Герои на третокурсниците

Име:
Години(16):
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба(не е задължително, ако имате гледайте да не са прекалено много и да не се повтаря сред останалите потребители):
Ментор:
Талисман(по желание):
Снимка(пожелание):

Име:Клеър Монгомъри
Години: 16
Външен вид: 16 годишната Клеър е изрусена блондинка и не се срамува от това.Тя е висока около 170 см и според нея това е добре за възраста и.Не е кой знае колко надарена в бюста,но благодарение на красиват си усмивка и прекрасните си пъстри очи тя имаше почти всяко момче.

Характер:Клеър е доста милаи добра,но мрази да я маниполират.Писнало и е от използвачи.Вбесява се лесно,но пази самообладание.Мрази да търпи безмислени нападки и естесвено нестои като пън,а почва да отговаря.Клеър е попринцип приятен човек,но понякога си прави грешни заклучения за хората още от първия път.Обича много животните(най-много котките) и спорта(най-много футбол и баскетбол).Любимата и напитка е кола(естествено не диетичка),а любимата и храна-спагети.

История:Клеър живее с родителите си Аманда и Хънт и сестра си Петя.Учи в гимназия "Уилям МорганМъчис I" и е главна мажоретка.Ума и красива тя има почти всяко момче и кавалерите за баловете и за завършване от 8 клас нагоре не са проблем.Клеър не е фен на слънчевите дни..обича да се разхожда през мрачните хладни и студени нощи.През една хладна вечер Клеър бе белязана.Когато се прибра у дома тя незнаеше какво да каже на родителите си.Единственият човек на който можеше да каже е Петя-сестра и.Клеър разказа подробно всичко и сестра и ахваше от удивление,но беше и доста тъжна.Знаеше,че Клеър ще трябва да напусне родния дом и да мине през промяната и да стане вампир..Петя знаеше това защото най-добрия и приятел от детството е бил белязан преди около 1 година,но те още подържаха връзка.На сутринта майката на Клеър както всяк сутрин дръпна завесите на прозореца в стаята и.Вркото слънце озари лицето и тя изпищя и се замоли на майка си да дръпне завесите и да неможе нито еидн лъч светлина да влезне през прозореца.Майка и направи това и слезе в кухнята и разказа всичко на мъжът си.След около 1 час размишление те извикаха Клеър и искаха обеснени защо се беше държала така.Петя подслушваше разговора им,но малката и сестричка говорише толкова тихо,че едва се долавяха думите и.Петя чу писък и надника-майка и беше изплашена и треперише в прегрътките на Хънт.Аманда не беше в състояние да говори затова Хън рече "Напусни домът ни!Ти вече не си наша дъщеря"...тогава Клеър заплака..незнаеше какво да прави..избяга към стаята си и си събра нещата.Отиде в стаята на сестра си и се сбогува с нея след това излезна през прозореца от стаята си.Вървеше по една пуста алея,а слънцето грееше със всичка сила..клеър припадна..когато се свести тя беше на друго място..мрачно,страховитно,но и някак приятно..тя видя една млада жена която заговори с мил глас "Здравей дете мое.Добре дошла ти си в "Дома на ноща"..
"
Дарба:Клеър може да преминаване през твърда материя...

Ментор:..

Снимка:

Одобрена, само дарбата си промени, че тази вече я имаме

Име: Джейн Милър
Години: 16
Външен вид: Висока е 1.65 , има стройно тяло и добре подържано гладко лице. Черната й права коса се спуска чак до кръста. Кафявите й очи са винаги подчертани с очна линия. През повечето време носи тъмни дрехи и удобни обувки.

Характер: Потайно момиче , което не го интересува какво мислят и говорят хората за нея. Дори и да е в центъра на вниманието продължава да е с високо вдигната глава. Трудно се сприятелява с различни от нея, но все пак намира общ език с тях. Тя не е много общителна,но е отворена за нови приятелства.

