пазачи,които все пак добре служеха за предпазване от любопитните очи...

by ???? Чет Сеп 02, 2010 3:46 am

-Ти се разпарвяй с Джеймс после-намръщих й се,но бързо маската на нацупено момиченце изчезна и се засмях звънливо.
-Ще се разправям-отговори ми Ес през смях и ме накара да се разсмея още по-силно.Не че излизаше тя лесно на глава с него,но очевидно обичаше да го парви,поне по някога,това някак ми напомни за Ерика и ме накара да се усмихна отново.
-Така,добре престани да ме гледаш,поне не така-накарах я и тя ироннично врътна очи после ги фокусира отново върху мен.
-Ами,казва се Неолис,шести курс е,страхотен е-вече започвах да се разтапям.
-Наистина е много мил и мисля,че си парав с това за влюбването-при мисълта за Нео прехапах устни несъзнателно.
-И за това със стария ми навик-добавих леко смутена,което просто накара Ес да е засмее.
Мелиса се появи след малко с една купа,която не беше стандартен размер за мелба,но какво от това?И с една чаша,която по скоро приличаше на бирена халба,но пълна с кола,кафето на Ес ъсщо й бе оставено.
-Благодаря-изперварих Ес и отпих от чашата си придържайки я с две ръце.

by ???? Чет Сеп 02, 2010 3:53 am

-Ти наистинаа си влюбена-казах щастлива,гласа ми порзвуча,повече като песен,отколкото като нормални думи изречени в момичешки разговор,само дето не започнах да подскачам и да я държа за ръцете пищеейки,е това вече си бе истеричност,моето бе радост.Брук беше от хората,които понякога не правеха разлика,между тези двете,но това никога не ми е пречело,а още повече пък да ме е дразнело.
-Много ще искам да се запозная с твоя човек,описваш го като идеален,шести курс казваш?С какво мисли да се занимава?Ще става ли син на Еребус или има някоя оргинална и новаторска идея?-попитах я,взех чашата си с кафе,трябваше да спра с въпросите,за да чуя отговорите поне на някои.
Брук се усмихна,остави грамадната си чаша на масичката пред нас,замисли се за момент,очевидно за това,кой въпрос бе първи или на кое да отговори първо.Тогава Аби дойде и скочи в ръцете й,разбираше,че я беше познала иначе никога не би напарвила нещо такова при непознат...

by ???? Чет Сеп 02, 2010 4:03 am

-Абиии-казах много доволна,прокарах ръцете си през пухкавата й козинка.Темпераментно куче,което обичах и за мое щасти е и огромен късмет и тя обичаше мен,иначе щях да съм си изпатила вече...
Продължих да я галя,докато си припомнях въпросите на Ес.
-Не Нео няма да става син на Еребус-доволна усмивка от моя страна-обича музиката,обича да пише песни и да пее,напоследък не е имал особено време обаче,след като завърши първо много би искал да обиколи света-усмихнах се мислите за Нео и това да повтарям думите му ме караха да се чувствам някак в еуфория.Припомних си и горещата тръпка,която успяваше да наелектризира тялото ми само при един негов невинен допир,доббре не трябваше да имсля така,защото сигурно щеше да се наложи почти веднага да се върна и да го потърся.А бях обещала на Ес,целия си ден..
-И какъв е проблема да го описвам като идеален,за такъв го имам-отговорих й с широка усмивка,ако ситуацията не беше такава и може би ако бяха осъществили някой от плановете с брат ми,поне този да са заедно за вечността,щях да добавя,че и тя описваше атка Джеймс,но сега не ми се стори уместно.Е премълчаното се усети,по начина който замлъкнах и за това се умиханх извинителн.
-Ти как си Ес,стига за мен?-казах й по-сериозно или по скоро по-притеснена.Знаех,че е имала някой краткотрайни връзки,но не знам дали се беше влюбила отново,а щеше ли да го напарви въобще?

by ???? Чет Сеп 02, 2010 4:14 am

-Не се притеснявай за такива неща.Да видим какво става при мен.Скъсках с Лукас малко преди да дойда тук,имам си обожатели,но за сега никой не ми е хаванл окото,не съм в деперсия и никога няма да бъда,недей да ме гледаш вече ти така,говоря ти сериозно.
-Стига Брук.Не казвам,че някой от нас може да забрави миналото,нито ти,нито аз или брат ти,но сме го преживели.Виждаш ли брат ти е намерил Лети,красиво момиче,не знам сигурно просто не я познавам,аз прото още не мога да намеря точния човек,актьорсакта кариера е спънка за това,а не това че още не мога да преживея Джеймс.Наше, на двама ни,беше решението да прекратим връзката си и само ние сме си виновни за това,нека сега подхванем нова тема,мразя да ти обяснявам това отново и отново.
Подсмихнах се и отпих от кафето си.
-Музикант значи е Нео,нали така-тя кимна и най-накрая се усмихна.

Едит:Алекс трябва да ставам,пирключвай РП-то,че не знам дали ще успея да влезна до довечера,радвам се че пописахме и толкова

by ???? Чет Сеп 02, 2010 4:20 am

-Да-усмихнах й се.
мелиса влетя като ураган в стаята.
-Извинете момичета,Серена има някакъв проблем с някакви кадри,казах,че си заета,но е много важно,да им кажа ли,че не можеш.
-Отговори им разбира се-казах на Серена и тя взе телефона.
....
Приготвих се и везх ключовете от колата,от вамипра.
-Няма проблем Ес ти ис тук ще се виждаме постоянно,сигурно е тъпо да са прецакали точните кадри,така че не ти завиждам.Отивай да сниммаш,преди да се съмне.
Погалих Аби за последно и се качих в колата на брат си.Бях доволна,че поне бях провела и този малък разговор с Ес.
Паркирах пред дома и влезнах вътре,още не ми се ходеше на училище...За това се прибрах в стаята си.
П.П Споко и аз се радвам,до по натам sunny

by Sponsored content

Имението "Принсипъл"

Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"

Re: Имението "Принсипъл"