Имението на Рони

Стигнахме имението.Беше голямо както и очаквах и доста красиво.Поне от вън,но не се съмнявах,че и от вътре ще е хубаво.Паркирах колата след което с Кармен влязохме в голямата сграда.
-Тук е стрхаотно!-заявих оглеждайки стаята в която се намирахме.
-От вън е огромно,а от вътре още повече.-засмях сеи и се усмихнах.Приближих се към нея и обвих ръце около кръста и.Почнха да я целувам по вратът.
-И сама ли живееш тук мило?-прошепнах в ухото и.

П.п:Не се сетих друго ;х

Усмихнах се.Е това било то да имаш имение.Тя отиде на някъде,а аз почна хда се разхождам и да разглеждам.Качих се на горния етаж и почна хда разглеждам.Беше хубаво местенце.Ввърнах се в кухнята и отворих хладилника.Огледах го,но не бях гладен,а кръв обичах само от источник.Отново се качих при стаята с компютъра.Разгледах набързо нещата.Както си и помислих не предлагаха хора.
-Кармен!-извиках.ю,а гласът ми проехтя в празната къща.

Тя дойде при мен с някакво момиче и някакво момче.Двамата имаха доста отнесен вид.Качихме се в стаята и и момчето целуна Кармен.Едва се сдържах да не го убия.Момичето ме гледаше постояно което незнам защо,но не ми хареса.Хванах ръката на Кармен и я издърпах леко настрани колкото те да не ни чуват.
-Какви са тези...?И какво си мисли,че прави онзи.?Ще го убия!-изрекох набързо гледайки я в очите.Зъбите и се бяха оголемили когато беше бутнала Ерик на леглото и явно мислише да се храни с него.Май те бяха нашата закусна или обяд.

Както си и помислих.Това е нашата "закуска" или "обяд".Намръщих се!Нямаше да пия от някакво момиче което ме гледа влюбено все едно съм бог и то само защото сигорно има недостиг на кръв,а пък да я убия..Не ми харесваше и Кармен да пие от този идиот.Искаше ми се аз да го убия и то не с ухапване,а с ръкопашен бой.Облегнах се на стената,скръстих ръце пред гърдите си и въздъхнах.Щях да я изчакам да се нахрани. "Не ми харесва като пиеш от друг дори и да ти е закусна или обяд".-казах си на ум с надежда да е прочела мислите ми.
-Е свърши ли?-попитах я докато оглеждах помещението.Не ми се искаше да срещам погледа и.Ах да.Понякога бях голям ревнивец.

Не ми допадаше,че облизва вратът на това момиче,но след като усетих кръвта по устните и жеждата ми наделя.Пристъпих напред.Хвнаха момичето и го избутнах на леглото.Погледнах Кармен и се усмихнах самодоволно.
-Обичам те!-казах тихо и я придърпах към себеси след което забих зъби във вратът и. "Какво правиш?Тя е една от най-добрите ти приятелки!Твое гадже!А ти и пиеш кръвта!Спри!" скастри ме вътрешния ми глас.Пуснах Кармен и я погледнах в очите сякаш търсех знак,че е добре и не съм и причинил болка.Не ми стигна обаче това което направих.Обърнах се и с едно бърз одвижение стигнах до момичето което бях избутал към леглото.Хванах я и я притиснах към себеси.Тя беше уплашена,но ми се усмихна.Устите ми срещнаха нейните след което почнах да целувам вратът и.И..забих зъбите си.Не изпитвха чак такава жажда като Кармен и затова спрях преди да я убия.Оставих момичето да лежи на леглото.Обърнах се към моята любима и срещнах погледа и.

Леко се намръщих.
-Това е безмислено с отпечатъка..да не пиеш от мен докато не завърша,а да не говорим,че до тогава има доста време.Направо ще ми порасне брада..и ще се сбръчкам сигорно..-казах и повдигнах леко рамене след което отново доближих устни до нейните.
-И такам..значи електричество?Това и аз го мога.-ухилих се.И двамата имахме дарба да владем електричестовото.

