Стаята на Хелър/Глациес

Прибрах се в стаята, но не знаех дали вече съм желана тук. Затова домъкна с мен още един параван, за да може да покрия моята част от стаята и да не се срещам с Джетеро. А и сигурно ще иска да доведе приятелката си тук. Кой знае. Може и да го огрее.
Започнах да свалям роклята, ръкавиците и маската, и ги поставих внимателно на една закачалка. Влязох в банята и се погледнах в огледалото. Очите ми бяха червени, бях бледа, а косата ми не беше толкова руса като преди. Въздъхнах и измих лицето си, зъбите си. Накрая се вързах косата на опашка. Заключих вратата и оставих прозореца леко открехнат. Легнах в леглото и се забих през глава, затворих очи и се опитах за поспя малко.
Като се събудих тръгнах да търся отмъщение.

Върнах се в познатата ми стая и се поогледах. Джетеро го нямаше. Сигурно беше с онова момиче. И нямаше да се сбогуваме.
Реших да му напиша бележка в която гласеше, че не мога да остана в стаята, защото най-малко да го убия докато спи. И онова ухапване ще го оставим за след време. Оставих я на леглото му и започнах да си сбирам багажа.
Прибирах блузите внимателно една по една. Но оставих една тениска, която беше сива с червено и черно и един черни дънки на страна.
Облякох ги и помолих един от надзирателите да ми помогне да пренеса всичките си неща.