Стаята на Хелър/Глациес

Стая в края на коридора. Нормална врата без украси.
Помещението е самотно, малко затворено. С две легла и и две бюра. Напълно огледални помещения, разделени с преграда от хартиен параван от китайска хартия. Двете половини изглеждат :


Помещението е снабдено с една баня, която споделях с предишният си съквартирант, и ако не беше магията на дома и многото ми услия, сега щеше да е покрита само с мръсни чорапи и прочие:

Най-накрая ми бяха казали, в коя стая да отида. Не че имаше смисъл. Просто от две години се научих да не мигвам. Но сега това беше минало.
Гледах листа с номера на стаята и когато стигнах натиснах бравата и вратата леко се отвори. Влязох вътре и леко изтръпнах когато видях кой е пред мен. Оказа се Джет.
-А здравей. Отново. - опитах се да скрия шишето с кръв - А положителна разбира се.

Вратат се отвори и погледнах през рамо. Видях... нея. Пак че не влезе преди няколко минути, яеше да си е адски срамно. ПОгледнах я сериозно.
- А, здравей, Викс. Тъкмо си мислех за те.
"... за захапката ти" помислих си но реших, че не е нужно да споделям на дълго и на широко.
- Какво те води в стаята ми? Да не искаш записки по древни изкуства?

Дадох му листа на който пишеше, че ме пренасочват тук.
-Казаха ми да дойда тук.
След което взех листа и го погледнах леко стреснато.
-Но ако не искаш да съм ти съквартирант. Няма проблем. Ще се води, че сме но всичко няма да ме видим изобщо в стаята. Само кажи.

Взех листчето и сравних номера. Нпмаше грешка или ако имаше, беше административна, а не на Викс. Погледнах я и едва се сдържах да не се ухиля.
- Не знам. Това е момчешката част на общежитията. Нямам нищо против, но ако нпкой каже, че си имаме едно-друго, искам да знаеш,ч е не са го чули от мен. Освен това ще ти давам първа да ползваш банята сутрин. Аз съм мръзльо...

Засмях се. Наистина беше забавен по един особен начин.
-Добре. Щом казваш. - След което се заех да разопаковам багажа си. И да знаете 4 огромни куфара не се разопаковат толкова лесно. А и гледах някои от дрехите да не ги вижда. Така де. Все пак беше момче.
-А също ще може ли да те помоля да не надничаш когато се къпя?

Сдържах усмивката си и започнах да местя неща от единия край на гаредероба си във другия, за да ѝ направя място.
- Ами ти можеш да ме помолиш... ама дали ще те послушам...
Прочистих гърло и допълних с по-силен и ясен глас:
- Ама разбира се, че няма да надничам, не се притеснявай. И ако и ти направиш същотот, ще съм ти благодарен.

-Не съм толкова любопитна.
И последва смях и от двама ни. Когато вече си подредих нещата Извадих последното нещо от куфарите, а именно лилави постели за леглото. Оправих го и се метнах на него. Сложих ръка на челото си и си поех дълбоко дъх. Денят беше толкова уморителен. А сега имах нужда просто да лежа и да слушам музика.
-И все още предупреждавам за хапането. Ако съм забила зъби във шията ти, докато спиш извинявай.

Вдигнах ръце.
- Напълно си права. И ако аз ти отвъртя някоя песница за това, че си ме изненадала през нощта, също извинявай.
Тя си наниза слушалките и се просна на леглото, забивайки поглед в тавана. Вдигнах рамене и си седнах на мястото. Четох до някое време, после станах.
- Какво ще правим? Искаш ли да ти сложа паравана да не те притеснявам?

Първоначално ама нищо не чух просто слушах една от любимите ми песни на Pink Floyd - Have A Cigar и бях вече далеч от света, и затова и не му отговорих. Но после усетих, че ми говори и затова свалих едната слушалка и го погледнах.
-Били повторил.
Той повтори въпроса си и аз вдигнах рамене.
-Няма нужда, но ако ти е писнало да ме гледаш добре. Няма проблем.

Начумерих се.
- Няма да ми омръзне да те гледам...
После се усетих как звучи и се постарах да замажа положението:
- Искам да кажа, че не искам да се чувстваш неудобно... разбираш ме, нали? Та какво да правим?

Леко се изчервих, но побързах да скрия това с ръка.
-Не е зле ти да поспиш малко. Все пак след малко имаме часове.
И тогава се замислих, аз какво да правя докато той си почиваше. Сигурно щях да си взема душ. Да душ звучи добре.
-Хайде ти заспивай. - след което станах и отидох в банята.

