Герой на хората

by **-Valeria** Сря Яну 25, 2012 8:10 am

Име:
Години:
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба(само ако сте решили човека да ви има някаква дарба,но можете да сложите само една):
Снимка(пожелание):

by Алисън Хармс Вто Яну 31, 2012 2:05 am

Име:
Алисън Хармс /Хармс - вреда от англ.\
Възраст:
15
Дата на раждане
14.03.1997
Дарба:
Телепатия

Външен вид:
Странна според много хора. Но много хора ме смятаха и за чаровна.
Твърде бледа и от време на време зловеща. Русата коса при някой беше преимущество, но при мен беше само фон, на който още по-ясно се виждаше, колко невъзможно черни са очите ми. Имаше моменти в които стават още по-черни ако това изобщо беше възможно. Понякога на хората им беше трудно дори да ме гледат.
Косата ми е дълга и начупена. През повечето я държа пусната, защото не ми се занимава да я правя по някакъв по-специфичен начин. Така тя обримчва бледото ми лице, но въпреки това чертите на лицето ми изпъкват, заради очите. Устните ми също са много бледи, бебешко розови, за това се налага да им слагам нещо за блясък, въпреки че не го правя често.
Понякога хората имат чувството, че ще се сгромоля всеки момент на земята, само защото тена ми е много блед. Но почти винаги се чувствам добре. Елегантно слабото ми тяло се намира на сто шестдесет и седем сантиметра от земята. Ниска съм в сравнение с останалите, но това ме прави малко по-незабележима, което за човек като мен е добре.
Обличам се с най-обикновени дрехи. Гледам да не се отличавам от останалите, защото за хора като мен, най-добре е да останат незабелязани. Но разбира се, няма как да остана напълно невидима за всички. Все се намира някой, който да ме сметне за красива и да ми обърне някакво внимание. Само, че аз не можех да се приема като привлекателна личност. И за всичко това е виновен баща ми.

Характер:
Не съм свикнала да бъда активната личност в една дискусия. Винаги предпочитам да стоя на заден план и да слушам това, което си говорят другите. Не подхващам никаква тема на разговор. Не се шегувам, но въпреки това имам приятели.
От доста време не съм провеждала нормален разговор с когото и да било, за това напълно забивам, когато някой ме заговори. Просто не знам какво да кажа.
Баща ми винаги ми е казвал, че трябва да се сливам с останалите. Да не се набивам на очи. И в опитите си да изпълнявам "заповедта" на баща ми, сега съм се превърнала в странното момиче от училище. Гледам да оставам в неутрална позиция, да не ставам център на внимание. Защото това е по-добре за мен. Поне според мъжа, който тотално промени живота ми с непрекъснатите си съвети.
Често предпочитам да оставам сама. Да се затварям в себе си...с музиката. Тя е единственото нещо, което ме успокоява. Единственото нещо, което кара мозъка ми да се отпусне и да не мисля за нищо друго освен за нея. Всичко, което създаваше някаква тревога у мен изчезваше.
Мразя желязо и всякакви метали. Миризмата им ме влудява, а допира до тях наранява кожата ми. За това внимавам. Дори приборите с които се храня са пластмасови. И това го знаят само приятелите ми, които са добре подбрани, и знам че мога да им се доверя. Мразя и кръв. Защото тя също съдържа желязо, но когато усетя металният й мирис в носа си, изпитвам по-различни чувства. Кара сърцето ми да тупти бързо, да го чувам в ушите си, да го усещам във вените си. Повдига ми се. Не знам защо ми действа по този начин и не мога да го опиша.

История:
Имам сестра. Тя е единствената, на която мога да се доверя. Веднъж ми разказа една история. Когато била малка, една нощ, докато се опитвала да заспи, някаква жена отворила прозореца и отишла до кошарката в стаята. Взела бебето, но оставила нещо вътре, след което излязла от прозореца и никога повече не се върнала. Сестра ми отишла до легълцето и видяла, че вътре има друго бебе. Странно бебе. И това не била сестра й. Била съм аз.
Всичко около мен беше много нормално докато не станах на шест. От тогава непрекъснато чувах гласове в главата си и не можех да понасям това, за това понякога просто побеснявах. Баща ми - местният свещенник започна да мисли начини да спре всичко това. И тогава всичките му съвети към мен започнаха да се изсипват отгоре ми. Но всичко това беше под формата на "поучителна" историйка.
На времето, когато той бил все още дете, в града пристигнал нов гражданин. Той бил тих, скромен и на никого не правел лошо впечатление. Всички го познавали като добрият човечец от магазина. А когато в града започнали да се случват странни неща, никой дори не се сетил за него. Но един ден, когато един от редовните му клиенти напълно изчезнал, хората започнали да задават въпроси и всички отговори сочели към него. Хванали го, и го измъчвали, след което го убили.
Баща ми се опасяваше, че с мен може да се случи нещо подобно, за това постоянно ми натякваше, че трябва да остана напълно незабележима и да не се набивам на очи. Да бъда нещо като сянка на приятелите си. Да не ставам център на внимание. Да не придобивам известност, както повечето деца. И аз се стараех да изпълнявам всичко, което ми се казваше.
Но просто нямаше как да бъда напълно незабележима. Всички ме познаваха като момичето, което забива глава в колената си, когато види кръв. Момичето, което избягва допира на каквито и да е метали. Но те не разбираха защо го правя. И не искаха да разберат. С времето спряха да ми обръщат внимание, което успокои баща ми. А мен. Мен не ме вълнуваше много.
Когато станах на 15, получих известие. Известие от...Дома на Мрака. Нещо, което много допадна на милия ми татко, който ме изпрати там без дори да му мигне окото. Но го направи само за мое добро. Поне така мисля...

by **-Valeria** Вто Яну 31, 2012 3:14 am

одобрена си

by xsiisx Нед Мар 25, 2012 2:57 am

Име: Аманда Ортега
Години: 16
Външен вид(поне 4 реда): Аманда има дълга кафява коса. Очите й са черни като нощта. Висока и стройна , още от малка. Лицето й не е бледо, а леко жълтеникаво, заради расата й. Има малки устни.
Характер(поне 5 реда): Аманда не е от момичетата, коите седят в ъгъла и си мълчат. Много често тя се вкарва в бели, заради голямата си уста, която има само тя в семейството. Не е най-добрата в училище, но и не е една от най-слабите. Пада си по изкуството. Тя рисува картини на бъдещето. Макар да изглежда като момиче, обичащо високите скорости, винаги й пука какво говорят хората за нея.
История(минимум 7 реда): Родена е в Уичита, Канзас. Родителите й са американка и азиатец. Учи в частно училище. Още от малка е подигравана, заради смесицата на расите й. След 4-ти клас тя напуска училище и се премества в обикновено. Въпреки цвета на кожата й, другият й роден език ( по бащина линия ) тя загърбва всички подигравки и се изнася от вкъщи на 15. Живее сама в малък апартамент, работи и учи. Родителите й не и попречват да се изнесе. Те винаги са зад нея и я подкрепят във всяко едно нейно решение. Смятат, че е добре още от крехка възраст да се научи сама на някои основни неща в живота.
- Няколко месеца след това,разбирах, че родителите ми искат да ме преместят в друго училище, далече от тук. Макар отказа ми, бях принудена да замина да уча в училището '' Дома на нощта''.
Дарба: има необикновен талант да рисува рисунки на бъдещето, може да управлява последния елемент- дух.
Снимка(пожелание): Герой на хората 4560640S