История:Животът на Джейн не е никак лесен.Баща й е починал , когато е била 10 и това преобръща целият й живот.Дотогава тя е била едно безгрижно жизнерадостно момиче с много приятели, а след това се превръща в затворена и потайна тинейджърка , имаща за приятели кварталната банда от пияници и наркомани. Като добавим и вторият й баща , който всекидневно я пребива след поредният запой , я прави най-големият аутсайдер в училище.Но въпреки това тя остава едно мило и добро момиче , борещо се със всекидневните трудности и непадащо духом.Книгите и музиката правят животът й малко по-лек , но дълбоко в себе си тя мечтае за нещо различно.Иска й се да избяга от този живот и никога повече да не погледне назад. Една вечер , след поредната среща с кварталната банда, Джейн се беше малко напушила и се насочваше замаяно към гарсониерата , в която живееше.Изведнъж пред нея се появи един качулат човек.Тя си помисли , че халюцинира , но когато той прошепна името й я посочи с пръст , болката я удари като гръм от ясно небе и тя се свлече на земята.Осъзнавайки случилото се , тя бягайки се прибра в апартамента.Не обръщайки внимание на обичайните викове на пастрока си , нито на учудените въздишки на майка й , тя взе раницата си и сложи най-необходимото. С бърза крачка , тя се устреми напред и не погледна никога повече назад.Щеше да й липсва майка й , но момента на промяна бе настъпил.В Дома на нощта я очакваше едно по-добро бъдеще, без ужасният си пастрок и непрекъснатите подигравки на съучениците й.
Дарба: Сливане с мрака
Ментор:...

Смени дарбата телекинеза, вече я има и за ментор погледни ТУК =] След това ще си одобрена (:
Иначе "сливане с мрака" може да се каже че е свободна като способност

Име:Сапфира Стивънс
Години(16)
Външен вид:
Висока е 1.70, слаба и добре сложена.Има права кафява коса до раменете , с която обича да експериментира.За официални случаи предимно я къдри , а през останалото време я носи пусната или я хваща по най-различни начини . Очите й са сини , а миглите й винаги са със спирала.Облича се с светли и удобни дрехи , като не пропуска да сложи любимият си гердан( златна верижка със малък сапфир)
Характер:Сапфира е мила, добра и общителна. Удоволствие да се говори с нея , но от време на време е много бъбрива.Не се страхува да изкаже меннието си , но понякога е твърде пряма.Не е злопамента.Не понася слабохарактерните и нечестните хора.
История(минимум 7 реда):Сапфира е от богато семейство и никога нищо не й е липсвало.Има по-голяма сеста Руби , която учи в Италия.Дядо й почива , когато е на 7 и оттогава всичките й роднини спорят за наследсвтвото му.Постоянно се карат и всеки иска по-голям дял.Не могат да бъдат в една стая дори пет минутии без да започнат поредният спор. Сапфир не понася постоянните караници и не може да разбере , защо всички не се разберат като цивилизовани хора.Веднъж сподели това на баща си ,но той така се ядоса , че втори път не посмя . Родителите й са постоянно или по съдебни дела или на работа и едвам се задържат вкъщи.Единственоса заедно за цял ден по празниците.Момичето постоянно е тъгувало за животът преди смъртта на дядо й , когато всичко е било различно.Всяка Коледа са се събирали с роднините и родителите й са били много повече време с нея.Откакто сестра й е заминала , тя се чувства по-самотна от всякога. Единствените хора , който и правели компания , са прислужницата , готвачката и градинаря.Само те и приятелите й я задържали да не се качи на първият самолет до Италия и да отиде при сестра си.Един следобед Сапфир се разхожадала в парка.По рано е била до книжарницата и си купи така дългоочакваната книга.Преди да се прибере в студеният си дом е искала да подреди мислите си и да реши как да завърши рисунката , започната преди два дни.Започнало бе да се стъмнява и с перифеното си зрение Сапфира зърнала висок мъж с дълго палто.Предположила , че е поредният минувач , но нещо я притеснявало.Насочила се към дома си , но установила , че непознтият я следва.Дълбоко в себе си се надявала , че просто вървят в една посока , но за да е сигурна завила в следващата пресечка.Непознатият я последвал.Опасенията й се потвърдили и забързала крачка, но произнасянето на името й я накарало да замръзне на място.Обърнала се и видяла как мъжът я посочва.Внезапно усетила толкова силна болка , че залитнала.Всичко й било в мъгла и не разбиралаи нищо от казаното на непознатият.Единственото , което чула било "Домът на нощта" и внезапно разбрала какво трябва да направи.Бягайки се прибрала вкъщи , където както винаги , родителите й ги нямало , а прислужниците били заети да приготвят вечерята.Никой не й обърнал внимание.Качила се в стаята си , извадила куфара си и сложила всичко необходимо, включително и току що купената книга.Надраскала надързо една белжка на родителите си и се отправила към входната врата.Точно пред входната вратата , прислужницата я посрещнала с куп въпроси, но щом зърнала полумесеца онемяла.Сапфир и дала бележката с заръката да я даде на родителите й.Момичето излязло от къщатаи отправило към "Дома на нощта" без да погледне назад, готова да посрещне новият си живот.
Дарба:може да лекува
Ментор:....