Усмихнах се перверзно.
-И се радвам,че неможеш да ми устоиш!-изрекох и прокарах ръка под блузата и като почнах да опипвам гърдите и.
-Пък и какво ти пука за министерстово на Мрака?-прошепнах в ухото и.Почнах да целувам вратът и.Стигнах до мястоот където бях забил зъбите си преди броени минути.
-Хъм и съжалявма за това..-измрънках.Но без това нямаше да се плучи отпечатъка от моя страна към нейна.Чух шум от долния етаж.
-Сигорна ли си,че тук няма никой освен нас и тези два трупа?-попитах я.

Отидох в банята и усетих,че нещо не е наред с Кармен.Някой и причиняваше болка.Тя беше на долния етаж в спалянта.Излезнах бързо от банята и с няколко бързи движения се озовах пред стаята.Отворих вратата която не беше заключена слава на бого.Видях дрехите на Кармен на земята,тя плачеше,а един мъж я изнасилваше.
-Хей!-извиках и явно прекъснах "забавлението".Той прибра члена си след което се обърна към мен като закриваше Кармен с тялото си.На лицето му имаше самодоволна усмивка.
-Разкарай тази усмивка от лицето си иначе аз ще го напрвя.-извиках и се опитах да срещна погледа му.Той обаче явно разбра какво искам да направя и погледна на другата страна.Пратих кълбо от електрошок към него,но той го избегна и кълбото удари Кармен.
-Не!-извиках ядосано.С едно бързо движение се озовах до него.Ударих го и той излитна към стената.
-Обличай се!-изкрещях на Кармен без капка съчуствие в гласът си.Хванах гушата му с ръка и извъртях главата му такаче да ме погледне.Той срещна пъстрите ми очи и след минути тялото му стана бежизнено.Пуснах го и той се строполи на земята.

-И аз те обичам.Успокой се сега.Не плачи.Моля те!Не ми харесва да си тъжна!-казах тихо и я прегърнах по-силно.
-Кой беше този?-попитах я.Да си призная аз самия бях в шок,бях убил човек.Рядко прибягвах до дарбата си да убивам с поглед и да си призная сега бях доста изтощен и чуствах тялото си като гума.Хванах Кармен и я поведох към хола.Тя беше доста лека или поне за мен.Седнах на дивана и я оставих да седи в скута ми.
-Чуствам тялото си като..гума.-измрънках като убих всякаква романтика ако имаше таката.

Незнаех какво да кажа след като чух историята и.Тя обаче смени темата.
-Ами.не знам.Първо усетих,че някой ти причинява болка,а после..не мога да го опиша..тялото ми сякаш знаеше къде си.Сякаш..ами..не мога да го опиша..страно иживяване...-млъкнах тъйкато и аз неможех да го опиша.Нямах думи.
-Сигорно е зареди този..отпечатък.Добре ли си?-прегърнах я.

Този път тя караше.Щом стигнахме къщата телефона и извъня и Кармен почна да говори на...някакъв език.Предполагам испански,но испански и италянски бяха доста близо един до друг.Не знам.След малко ми каза,че баба и ще кацне след няколко часа.Аз просто кимнах.Излезнахме от колата и влезнахме в къщата...която си беше огромна.Имах чувство,че е по-огромна от последния път който идвах.
- Явно доста обичаш баба си... - не беше въпрос.Все пак тя го беше казала.Аз пък нямах нейния късмет.Майка ми просто ме беше покрила и се правеше,че ме приема такъв.Личеше си,че не иска за син вампир.

Влезнахме вътре и се качихме в стаята и.Настанихме се на леглото и се загледахме в новините.Щом споменаха за разбития самолет тя цялата изтръпна и стана бяла като тебешир щом казаха от къде до къде е полета.Стиснах я силно и я придърпах към себе си.
- Спокойно.Има двама оцелели. - опитха се да я успокоя,но не знаех дали баба и е сред тях."Айде идиоти такива.Кажете нещо за оцелелите!" - помислих си.Почнах да люшкам леко Кармен сякаш е малко дете.
- Спокойно.Тя ще е от оцелелите. - прошепнах тихо.За това можеше да си заслужа и шамар,но наистина вярвях в това.Надявах се на това.Ако не е сред живите това ще е голям шок за Кармен.