Къщата на Сайлас Снейк

Влетях в спалнята и замръзнах. Зъбите на Сайлас се бяха показали а цялата стая беше в кръв.
- Какво в името на Никс е станало тук! И...да не би да си пил от Сиси. Предупредих те вече веднъж!
Клекнах до Сиси и нещо ми каза да направя нещо...странно. Нямах избор. Извадих ножчето от джоба си и прерязах вената на китката си. Сложих я на устата на Сиси. Усетих, че тя се размърда и след минути тя беше в съзнание. Нямаше време да слизам до кухнята за вода. Взех чаша, вдигнах ръце над главата си и си представих как чашата се пълни с вода. Отворих очи и видях как тънка струя вода излиза от ръцете ми и се влива в чашата.
- Заповядай!

- Да, вместо да ми благодариш че ти спасих живота, ти ми се обясняваш. Ами питай го сама. Аз отивам в банята. Трябва да си измия ръката. И гледай да не припадаш докато ме няма. - усмихнах се на Сиси и затворих вратата. - Щях да забравя! - показах се на вратата. - Не забравяй Сиси, че на 3 юли имаме ритуал! - развълнувано казах аз. Нямах търпение да дойде денят на първият ми ритуал. Заподскачах към банята с усмивка на лицето.

Влязах в стаята.
- Ама ти наистина си изгуби ума! Как можа да го направиш?!
Погледнах Сайлас.
- А ти наистина си побъркан ако смяташ да я ухапеш! Отново!
Съсредоточих се и след секунди те бяха вир вода.
- Ако още веднъж видя такова нещо пак ще ви полея с вода! - погледнах ги злобно и тряснах вратата.

Влязах вв стаята. Знаех че се обичат. Сетих се за Стийван. Толкова ми липсваше. Не съм го виждала от дни. Бях го решила вече.
- Сиси, довечера ще излизам на дискотека. Сама! И мисля да се напия! Не приемам възражения. - казах с безразличие и излязах от стаята.
Не вярвах, че алкохола ще ми помогне с тъгата по Стийван, но поне трябваше да опитам. Кога за последно го бях целувала? Кога за последно се бях докосвала до него? Заплаках. Не вярвах, че някога пак ще обичам някого толкова силно, както обичам Стийван!

Аз тръгнах след Изи.Издърпах я за ръката и й ударих шамар.
-Стегни се.Не исам да ми говориш такива неща.Ти не си някоя лесна кучка за да се напиваш ей така.Това едвали се подкрепя от Никс.Едв ли тя ще го одобри.Ами ако някой ти налети?Не всички са катао Сайлас.Внимателни.По скоро са като Стийван.Готови на всичко за да спят с теб.Ти не искаш да станеш кучка нали?

Бях зашеметена.
- Първо, не замесвай Никс! Това което правя си е моя работа. Не искам да ставам кучка, но неискам и да живея с надеждата че Стийван ооще ме обича. та аз не съм го виждала от дни. Незнаеш какво ми е, нали?! Всеки ден да те гледам как се прегръщаш и целуваш със Сайлас. Не че имам нещо против, но поне се опитай да ме разбереш! Искам да се напия за да забравя болката, дори това да стане за малко! - обърнах се и със сълзи изтичах в моята къща.

Когато слязах тях ги нямаше.О боже бала.Съвсем бях забравил.Само дано не твърде късно.Сиси нямаше да ми го прости.А и аз не исках да й връзвам тенекия.Взех един смокинг и се обляках.Тръгнах тичайки към училището.Ама че съм смотан.Аз съм най тъпия идиот на света.Кака можах да забравя.Тичах към училището.Бях потен но не ми и пукаше.Как ще погледна в очите Сиси ако не се появя на бала.Не че обичах баловете.Даже предпочитах да се напия(а аз рядко пия.Много много рядко)от колкото да ходя на бал но го правех за Сиси.Знам че последно време много я нараних и ...по този начин показвах че още държа на нея.