Значи дарбата хипноза вече я има, а за ментора виж ТУК =]
Когато си промениш дарбата и избереш ментор си одобрена =]

Име: Meри Вам Пир
Години: 16
Външен вид: Имам кафява коса и зелени очи. На слънце очите ми стават тъмно кафеви. Винаги съм в крачка с модата. В училище не съм най-известното момиче, но всички ме харесват като човек. Нося очила. Имам татоо на гърба. Обичам да имам сребарни аксесоари по седе си.
Характер: Мер е импулсивна, забавна и понекога дори малко досадна. Под милото и личице стои едно буйно, нетърпеливо, мамено, лъгано и дори тъжно момиче. Всичко това тя се опитва да го прикрива, но понякога няма толкова сили. Целият и живот е минал в лъжи. "В повечето случаи хората ме използват, но печеля само от своята доброта."
История: Родена съм в Холандия. Произлизам от работно семейство. Имам сестра на 12 години. Баща ми е вампир от 1505 години. Жени се за мама, която е човек. Раждам се аз, а след това и сестра ми. На 16 години татко споделя с нас, че е вампир и че е безсмъртен. Ние не можем да повярва на думите му, но той чрез силата си ни доказва това и ние искаме да сме безсмъртни като него, за да можем винаги да сме заедно. Така те двамата решават да превърнат мама, а след 1 година и нас. Минава една година и ние със сетра ми 5 месеца след рожденият ми ден сме превърнати. Сега баща ми има много имоти и живеем в луксозна къща извън града.
Дарба: При допир на човек вижда бъдещето му и може да промени съдпата му. След около година разбира, че тя осиновена още на 2 годинки. Бягам от грсдът където живях със семейството си и идвам тук.
Ментор...
Снимка:

Aми все още не се ориентирам добре във форума ви и не знам дали това е правилното място, но here goes nothing
Име: Raven Gallahager - [Рейвън (Гарван) Галахейгър] Истинското име е Алмиша Галахейгър, но пти постъпване в Дома тя го сменя, тъй като татуировката й й напомня за разпилени гарванови пера.
Години: 16
Външен вид:
Рейвън никога не бе обръщала особено внимание на външния си вид, вярно, беше красива - през деня тъмните й букли придобиваха кървавочервен оттенък, а кожата й имаше матовия блясък на порцелан. Зелените й очи, вече силно потъмнели от Промяната, искряха сякаш роса на изгряващото слънце, прикрити от гъсти и идеално извити катраненочерни мигли. Изваяното й тяло неведнъж бе ставало обект на всеобщо желание, именно затова момичето се стремеше да го скрива с всевъзможни тъмни нюанси, подкрепени с метални детайли. Сякаш заради това, или заради избухливия си характер, Рейвън си бе изградила репутация, въпреки че истинската й страст бяха ефирните извивки цигулката.
Но на Рейвън не й пукаше как изглежда - тя беше нормална млада жена, съвсем нормална...Беше...
Характер:
Още от детските си години Рейвън се славеше с избухлив и отблъскващ характер, какъвто никое друго дете нямаше възможността и волята да притежава. С годините характерът й се запази и единствено се разви в яростен стремеж да отстоява позицията си и да запази мнението си неоспорено. Самата Рейвън винаги е искала да се промени, смятала се е за сприхав, противен и негоден за общуване човек, намиращ убежище единствено под тихите вопли на цигулка.
История:
Алмиша избърса лицето си и вдигна поглед към огледалото. "Отврат" - смути се тя при вида на сапфирените татуировки, покриващи челото й. Презираше ги, презираше всяка тяхна извивка, впита в бледата й кожа. Момичето ядно излезе от банята, изръмжа тихо и се тръшна на леглото, затваряйки очи - целият й живот досега премина през ума й като на филмова лента и тя се отпусна, унасяйки се в спомени...
Не помнеше много от времето, преди да бъде Белязана, в ума й се въртяха само последните няколко дни. Всичко започна в училище, в час по музика, беше впила пръсти в струните и се наслаждаваше на всеки стон, който изтръгваше от цигулката си. Мелодията й заглъхна и бе последвана от грубия вопъл на виолончело. Алмиша затвори очи и отново се отдаде на музиката. Тогава нещо се случи - момичето рязко отвори яркозелените си очи, които при вида на слънцето мигон почерняха и повече не възвърнаха цвета си, ръката й, нежно движеща се с мелодията, изпусна лъка и той глухо издрънча на пода, леката усмивка на устните й се превърна в образ на агония. Тялото й се свлече на пода и се сгърчи под тревожните възгласи на учениците. Всичко потъна в мрак, дали за няколко секунди, или за дни, Алмиша не знаеше, но когато отвори очи, около нея нямаше никого, никой не викаше линейка, никой дори не бе пристъпил, за да й помогне. Тя виждаше ссамо група хора, отдалечени на максимално разстояние от нея, но застанали достатъчно близо, за да виждат какво се случва. Някои тихо хлипаха, други тъжно поклащаха глави, учителката й я гледаше отдалеч, шепнейки нещо с устни. "Поредната...Трета за тази година..." - Алмиша се изуми, когато разбра, че може ясно да чуе какво шепне преподавателката й и рязко вдигна глава от пода.
- Какво..?! - изписка тя с глас, по - тънък от очаквания и се огледа. Много добре знаеше какво е станало, но не искаше да го приеме, искаше й се всичко да бе сън.
Тя стана и изтича към огледалото - очакванията й бяха оправдани - между очите й блестяха очертанията на сапфиреносин полумесец. От очите й се стекоха сълзи. "Защо аз.." Алмиша се хвърли към коридора и затича към мястото, където се бяха събрали приятелите й. Гримът й се бе разтекъл от влажните й очи, но тя не му обръщаше внимание, искаше само да чуе гласовете на най - близките си хора.
Посрещнаха я група момчета, мяжду които се бе разположило ниско русокосо момиче, на лицата им мигом се изписа страх.
- Господи, Алмиша! - Рея, най - добрата й приятелка още от началното училище, отскочи назад и страхливо впери очи в полумесеца на челото на момичето.
- Помогни ми - прошепна на свой ред то и избърса сълзите си, като шареше с очи и гледаше ту Рея, ту останалите.
- Алмиша, станала си...една от тях - сякаш изплю думите си приятелката й, след това тонът й премина към безразличност, всичките години, прекарани с Белязаната, сякаш се разтопиха от историята - Махни се оттук възможно най - бързо и отиди ня място, където ще си желана. - каза Рея и отведе очи от Алмиша.
Новата вампирка зяпна, беше отхвърляна безброй пъти през живота си, но предателството на Рея я разчупи. Тя се изправи, сви ръце в юмруци и яростно изкрещя.
- Кучка такава!!! - крясъкът й отекна в коридора, изпълнен с хора, дошли да видят Белязаната. Ръката й се стрелна напред и сключи пръсти около гърлото на Рея. Очите на Алмиша пламнаха и тя стегна хватката си, изведнъж усещайки как нещо прогаря челото й - в суматохата не бе забелязала, че белегът й е започнал да се изписва. Сапфирените му очертания, които плъзваха от полумесеца към слепоочитето в стремеж да изваят нежни и леки извивки, се изкривиха и хаотично се впуснаха по кожата й. Изгарящата болка, а и силните ръце на няколко момчета, накараха Алмиша да отпусне ръката си и да се отдаде на принудителните им прегръдки.
На сутринта момичето вече беше в Дома на Нощта. Родителите й я пуснаха без колебания, не можеха да понесат срама от променената им дъщеря. Алмиша потърка челото си в поредния опит да премахне отвратителната татуировка, впита в кожата над веждите й и пристъпи напред към голямата сграда...


