Re: Апартамента на Кристофър

by Кристофър Фернандес Вто Авг 24, 2010 4:30 am

Засмях се. Малката ми сестричка бе гладна, а стомахът й шумно протестираше срещу гладната стачка, която явно му бе наложила.
- Принципно шоколада ти е разрешен, но в умерени количества. Знаеш ли колко много калории има в един шоколадов кекс?
Подсмихнах се, а тя завъртя очи.
- Стига си ми се правил на философ. Отлично знам това.
Усмихнахс е широко и отидох до печката. Извадих формата, която бях оставил вътре преди няколко часа и я подадох на Ерика. Очите й светнаха при вида на шоколадовия кекс, който стоеше пред нея.
- Още черешов сок? - подсмихнах се, а тя кимна и се зарадва като малко дете.
Това ми навяваше такива спомени. Донесох и още сок и седнах срещу нея като си напълних чашата с бърбъна.
- Искаш ли?
Посочи ми кекса,но аз поклатих глава. Знаех, че сама може да го изяде без проблем.
- Бърбъна не върви с шоколадов кекс.

by Ерика К. Фернандес Вто Авг 24, 2010 4:41 am

- Ако искаш пък - повдигнах рамене и се усмихнах широко. - Тогава целият си остава за мен.
Крис се засмя, а аз се заех с кекса. Тук важеше закона "Колкото повече, толкова повече", а един шоколадов кекс определено си беше заслужено повече. Жалко, че нямаше още.
Брат ми стоеше и ме наблюдаваше мълчаливо как бързо помитам солидното количество кекс. Добре че поне не ми личеше.
- Какво си се хилнал такъв? Приличаш на размазана жаба на улично платно.
Засмях се и отпих от сока.
- Хайде, разкажи ми какво се случи през тези две години, когато бях далеч. Не, не чакай.
Разперих ръце напред в опит да го спра преди да е изрекъл нещо, а той се засмя.
- Кажи ми за бележките!
Очите ми изгаряха от любопитство, а Крис ме погледна очидено.
- Бележки?
- Стига си се правил на ударен. Бележките, които намирах от теб през тези години. Всичките съм ги събрала в една кутия.
Усмихнах се на признанието и се залових да довърша кекса.

by Кристофър Фернандес Вто Авг 24, 2010 4:52 am

- Тези бележки ли?
Подсмихнах се, а Ерика ме погледна леко раздразнено.
- Да, тези бележки. За какви други бележки си мислиш, че говоря?
- Знам ли за някои по-специални бележки, по-...скорошни.
Видях я как застина за миг и преглътна трудно парчето кекс, след което отпи нервно от сока. Явно се бе досетила за кои точно бележки говорех, а съдейки по реакцията й дори бе успяла да разбере и посланието ми. Това обясняваше всичко.
- Бележките не бяха нищо особенно. Просто трябваше да надникна в бъдещето ти, да проверя в дадения момент къде си, ще имаш ли нужда от нещо, за да ти го осигуря...
Повдигнах вежди и й намигнах.
- ...както стана на бала по случай откриването на Министерството в Тулса. Доста се беше изненадала тогава, нали?

by Ерика К. Фернандес Вто Авг 24, 2010 4:59 am

Преглътнах трудно парчето с кекса и отпих от сока. Как можеше да говори напълно спокойно за това!
- Да, доста се изненадах, когато влязох по случайност в онзи магазин, а продавачката ми сервира, че трябвало да ми предаде нещо. Направо застинах, когато разпознах почерка ти на бележката, а роклята... Тя тотално разреши дилемата ми дали да отида или не - поклатих глава и се усмихнах. - Ако не беше ти може би наистина нямаше да отида на онзи бал и да се запозная с Брук и Джейн...
Последното парче кекс замина безследно в устата ми и довърших и сока.
- Дали нямаш още? - попитах го с блеснали очи. Едва ли имаше още, но поне можех да опитам, нали?

