Стаята на Хелър/Глациес

Тъй като сега не бях под влиянието на хормона на щастието и можех да си мисля съвсем трезво, което значеше, че няма да му се дам толкова лесно. Го избутах назад и го погледнах.
-Ти да не откачи?
Сложих ръката си на гърдите му и гледах да го държа на разстоянието от себе си.
-Дори не ме харесваш, защо ме целуваш?

Погледнах го в стил "are you kidin' me?" когато каза, че било заради спорта.
-Тогава стой на страна от мен.
Усмихнах му се миличко и просто минах през него. Седнах на леглото си и хванах един от учебниците. Не че щях да го чета, но само такава нямаше да му обръщам внимание и нямаше да ми пречи много много.

-Да така е.
Усмихнах му се миличко. Най-накрая нещо да вземе да го кротне. Легнах на леглото си и сложих едната си ръка на очите, а другата - на корема си.
-Явно е имало грешка при записването ми за пети курс тук. Викс може да мине и за момчешко име. А Глациес не е много срещана фамилия и стават грешки.
После го погледнах с едното си око, като отместих ръката си.
-Защо, да не би да ревнуваш.

Погледнах ръката му, с която си играеше с косата ми.
-Каквото не правим с теб.
Засмях се. До една степен е така, до друга - не. Наистина с Джетеро е забавно, а и той ми дава да пия от него.
-И да знаеш по-добър е в целувките от теб, сигурно ще е далеч по-добър в леглото. Не че с теб съм спала. Надявам се. Губят ми се спомени след някой бар.

-Изобщо не знам дали да ходя.
Заявих и се обърнах на другата страна. И изведнъж...Туп...бях паднала.
-Ох...ауууу...това болеше.
Разтърках мястото на което се бях изръсила и седнах на пода.
-Защо? Ти ще ходиш ли? Няма ли да е като шведска маса за теб там?

Отворих вратат и се вмъкнах в стаята си. Първо се засилих към стаята си, в следващия се оказах заобиколен от гномове. След по-внимателно изследване на ниското население се оказаха насядали по пода двойка. Навъсих се озадачено и си позволих едно проточено:
- Какво става, да не е настъпил празника на седенето по пода?
Това място беше толкова откачено, че като нищо беше точно един подобен празник.

Тъкмо преди да кажа отговора си видях как Джетеро влиза в стаята. Погледнах го и се усмихнах.
- Здравей Джетеро. Как мина денят ти?
Исках да съм колкото се може по учтива с него.
- А Джейк ще си помисля.

Ох...Защо винаги става така?!Извърнах се без много голямо желание и погледнах петокурсникът.
- Да..Нещо против ли имаш..
Леле...Нещо ми се провали настроението.
- А това е секвартиранта целувач,нали?
Попитах Викс.
- Колко интересно.

Вдигнах една вежда и се насочих рачешката към леглото си.
- Ем... не беше зле... похвалиха ме по фехтовка и имам слаба оценка по рисуване.... а твоя?
Погледнах към момчето .
- Да не прекъсвам нещо важно?
Наострих уши като куче. Очаквах че може да има скунфузни моменти за дето имам съквартирантка. дори предишния водеше момичета...
Щом чух думите му, леко присвих очи. Добрееее, нещо не е както трябва...

Погледнах ги и двамата. Усещах, че нещо не беше както трябва.
-Джейк. - отидох до него и го хванах за ръката. - Направиш ли някоя глупост забрави, че ще пиеш от мен, че ще ме виждаш или ще чуеш гласа ми.
Усмихнах му се, а после погледнах Джерето и се молех да избяга, защото едно е червен новак, те са лесни за побеждаване, но все пак ужасяващи, друго е червен вампир.

-А не знам. - казах му с известна нотка на закачливост.
-Аз след малко трябва да ходя да си изповядвам религията. - засмях се. Щеше да е забавно да разберат, че вярвам с Калона.
И изведнъж усетих как започнах да кашлям. Дръпнах се бързо от Джейк се усмихнах на двамата.
-Вие си поговорете. Аз ... трябва да вървя. - изчезнах направо през стената.

Втренчих се в нея подозрително и стреснато.
- Ъъъъъ... добре, ще го имам в предвид...
Имах чувството,ч е съм изпуснал по-голямата част от някой филм. И сега си нагаждах ставащото.
Пак погледнах към новото момче. Нещо много яко се прецакваше и губех почва под краката си, за това просто подвърждавах каквото чуя.
- Да се...какво?
После тя взе да се изнася, и се усетих, че примката се затяга. А браво, сеир си чиним по тия места. А аз да опера пешкира... добрее, де

стърчах още известно време на открито. Посе си оствих записките на масата и въздъхнха. каква лудница само. И изглежда това момче ме харесваше точно толкова, колкото котарак - дакел. Защо ли? Спомних си за червешните му очи. празна работа - на умряло куче нож вади. Нищо...
Но каза нещо за умиране и превръщане при Викс. Червен новак... а супер, та хептем да не знам какво да правя с такова съквартирантище. Направо се чудя защо не се бръкнах малко по-малко и да имам моя си стая. Въздъхнах и излязох бързо за да намеря момичето. Поне да знам какво става.

Върнахме се в стаята и през цялото време Джейк ме спираше да изсмуча учениците. Най-накрая когато всичко беше наред, когато се намирах зад четирите стени се успокоих. Поогледах се и никъде го нямаше Джет. Това ме накара да се радвам, че няма да го изсмуча, но и да се натъжа, че сигурно е на бала с някое момиче.
Разтърсих глава и казах на Джейк че иска да си взема един душ пред това. Влязох в банята и пуснах водата. Така измих собствената си кръв и горе долу нормализирах температурата на тялото си.
После излязох от банята и му казах да изчака навън.

Понечих да пия от кръвта му. Просто беше толкова примамваща и червена, и изглеждаше вкусно. Ужас. Какво ми става. Но в момента в който устните ми бяха на няколко милиметра се сетих за онзи ден на пейката и се дръпнах. Хванах врата си и преглътнах.
-Не искам. - Не не че не исках. Просто имах чувството, че ще ме убие ако пия от него. Хванах дрехите си и отидох в банята. Там се преоблякох и излязох.
-Готова съм.

-Ама ти ще ме убиеш ако пия от теб.
И се опитах да се дръпна, но нямаше ефект.
-Помниш ли? На пейката. Каза, че само гаджето ти може да пие от теб и никоя друга.
И точно на края на изречението усетих кръвта по устните си. Леко се шашнах, но обвих ръце около врата му и бавно започнах да пия. Гледах да не бързам, защото не знаех дали ще мога да се спра. Е поне ако някой ни види от страни ще си каже, че просто му правя смучка на врата.