Рейвън се обърна настрани и се зави, под очите й личаха засъхнали сълзи, а вън луната плавно залязваше...

Дарба: Има връзка с душата на околните - може да усеща и контролира усещанията им.
Ментор: Нимфадора
Талисман - Гердан, който винаги носи на врата си.
Снимка:



ПП: Понеже виждам, че всички са с имената на героите си за никове, а аз понеже не знаех написах обикновен ник, възможно ли е никът ми да бъде променен на името на героинята ми?

Значи:
Мери - Дооправи си историята, посочи как са те белязали и как си се озовала в Дома.
За ментор погледни ТУК
И един съвет, гледай времената в постовете ти за напред да не се разминават толкова много (:
Рейвън - много хубав герой, одобрена си.
На ментор да ти сложа Нимфадора, нали така?

Име: Роуз Кълън
Години(16): 16
Външен вид(поне 4 реда):

Красива и бледа, с изразителни, ясносини очи. Косата й е руса и гъста, дълга до раменете. Роуз е висока със стройна фигура с извивки на правилните места. Предпочита да се облича с дрехи, които да подхождат на очите й.

Характер(поне 5 реда):

Роуз често прикрива чувствата си. Мрази да я командват. По характер е много чувствителна, но има и борбен дух. Обича приятелите си повече от всичко на света. Мрази да я пренебрегват. Рядко излива мъката си в сълзи. Когато е наранена предпочита да се скрие в стаята си и да се разсее с някоя интересна книга или филм.

История(минимум 7 реда):
Родителите на Роуз са починали, когато е била на 6. Осиновителите й я мразят и пренебрегват, затова тя от малка мечтае да я бележат. Когато това става, тя отива в "Дома на нощта" и открива, че има сестра - близначка, белязана дни преди нея. Сестра й е Василиса Драгомир, накратко Лиса. За разлика от Роуз Лиса е осиновена от бедни но и добри хора, които я обичат и са се грижели за нея. Сестрите копнеят да разберат повече за семейството си и когато се откриват те просто летят от щастие. Скоро разбират и историята на семейството си.

Дарба(не е задължително, ако имате гледайте да не са прекалено много и да не се повтаря сред останалите потребители):огън
Ментор: Нимфадора
Талисман(по желание): котката й - Сребри
Снимка(пожелание): профилната снимка

Значи дарбата си я промени, не може просто да притежаваш всички елементи. Както е споменато по-горе дарбата по възможност да не се среща сред останалите потребители (=
За ментор погледни ТУК. Трябва да си избереш сред посочените.

Име: Ерик Грейвс
Години: 16

Външен вид: От името на Ерик: Честно казано да описваш себе си е доста странно.Рус съм и със сини очи, което си се вижда отдалече. Оприличават ме доста често на J.Bieberka, но пък кой ли блонд не го... Прилика не виждам много, но пък нали съм си аз. Трябва да взема да се подстрижа, тъй като тази коса започва да ми пречи.
Висок съм около 1,80. Цифрата с теглото ми се губи, но като се сетя, ще допълня.


Характер:Попринцип съм социален тип човек. Обичам да говоря, обичам и да съм в компания. Естествено, всичко в границите на нормалното.
Не съм от най-срамежливите, но не съм и от отворковците.Предпочитам да съм в компанията на няколко наистина близки приятели, отколкото да съм заобиколен от 200 не чак толкова.
Лесно се ядосвам, но кой ли не се... особено след тежък ден. Някои ме смятат, за забавен, но дали е точно така, изобщо и идея си нямам. Важното за мен е да се чувствам удобно там, където съм и с когото съм.

История: Още на 7 години губи майка си и баща си, които загиват, според официалния доклад, в самолетна катастрофа. Такава обаче реално не съществува и не е описана никъде. Какво точно се е случило все още никой не иска да му обясни.
На 8 е осиновен от бедно семейство, което едвам изхранва 3-те си свои деца. Но благодарение на тях Ерик се научава да оцелява и разбира какво означава да нямаш.
Оттам нататък следват все тежки години за момчето. Преживяването е трудно, особено през зимата. Принуден е да проси и да се скита по цели нощи на улицата...
На 16, както и всеки ученик от училището, среща вампирът ловец, който го белязва. Това е за Ерик лъч светлина в неговия наистина ужасен до този момент живот.
Но дали нещо ще се промени...