by Кристофър Фернандес Вто Авг 24, 2010 5:05 am

Засмях се и поклатих глава.
- Съжалявам и без това натрупа достатъчно калории. Трябва да се пазиш повече.
Тя завъртя очи от досада. Явно постоянно й го повтаряха в училище. Спомних си времето, когато аз бях там, а хараната беше направо ужасна.
- В Дома все още ли сервират от онази гадна и безвкусна храна? Добре, че бяха зърнените закуски и плодовете там иначе нямаше да издържа много дълго.
Подсмихнах се, а Ерика се засмя. Предчувствах, че ще сподели мнението ми.

by Ерика К. Фернандес Вто Авг 24, 2010 5:13 am

- Храната е меко казано ужасна - подсмихнах се и натъртих на думата "меко". Повечето неща там бяха наистина безвкусни. - Хей, защо не станеш готвач в училището? - усмихнах се широко. - Тъкмо ще може да вкусваме малко по-разнообразна и вкусна храна. Хайде, обожавам палачинките ти!
Бях като малко дете пред сладкарничка и подскачах от щастие. Хванах го за ръката и наистина подскочих на стола.
- Хайде, хайде... Моля те...
Той се подсмихна и поклати глава.
- Не става. Ако аз ви бях готвач щяха да ме изхвърлят на втората секунда при вида на храната ви.
- Че какво й е на вида? - нацупих се. - Винаги си обожавал да готвиш и си си играл с храната. Правеше ми личица от кетчуп, от майонеза, слагаше зелеви ушички, режеше морковите и доматите по странен и красив начин.
Той се подсмихна отново и аз въздъхнах. Добре де, малко се поразлигавих... Само малко. На лицето ми се появи усмивка.
- Добре, добре. Ясно. Разбрах - отсякох. - Тогава ми разкажи как стоят нещата в личния ти живот?
Крис понечи да каже нещо, но аз го прекъснах.
- И вместо да се опитваш да ми се измъкваш с неща от сората на "ами грижа се за малката си сестричка" или "нямам време за подобни неща." Питам те точно и ясно за приятелка, за интимна приятелка, такава с превилегии.
Сега бе мой ред да се подсмихна, а той се намръще леко.

by Кристофър Фернандес Вто Авг 24, 2010 5:21 am

Намръщих се малко при ясно зададения й въпрос. Бе директна, направо режеше от всякъде. Наистина бях решил да се измъкна с нещо подобно на онова, което каза, но явно нямаше да стане. Въздъхнах и отпих от бърбъна.
- Какво по-точно те интересува?
- Всичко!
Подсмихнах се и поклатих глава.
- Така си и мислех. Може би има едно момиче. Красиво, умно, с права дълга тъмна коса. Мисля, че професията на психолог или писател идеално би й подхождала.
Отпих от питието и видях очудения поглед на Ерика, която ме гледаше все едно бях извънземно. Е, аз определено не смятах, че съм такова.

by Ерика К. Фернандес Вто Авг 24, 2010 5:29 am

- Джейн!
Не се сдържах и се изправих като облегнах ръце на масата. Богиньо, та той току-що бе описал Джейн!
- Да, Джейн - намръщи се отново, но аз не му обърнах внимание.
- Кога, как, къде? Аз защо не знаех? Тя можеше да ми каже, да ми спомене нещо. От кога продължава това?
Задавах въпросите бързо един след друг, а Крис стоеше и ме слушаше.
- Това ли са всичките ти въпроси? - подсмихна се отново.
- Ами... Да, не... Не знам. - поколебах се за миг и се зачудих дали наистина бях свършила с въпросите си относно това. Всъщност отлично знаех, че щяха да се появят още, но първо исках да науча основното.
Той се засмя, а аз го погледнах въпросително. Май започвах да се вдетинявам, но щом станеше на въпрос за брат ми бях жадна за информация. Исках да наваксам набързо трите години раздяла.

