Герои на третокурсниците Vol.3

Име: Шаная Нортмейн



Прякор: Ая, Шана, но прекалено малко хора ми казват така, а именно роднини и много близки приятели, а те въобще не са много.

Години: 16, но изглежда като много по - голяма

Дарба: Дарбата ми е да се превръщам в най - различни животни, а също така и да общувам с тях.

Външен вид: Лицето ми е овално, а устните ми не са никак тънки и определено са доста примамливи. Косата ми е дълга и права, но рядко е пусната, защото подчти винаги е вързана или на стегнат кок, или пък на конска опашка. Цвета на косата ми се мени според светлината, понякога може да е кафява, друг път по - тъмен нюанс на този цвят, също така има случаи при които хората мислят, че косата ми е черна, но където и да се намирам винаги бясъка й е невероятен. Очите ми са бадемовидни и много изразителни, по тях доста често може да разбере настроението ми, което доста много се мени. Тези две бисерчета също нямат определен цвят, за това повечето ми приятели ги определят като пръсти, по простата причина, че синьото и зеленото се преплитат. Не съм много висока само около 170, но с точност не знам. Стройна съм, а тялото ми е стегнато и краката доста дълги, това ми предимство е от факта, че усилено тренирам балет.

Снимки: http://prikachi.com/users/wolfsi/23E.jpg

http://prikachi.com/users/wolfsi/24W.jpg

Характер: Странна птица съм си поначало, защото рядко допускам хора въобще да говорят с мен, пък и рядко някои би изразил желание да направи тази стъпка, тъй като изглеждам точно като някоя ледена кралица - студена, бездуша и леко злобна. Доста често приемам нещата пресилено и не малко съм имала пререкания точно заради глупости, като например, някои ме погледнал на криво и аз веднага съм готова да дига луд скандал. Гневът ми е труден за контролиране и това кара доста хора да странят от мен, не за друго, ами от страх да не ги нападна. Това са много лоши черти от характера ми, които използвам, за да направя една бариера, чрез която да отдалеча хората, които искат да ме опознаят, за това приятелите ми се броят на пръсти, но не се оплаквам от този факт, защото едно от нещата, от които най - много ме е страх, е да ме предаде някой който чувствам като роднина, за това и е това недоверие към всеки. Ако пък обаче веднъж само почувствам някой близък, истинския ми характер излиза на яве, а именно мила и жертвоготовна за тези, които обичам и ценя истински.

История: Родена през 1994 във Финландия, Хелзинки. От малка съм гледана от сестра си и понякога от леля ми, тъй като баща ми дори не знае за съществуването ми, защото майка ми постоянно е сменяла мястото където живее и работи, просто работата и е била такава, а когато ме е раждала е починала, заради осложнения. От както съм дошла на бял свят разчитам само на сестра си - Анлин, както и на леля ми - Нора, тези хора винага са ме подкрепяли в трудни моменти. Приятели рядко съм намирала, защото винаги сме се местили и съм нямала никакво време дори да създавам такива връзки, а да не говорим за гадже. Да, харесвала съм си момчетата, но никога не съм имала връзки, защото винаги съм се чувствала отдадена на таланта си, които развивам с времето, а именно - танцуването на класически балет. Този красив танц е бил мечта на майка ми, но тя е нямала време и възможности да стане прима балерина, но сестра ми и аз опитваме заради нея да станем такива и за това с такъв хъс танцуваме. За нас двете винаги е било най - важно - това, да изпълним тази мечта, за да се чувстваме близо до нашата майка, за това винаги балета е стоял на второ място (на второ е, защото грижата една за друга е стояла на първо място) и вичко останало след това, може би и това една от приничините да нямаме много приятели и хората да ни мислят за студенокръвни. През целия си живот Анлин се е грижела и не се е отделяла от мен, до момента в които беше белязана. Да си кажа честно много и завиждах, но същевременно и бях щастлива за нея, защото знаех, че това е нещо хубаво и дори всяка вечер се молех и аз да бъда белязана, за да отида при сестра си в "Домът на Мрака", а след това и да стана вампир. Точно деня преди рожденния ми ден - ме белязаха - случи се най - неочаквано и аз бах изключително щастлива. Това бе една страхотна новина за мен, защото отново щях да бъда със сетра си, но по същото време далеч от мен, Анлин започнала да кашля кръв и минути по - късно ... умряла. Този факт не го знаех, докато леля ми не ми съобщти лошата новина, докато пътувахме към "Домът на Мрака". През целия път сълзи, след сълзи се рониха от очите ми, докато накрая не се почувствах напълно обезводнена и неспособна дори да помръдна, но изведнъж си спомних едно обещание, което бях направила пред Анлин, а именно - "Дори да я загубя да не плача, защото тя ще шастлива при майка, на небето, където аз не трябва да ходя, а да стоя на земята и да изпълня всички мечти и на двете." Очите ми стояха само за миг затворени, за да си припомня точно това и щом ги отворих повече сълзи нямаше - имаше амбиция. Сега целите ми бяха да оцелея, да стана невероятна балерина и да завърша промяната и да стана едно най - великите и невероятни същества на земята - вампир.

Допълнителни неща: Обожавам да танцувам балет! Това е любимото ми хоби и правя всяко движение от сърце и душа. Типично за мен е да ставам рано и да ходя да тичам някъде на свеж въздух, това винаги ме е успокоявало и оставяло да размишлявам над всичко, на спокойствие.

Талисман: Понеже майка ми е пътувала много, една от дестинациите й е била Египет. Когато е купила това украшение от един тамошен пазар, търговецът и казал, че този амулет носи късмет. По - късно когато разбрала, че е бременна заръчала на леля ми да ми даде този талисман, когато порасна.