Дарба: Може да контролира емоциите на хората, да усеща това, което мислят

Ментор: Нимфадора

Много хубав герой, но историята не пасва напълно към идеята на книгата към която е форума.
Има вампир ловец, който белязва тийнейджърите когато навършат 16. Щом човекът е белязан, той отива в Дома на Мрака, където живее 4 години, докато завърши промяната във възрастен вампир.
Не съм особено добра в обясненията, така че ако искаш погледни историите на другите потребители като образец.
Няма да е зле да си промениш и дарбата, понеже тя се повтаря многократно...
Като си оправиш нещата си одобен (:

Поправено

Име: Ез "Продиджал" Реал
Години: 16
Външен вид: Никой не би повярвал, че Ез е 16 годишен, още повече заради сериозния поглед. Той изглежда много по-възрастен. Като цяло Реал е страннен. Понякога му се сменят очите, а с тях се сменя и цвета на косата му. Той никога не оставя косата му да не е в тон с дрехите, които носи. По-честите цветове, на които той набляга са бяла коса и дрехи в силно сини тоново, или руса коса с зелени и кафеви дрехи. Висок е около 170см, което е напълно нормално. Тежи не повече от 70 килограма. Има проницателно сериозен поглед, който прави самото му изражение винаги ядосано. Веждите му са по-близко една до друга, което допринася за яростния му вид. Косата му винаги е дълга и права надолу или разхвърляна на всички възможни страни, било то от вятъра или спане на криво.
Характер: Не бива да съдите Ез за човек с ужасен характер, съдейки по това, че винаги е начумерен. Всъщност, ако не му обръщате внимание, той нищо няма да ви направи. Единственото условие е да НЕ го занимавате излишно. За вас (а и за околните) би било по-добре да го заобикаляте, когато е ядосан, а когато е в добро настроение (което е мноооого рядко), можете да си поговорите с него за символите по ръцете и гърба му, за които има какво да се разкаже и чуе. Ез никога не е харесвал преките комуникации и обикновено говори само с много близките хора до себе си, към всички останали се държи като звяр.
История: Рода на Ез произлиза от Стокхолм. По-голямата част от роднините му са родени и до 16 годишна възраст са израстнали там, след което се пръскат из цяла Европа, но не и другаде. За родата "Продиджал" (понеже всеки член от семейството носи такъв псевдоним), прбиваването в друг континент е нещо като лоша поличба, но съдбата накрая отвежда Ез до Оклахома, което той не одобрява, но по-късно решава да се примири с всичко, което се случва...а какво се е случило???
Реал е роден по адски мъчителен и труден начин. Той е 3-то дете и единствено оцеляло, понеже останалите двама сина са загинали още преди да бъдат родени и точно това отчайва родителите на Ез докраен предел. В крайна сметка шведът оживява след мъките и продължава да живее и до днес. След 10-тия си рожден ден, той разбира за смъртта на събратята си и за всичко около рождението си, което го прави много злобни хлапе, какъвто продължава да бъде. Ставайки на 16 години, докато се разхожда в близката гора в търсене на "изгубени души", той попада на един от ловците, който го залавя и съответно маркира. След изчезването на 3-тия им син, родителите се самоубиват заедно от тревога по синовете си и най-много по този, който оцеля 16 години и накрая изчезна. За Реал предстоят нови приключение, а може би нови нещастия? - каквото и да е, щеше да е ново. Ез не знае, какво е станало, а също така и в какво се е превърнал.
Дарба: Метаморфоза
Ментор: Елинор Търнър
Талисман: Много и различни символи по някой части от тялото.

The Prodigal Explorer - Ezreal

Самоо, ако може да ми оправите АЦЦ-то с името...ще ви бъда мноу благодарен

Такааа... Значи и двамата сте одобрени, ще ви сменя имената след секунда.
Елфира промени дарбата с нещо различно понеже четенето на мисли и неща от рода се повтаря прекалено често :]
Може да слагате аватарите си (:

Име:
Мария-Лизабет Ненфър

Години:
16 години

Външен вид:
Лиз има дълга кестенява коса, която често е пусната свободно, но се случва и да я връзва на опашка. Очите й са искрящи и сини, често подчертани с тъмен молив. Кожата й е бяла, а устните - тънки. Тя е висока и с атлетична фигура. Облича се в цветни и интересни комбинации, въпреки че понякога прекалява с цветното и интересното.