by Кристофър Фернандес Вто Авг 24, 2010 5:49 am

- Първо, не ти е казала, защото аз я помолих да не го прави. Не бях сигурен дали ще мога да те погледна в очите и дали ти ще ми простиш за онова,което ти причиних.
Ерика завъртя очи за пореден път днес. Май й ставаше навик.
- Колкото до въпроса кога... Случи се, когато се отбих в Дома, за да говоря с Джеймс. Той сигурно ти е споменал за това.
Сестра ми не каза нищо, но по поглед й разбрах, че съм прав.
- След разговора с нея се отбих в стаята ти и ти оставих бележка, но сим сигурен, че котката ти се е погрижила за нея. Джеймс ти каза, че съм тук, нали?

by Ерика К. Фернандес Вто Авг 24, 2010 6:02 am

Кимнах и погледнах встрани. Чудех се къде ли беше менторът ми в момента. Дали си мислеше, че ще се сдобрим с Крис или ме чакаше, за да му звънна да ме прибере? Брат ми обаче разсея мислите ми.
- Какво има? - подсмихна се лукаво. Ах, мразех това изражение. Имах чувството, че можеше да ми чете мислите!
- Нищо - послъгах... малко. - Та Джейн казваш, какво точно чувстваш към нея? Влюбен ли си или тя е влюбена в теб? Интересно ми е да разбера до сега не съм те виждал с момиче, а новината, че излизаш с моя приятелка ме порази. Ти не би ли реагирал така, ако ти кажех, че ходя със син на Еребус, при това твой познат и приятел?
Усмихнах му се невинно, а той се засмя.

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 12:15 am

- Не съм напълно наясно с чувствата си към нея. Мразя любовта и не вярвам в подобна простотия, но мисля...
- Че си влюбен в нея? - усмихан се дяволито тя и ме погледна с блеснали очи.
- Мисля, че съм впечатлен от нея и може би малко увлечен - подсмихнах се. - Знаеш, че не се давам лесно на жените да ме вкарат в капаните си?
Очите ми заблестяха, а Ерика се засмя.
- Като стана на въпрос... Трябва да ти призная, че този Ерик изобщо не ми харесва. Джеймс беше къде-къде по-добър избор.
Засмях се на вцепененото й изражение. Тя ме гледаше все едно съм полудял или бях изрекъл най-голямото проклятие на света.

by Ерика К. Фернандес Сря Авг 25, 2010 12:22 am

Замръзнах. По тялото ми премина ледена тръпка, а аз гледах с разширени от ужас очи брат си, който ми се смееше насреща. Значи... Значи бе вярно... Наистина онова съобщение, онези стихове и бележки, всичко онова, което бях разкодирала... бе вярно. Спомних си ясно думите, които изрекох тогава. Погледнах го ужасена и ги повторих.
- Кристофър Фернандес... Ти... си... ЛУД!!
Усмивката изчезна от лицето му и се замести от сериозно изражение.
- Може и така да се каже.
- Не, не... Ти тотално си откачил! - почти извиках аз. - От къде... Как... Как можа да си помислиш подобна простотия!
Разтреперах се и поклатих глава.
- Значи все пак е вярно... Съобщението, което ми бе изпратил по Гарий... Стиховете...
Брат ми стоеше и ме наблюдаваше без да каже нищо.
- Това не е вярно - вдигнах решително погледа си. - Никога не съм била влюбена в ментора си! Никога!

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 12:35 am

Стоях и просто я наблюдавах. Не можех да повярвам как така до преди миг се смееше, а сега вече бе раздразнена и ми викаше. Може би бях сгрешил, когато й изпратих онова съобщение, но само така можех да я предпазя. Помислих си, че ако знае бъдещето ще може да го предотврати. Почти винаги се случваше някой да промени мнението си за нещо и бъдещето да се измени. Надявах се да успея и в този случай и да предотвратя болката й.
- Виж, не съм казвал, че си била влюбена в ментора си, а че ще бъдеш. Видях бъдещето ти и болката, която изпитваше от любовта си ме ужаси. Знаеш правилата - връзките между ученици и учители са забранени. Отлично ги знаеш и именно заради това държеше любовта си в тайна. Никога не му призна понеже ако го направеше щеше да пострадаш не само ти, но и той, а това никога не би го допуснала.
Погледнах я сериозно, а тя стоеше пред мен със затворени очи. Надявах се да променя бъдещето, не исках да страда. Това, което се бе случило до сега с нея й бе достатъчно. Това, което й липсваше бе болката от една подобна невъзможна любов. Бях готов да я предпазя от това на всяка цена!