Събудих се на дивана в къщата на Сайлас.За бога какво правя тук.Та аз не трябваше да съм тук.Къде беше Изи?А Стийван?Сетих се че се бяхме напили аз и Изи.Имах някой откъсаци който бяха нещо като спомени от вечерта.Стийван ни беше прекъснал.Седващото което помня е как Сайлас ме носеше на ръце към къщата си където и бях сега.Значи сега Стийван и Изи са сами.В една къща.Под един покрив.С перверзното мислене на Стийван и сексапила на Изи кой знае какво става сега там.Сигорно много неща.Скокнах от леглото.Сигорно Сайлас спеше още.От скока ми се догади.Станах и изтичах в банята.Болеше ме глава ужасяващо много а корема двойно повече.Сърцето ми биеше очестено.Бая съм се надрънкала снощи Изи сигурно сега си е добре.Тя е свикнала да пие но аз.Това беше първото ми на пиване.Какво говоря за пръв път близвах алкохол.Идваше ми да си изплюя вътреностите.Беше адски гадно усещане.Събляках дрехите си:

Spoiler:

Обляках си дрехи от преди.Когато му бях дошла на гости.

Spoiler:

След като се обляках се зайзкачвах по стълбите нагоре за да видя как е моя принц който снощи ме носеше на ръце.Той спеше.Събух си обувките и се наместих в леглото до него.Исках като се събуди да види мен.Е може и да не съм му много прекрасна гледка след снощи но поне аз исках да го видя.

Събудих се.Сиси беше над главата ми.О боже колкко прекрасан беше.
-Сиси какво правиш?
Погледнах я.Тя ме гледаше и се усмихваше.Да не би още да е пияна?Да не е открила алкохола в едно от равчетата долу в хола?Едва ли.Сега Сиси ми се усмихваше по различно от вчерашната налокала се до козирката Сиси.Усмивката й беше приветлива и радостна.Караше всичко окло нас да сияе.Имах чуството че стоя до самото слънце а до мен е седнал ангел.Все едно съм в рая.Сетих се за нещо което от одавна се каня да й кажа.Не исках да развалям момента но трябваше рано или късно да научи.
-Сиси трябва да ти кажа нещо.
Тя ми се усмихваше.След като й го кажа няма да е много весела.
-Сиси...късаме.
Усмивката й постепенно помръкна и ми стана кофти че изобщо го казах.Тя беше прекрасна.Чудесна.Както казах ангел.
-Сигорну искаш да знаеш причината.Та тя е...Ами като те видя не мога да се сдържам.Искам да впия зъби в гръкляна ти и никога да не ги махна от там.Знам че ти нямаш нищо против но аз имам.По този начин те наранявам макар и ти да не го усещаш.Много съжелявам.Найстина.
Тя ме мрази.Сто процента ме мрази.Та аз съм си виновен нямам воля и просто...Аз съм си виновен че използвам едно ангелско същество по този начин и ако ще продължа...по добре ще е така.Обещах че ще я пазя от всичко зло.Аз съм зло.Ето сега я предпазих от себе си.Незнам.Как ще живея без нея но ...ще намеря начин.

Влязах в къщата. Нямаше ги в хола, затова тръгнах към спалнята. Обиикновенно се чува как си говорят, но днес - не. Сигурно още спят. Влязах в спалнята. Те бяха седнали на леглото и никой не обелваше и дума. Сиси дори не ме погледна. Сигурно яко са се скарали. Знаех, че ако питам каква е причината, никой нищо нямаше да ми каже. Погледнах в мислите на Сиси и веднага разбрах какво е станало. Гняв започна да напира в мен. Пуснах чантата на земята и изкарах Сиси от стаята. Това, което щеше да стане, не е за гледане. Заключих вратата и погледнах глевно Сайлас.
- Ти...как можа...та тя те обичаше. Защо ѝ позволи да се влюби в теб!?! Защо си игра с чувствата ѝ толкова дълго!?! Не те ли е срам от това което направи!?! Защо я лъжеше!?!
Посегнах да го ударя, но се спрях.
- Не заслужаваш дори шамар!!!
Взех си чантата, излязах от стаята и затръшнах вратата. Прегърнах Сиси, която едвам сдържаше сълзите си.
- Не се притеснявай, сестра ми! Има много по-дообри от него! Ела сега да те преоблечем и да ходим на плаж. И не приемам откази!
Двете тръгнахме (макар и бавно) към къщата ми.

-Изи.
спрях за да си поема въздух.Сълзите в мен напираха.Нямаше да показвам слабост.
-Изи ти стана червена и не ти трябва учител блиско до себе си но на мен да.Може да стане лошо ако дълго време отсъствам.Затова аз се връщам в училище а ти не излизай на слънце и се пази.
Тя кимна.Запътих се към училище.И по точно към тунелите.