Характер:
Добродушна, забавна и симпатична като цяло. С нея може да се говори за всичко, а тя би направила много за приятелите си. Въпреки, че не излиза често от нерви, когато се ядоса се разфучава, дразни се на всички и е по-добре да стоите по-надалеч в такива моменти. Ако някой я обиди веднага отвръща с някоя язвителна реплика. На тези, които заслужават отдава нужното уважение, а на другите - нужното неуважение. Любопитна е и не спира да се интересува от нещо разпалило любопитството й.

История:
Родена е във Франция и живее там до 5-годишна. На 6 се мести заедно със семейството си в Калифорния, Америка. При едно проучване за училище, Лиз намира статии за вампири и с интерес започва да ги чете. В тях вампирите са представени като чудовища, които убиват, за да пият кръв. Дълбоко в себе си, момичето смята, че това не е така. Тя проверява в архива на училището, в което учи дали е имало млади вампири. Оказва се, че въпреки опитите за заличаване на тази информация, Лиз открива доста факти. Тя решава да остави вампирите на спокойствие, защото вече знае това, което е разпалвало любопитството й. Една съвсем нормална сутрин се събужда и отива да си оправи косата. Когато се поглежда в огледалото вижда нещо, което го е нямало преди - красив полумесец стоящ на челото й. Веднага разбира какво представлява той и казва на родителите си, че трябва да отиде до "Дома на нощта". Семейството й се съгласява и я пуска с влак до новия й дом. По пътя тя си мечтае за поста на Висша жрица, а когато заспива й се явява Никс. Богинята й казва, че е подготвила невероятно бъдеще за нея, ако не променя принципите си. Лиз се събужда и през остатъка на пътя се чуди за какво е говорела Никс.

Дарба: Видения за бъдещето и дарба за елемента въздух.

Ментор: Брандън Редуин (не съм говорила предварително с него, дано не е проблем...)

Талисман: Сребрист пръстен.

Снимка:

Одобрена =]

Благодаря ))

Име: Натали Снейк

Години: 16

Външен вид:

Натали има големи, пъстри очи, които клонят към синьо, когато се облича с нещо тъмно, и към кафяво, когато се облича със светли дрехи. Косата на Нат е руса, поне естествения цвят. Сега тя предпочита да я боядисва в ярки цветове /в момента се е спряла на оранжево/.
Натали не е висока, тя е миньонче, но това в никакъв случай не значи, че не е секси. Устните ѝ не са много плътни, кожата ѝ е бяла.

Характер: Всеки би се изненадал, когато види, че Нат е доста приятелски настроена. Ярката коса, външният ѝ вид доста често отблъсква останалите, което я прави "единачка", но тя е свикнала да е аутсайдер.
В деаствителност Нат е една доста объркана личност. Лесно ранима е, но не го показва по никакъв начин. Имиджът на непукистка, който си е изградила, създава впечатлението, че тя е способна да понесе всичко, което не е съвсем така.
Груба е със всеки, който не познава.

История: Натали от малка остава без семейство. Осиновена е от хора, които меко казано не се интересували какво се случва с момичето. Именно това кара Нат да стане пълен анархист още от дете.
Когато е на 14, губи своят най-добър приятел в автомобилна катастрофа, което оставя трайна следа в живота ѝ.
Нат спира да се интерсува от каквото ѝ да е, макар да е още в такава крехка възраст. Многото психолози, целият гняв, насъбран срещу осиновителите ѝ, я озлобява и я кара да излива емоциите си в песни.
След години, когато става на 16, тя бива открита от вампирът ловец и белязана, което я довежда именно тук.
Това преобръща живота на Натали и дава нов старт на всичко.

Дарба: Владеене на елемента Огън, получаване на видения

Ментор: Елинор Търнър (Не съм говорила предварително с нея.. )

Талисман: Огърлица, във формата на луна

Одобрена си добре дошла! Моля попълни информацията за героя си