by Ерика К. Фернандес Сря Авг 25, 2010 12:50 am

- Не... Не съм влюбена и няма да бъда влюбена в Джеймс.
Поклатих глава. Вярно, че изпитвах странно желание да го дразня и винаги се държах малко откачено пред него, казвах напълно обратното на това, което мислех или премълчавах и не можех да обеля и дума... Но това не означаваше, че... Спомних си думите на Джейн, когато говорих с нея в деня, след като се върнах от онази седмица.
"-Онзи ден на закуска... Когато ти казах, че обичам да се дразня с Джеймс, но не знаех защо, а ти каза, че не съм наред или нещо такова. Не го мислеше нали? Имах предчувствие, че не каза в дейстителност това, което наистина си помисли. Ще ми кажеш ли сега?
-Ох , ами ....Аз си помислих , че си падаш по него.Така де ... Тогава малко се бях усъмнила в здравия ти разум.."
Възможно ли бе... Не, аз обичах Ерик и това нямаше да се промени! Макар че всичкото, онова, което бе казал Крис бе напълно типично за мен и все пак...
- Не съм толкова глупава, Крис - поклатих глава. - Нямаше нужда да пращаш онези закодирани съобщения.
Мислите ми се върнаха към момента, когато си помислих, че бях дешифрирала всичко."Стой далеч от Д.Г.Б." - бележките му, съобщението от Гарий "Кристофър ми каза да ти предам да спреш да го търсиш и да внимаваш много с някой си Д.Г.Б.", а стиховете... "И до снес света не знай любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета", "Бих те целувал жадно и тялото ти аз бих с бисери обсипал - от чиста вечна страст!", "И туй е що любов сърцето ни зове, но любовта е дива и горчива и не всеки може да я понесе." Потреперих. Крис грешеше, никога не бих направила подобна глупост никога!
- Кой е написал послените стихове?
Той ме погледна изненадан.
- Кои?
- Онези, които ми прати. Първите бяха от Шекспир, вторите от Шарл Бодлер, но последните никога не ги бях чувала.

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 1:00 am

Въздъхнах. Явно си спомняше стиховете. Специално за тях се бях ровил доста време, за да успея да й разкрия онова, което бях видял. Всички до един говореха за нещастна, за несподелена и изпепеляваша любов, както и за болката от любовта.
- И туй е що любов сърцето ни зове, но любовта е дива и горчива и не всеки може да я понесе.
Повторих бавно последните стихове. Тя ме погледа и тялото й леко потрепери.
- Това са твои думи, твои стихове. В бъдещето, в което видях, че страдаш заради него те виждах как стоиш сама в библиотеката и пишеш стихове подобни на този. Никога не ти се е отдавала поезията, но тогава явно ти идваше от вътре и всичките стихове до един бяха изпълнени с чувството на болка и любов. Няма да ти позволя да си го причиниш. Ако зависеше от мен нямаше да ти позволя изобщо да се приближиш до него!
Погледнах я сериозно и приковах очите й, в които май забелязах пламъчета.