Наведох глава и после бавно се смъкнха на леглото. Пъхнха ръце под темето си и затворих очи.
- Добрем но да знаеш, че няма да надничам. Да не се оглеждаш. Аз съм от добрите момчета...
Замислих се, как ли е когато се къпе? Ранни години, скоро ще съм на 22 и ще устарея напълно... и тогава ще спра да мисля за такива работи. Оплезих се на ум и се закисках, пак без да издавам звук. смао се усмихнах

Докато стоях под водната струя и усетих всеки удар от капките, а те болезнено се забиваха в мен изведнъж очите ми станаха червени. Разтърсих глава и те пак станаха нормални. Хайде остана ми само още един курс, а и ми е рано да живея в подземията.
Изведнъж се замислих как ли ще реагира ако му кажа, че почитам Калона. Ще е смешна картина. "Хей Джет, аз съм една от онези, които почитат Калона. Сещаш се. Онези, които гледат са съсипят живота на всички и всичко." Щеше да ме намрази. А това не ми беше изгодно.
Излязох от банята и се насочих към гардероба. Преоблякох се съвсем игнорирайки факта, че Джет е в стаята.

НАвъсих се на сън. Спях неспокойно и сънувах как се препървам през една гора, която после се превърна в библиотека. ПОсле някой ме гризна по врата, погледнах и се оказах очи в очи с Викс... тя се наведе отново под брадичката ми...
Отворих рязко очи и изпъшках, сякаш ми забиваха игли под ноктите. Изправих се в леглото и погледнах към гардероба. После внезапно затворих очи, покрих лицето си с ръце и се тръшнах обратно.
- Извинявай! - креснах отчано

-За какво се извиняваш?
Попитах го доближавайки се до него и хващайки ръцете му. Отместих ги от очите му и се показах. Бях с една семпла лилава рокличка и лилави обувчици на лек ток. Разбира се ясно се виждаше емблемата на пети курс.
-Когато погледна си изсушавах косата с кърпата. Хайде не ми казвай, че от това те е срам. Ако е така ще трябва да те третирам като домашен любимец, за да свикнеш с мен.

Изопнах лице и се постарах да се успокоя.
- Не съм ти домашен любимец!
После се успокоих.
- Не... извинявай... помислих, че... такова, стори ми се че си гола.
Изчервих се до кръв и пак си наложих незаинтересованата маска.
- Няма значение... как беше душа?
Мъчех се да си избия от главата последния си сън.

-Страхотен и ободряващ.
Бях водолей и харесвах водата, за това ми се стори доста примамваща. Както и да е. Сега седнах до него и го потупах по гърба.
-Какво сънува? Не е как те хапя нали?
Доближих лицето си до неговото и факта, че той стана дори по червен ми подсказа, че е точно това. Засмях се и се дръпнах.
-Ако толкова исках да те хапя само кажи. Дори няма да смуча кръв.

Облещих се и наострих уши. Имах чувството че съм на тръни.
- Ама аз... аз...
Лицето ми пламна като факел. Погледнах на страна и се помъчих да се успокоя. Държах се като разгонен тийнейджър. Предполагам,ч е причината беше, че тя е много хубава... или че просто това е черта, наследена от променилият ме...
И неусетно се усетих че кимам утвърдително на думите ѝ.

Плеснах с ръце и се усмихнах.
-Чудесно. Щом е така след часовете ще те ухапя.
И това ме подсети, че трябва да вървим за часовете си. Изправих се рязко, но преди това се наведох към него и близнах раната от по рано, което го накара да изпъшка.
-Това е за да си мислиш за мен. - И се засмях. Но изобщо не ми се ходеше в час. Беше толкова тъпо там. И винаги едно и също. Ама абсолютно нищо интересно.

Раззинах уста от учудване, но побързах да я затворя. щом чух думата Уроци, нещо ме събуди и размърда. Отръсих се от глупостите и си назграбих багажерийте да тичам на урока по фехтовка. Поне малко бодене и сечене извъздуха щеше да ми напомни,. че съм човек а не нерез
Възмутен и разочарован от себе си, излязох на вън. дано поне ми дойде акъла в главата, докато завърша, или ще свърша в някоя канавка за храна на бездомните кучета.

И ето, че сега стоях сама в средата на стаята и се чудех какво да правя.
Доближих се до прозореца и отместих леко завесата. Видях как Джетеро отива за часовете си. Защо се държах така? Защо кръвта му така ме привличаше? Защо исках да го ухапя толкова много, но не го правех? И защо изобщо ми беше да се запознавам с него?
Въздъхнах и седнах на леглото си. Сложих си слушалките и се заслушах в What Have You Done на Within Temptation. Тъкмо си пасваше с момента.

Понеже се бях затворила в света, който музиката и песента на Eluveitie - A rose for epona изобщо не бях чула как някой влиза. Изобщо не бях и заключвала. Ама то и защо. Имах вяра, че Калона ще ме пази от натрапници.
Когато усетих някакви устни на врата си се стреснах и се залепих за стената като, че навита на пружина. Погледнах Джейк с видим страх в очите.
-Ти... какво правиш тук? Как ме намери?

Подсмихнах се и допрях пръст върху носа си.
- Спокойно..Няма от какво да се страхуваш.Все пак съм само един червен вампир..Щях да те разбера,ако те беше нападнал червен новак,защото те са по-опасни..Предполагам,че го знаеш..
Доближих се до нея и я притиснах леко о стената и леко приклекнах..След това движение челата ни се прилепиха и аз я целунах леко по устните.