by Ерика К. Фернандес Сря Авг 25, 2010 1:10 am

- Това не зависи от теб! - повиших гласа си и го погледнах ядосано. - Не ти решаваш вместо мен! Ще правя с живота си каквото си поискам!
Спокойствието, с което ме гледаше, ме влуди и разпали още повече.
- Нямаш право да се бъркаш в личния ми живот! Това, което правя аз си е моя работа!
- Нима? - подсмихна се той. - Няма да ти позволя да си причиниш подобно нещо, Ерика! Чу ли ме? Аз съм ти брат и е мое задължение да те пазя, ако ще и от самата теб!
Гласът му стана студен и режещ, но аз не се поддадох. Бях устоявала на това и преди и можех да печеля с лекота... понякога.
- Да ме пазиш? - отвърнах иронично. - Къде беше тогава през цялото време, когато се нуждаех от теб? А? Къде беше, когато имах най-голяма нужда от теб? Нямаше те! Ти реши, че мога да се справям отлично и сама и ме зарязя!
Виках, бях ядосана и му крещах, а болката в мен се наддигна и сягаш буца заседна в гърлото ми. Имах чувството, че щях да се разплача, но нямаше да му позволя да ме види как плача!

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 1:24 am

- Направих го за твое добро! Исках да те предпазя!
Защо не можеше да ме разбере? Исках единствено да я предпазя. Защо не ме разбираше?
- За мое добро... да ме предпазиш... От какво, Крис? От Промяната, от Белязването, от какво?
- От всичко това!
- И защо? Направил си всичко по силите си да не ме бележат, но ме белязаха! Не си успял да го предотвратиш. Защо за мен да е лошо да бъда белязана? Така като те гледам ти си си жив и здрав.
Гласът й бе ироничен и ядосан. Усещах гнева й, дразнеше се от това, че се намесвах в живтота й по този начин. Но нима можех да я оставя на съдбата й? Нима можех да й позволя да си причинява тази болка при положение, че времето й така и така бе ограничено.

by Ерика К. Фернандес Сря Авг 25, 2010 2:36 am

Стоях и очаквах отговор, но той не дойде. Крис просто стоеше и мълчеше. Изглежда не искаше да ми каже нещо или не можеше, мислише си, че думите му трябва да са ми достатъчни, но не бяха.
- Защо, Крис? Защо иска толкова много да се намесиш в живота ми?
Мълчание. Просто мълчание.
- Знаеш ли какво? - погледнах го в очите като леко се приближих. - Върви подяволите! Справях се отлично и сама! Не ми пука дали одобряваш Ерик или дали ще се влюбя в Джеймс, или пък дали вече съм влюбена!
За миг тялото му застина, а очите му се промениха - от студени станаха изплашени.
- И сама се грижех идеално за себе си и ако наистина ще изтърпя подобна болка, тогава с радост ще я изпитам, защото ще знам, че ти нямаш нищо общо с това и не си се намесил в живота ми. Ще знам, че изборът си е изцяло мой!
Обърнах се и се запътих към вратата.

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 2:45 am

Ерика ми се развика и се запъти към вратата. Не бе много разумно от моя страна да я пусна в подобно състояние навън.
- Чакай, Ерика, почакай!
Изтичах след нея и я хванах за ръката.
- Позволи ми да те закарам. Няма смисъл да се караме. Не мислеше сериозно онова, което ми каза. Знам, че имаш нужда от мен.
Стоях и я гледах опитвайки се да асимилирам всичко онова, което ми каза. Може би наистина не трябваше да се набърквам в живота й по този начин, може би всичко, което правех до сега бе грешка. Но аз се опитвах да я предпазя, да я опазя жива, а тя просто не искаше.

by Ерика К. Фернандес Сря Авг 25, 2010 2:57 am

Измъкнах ръката си и се обърнах към него. Захвата му бе слаб, явно целта му бе просто да ме спре.
- Нямам нужда от помощта ти. Не смяташ ли, че вече е късно за нея? - гласът ми бе студен и режещ. - Ти си този, който ме направи такава, каквато съм в момента. Не искам да се набъркваш в живота ми. Обичам Ерик, а ако Никс ти е показала, че ще се влюбя в Джеймс, то тогава нека да бъде така, но не ти решаваш това, а аз!
Вгледах се в очите му, а той не пророни и дума. Видях как скулите му се стегнаха, май смяташе да ме предпази от всичко дори и от мен самата. Така да бъде!
- Мога и сама да се прибера!
Излязох и затръшнах ядно вратата след себе си.

by Кристофър Фернандес Сря Авг 25, 2010 6:58 am

Загледах се след нея. Постоях секунда две и взех ключовете на колата като се стрелнах надолу към гаража. Имах някакво предчувствие, че тя щеше да ми потрябва, а мотора нямаше да може да я замести. Излязох и започнах да я търся, но не я открих. Вече почнах да съжалявам за това, че я пуснах така да изхвърчи от тук.
Надявах се, че може би ще е в Дома, за това се отправих на там.

by ???? Сря Сеп 01, 2010 12:33 pm

Стигнахме пред някаква жилищна сграда.Отвън беше много симпатична.Акулата спря и аз замалко не изхвръкнах.
-Какво тихо мъркане?На мен ми прилича на чудошищно ръмжене.
Крис се засмя и ми помогна да сляза от зверилката.
-Предполагам живееш тук?
Той кимна и ме поведе навътре.След пребиваването в асансьора Крис отключи апартамента си и аз се затичах навътре, за да огледам.Усмихнах се и казах :
-Трябва да призная, имаш вкус.
Събух обувките си.Все пак обута не бе приемливо.
Усетих мекото рошаво килимче под краката си и очичките ми светнаха.Леле, като малка как обичах да тичам по такива неща..
Сега, разбира се, нямаше да се излагам.
Седнах на един диван и продължих да оглеждам.
-Хралупата ти наистина ми харесва.
Засмях се на израза си.Напоследък употребявах думи, които преди не бяха в речника ми.

by Кристофър Фернандес Сря Сеп 01, 2010 12:58 pm

- В Хралупата ми има много полезни неща.
Намигнах й охилен до уши и оставих ключовете на плота.
- Искаш ли нещо за пиене? Имам всякакъв вид алкохол без узо - него го изхвърлих преди няколко дни. Дори не знам как се бе озовало тук.
Намръщих се, а Джейн се засмя.
- Ако случайно си гладна само кажи, ще ти приготвя набързо нещо както онази сутрин, когато се запознахме.
Не можех да спра да се усмихвам, колкото и да искам. Радостта на Джейн при вида на т.н. ми "Хралупа" я бе развеселил, а то неминуемо повлия и на моето настроение.

by ???? Сря Сеп 01, 2010 1:13 pm

-Ами...Случайно да ти се намира студена бира?
Засмях се.Не винаги обичах да пия твърд алкохол.
-Между другото и аз не харесвам узо.Предпочитам дори руска водка пред него.
Ухилих се и се облегнах на дивана.Не спирах да оглеждам "хралупата" му.И, разбира се, най - важното : да си играя с рошавото килимче.Крис донесе питието ми, настани се до мен и се засмя при вида на подскачащите ми по пода крака.Изчервих се и ги накарах да кротуват.
Взех си чашата бира мирно и кротко и отпих голяма глътка.Съблякох якето си и го метнах на облегалката на един стол.
Облегнах глава на рамото на Крис и се заиграх с чашата си.
-Преди да пристигна в Тулса ненавиждах Америка.Беше ми хубаво в Париж и не съм мислила, че някога ще напусна пределите на града, но ето на - на друг континент съм.Пристигнах тук и разбрах колко много неща съм пропуснала там.Вече изобщо не се ядосвам на родителите си, че ме доведоха в тази непозната страна.

by Кристофър Фернандес Сря Сеп 01, 2010 2:19 pm

Обгърнах раменете си с ръката й и отпих от бърбъна, който си налях. Думите й ме накараха да се замисля за момент. Всъщност тя знаеше всичко за мен, за сестра ми , за грешките ми, а аз какво точно знаех за нея? Само дарбите й и това, че баба й я мислеше за чудовище.
- Ще ми разкажеш ли малко повече за това?
Целунах я по главата и я притиснах до себе си като разтрих енергично рамото й.
- Искам ми се да знам повече за теб. Никога не си говорила за родителите ти и миналото си. Красиво ли беше в Париж?
Пръстите на крачетата й отново заиграха с мекия ми килим. Явно май й допадаше.

by Sponsored content