Конюшните

Погледнах го и се усмихнах някак си, и аз не знам. Нито мило, нито презрително.
-Какво те е грижа? Ти си червен и без това. Дори и да умра няма да е голяма загуба. А и какво изобщо те интересува това? Не съм ти никаква.
И пак почнах да кашлям. Веднага станах и останах на колене на земята. И усетих вкуса на кръвта си. Гадно и гнусно. Че чак ... ужас. Кой знае как съм изглеждала в този момент. Сигурно като някоя умираща от рядка болест идиотка.

-Дано Калона те накаже.
Му казах и продължи да кашлям. Изведнъж усетих ужасяваща болна от която ми идеше да пищя, но не го направих. И изведнъж всичко просто спря да ме боли и се намирах на някакво черно място.
Имах чувството, че стоях там с дни, векове, но се оказаха няколко минути преди отново да се събудя с червеникави очи и огромна нужда от много кръв. Погледнах Джейк и леко наклоних глава на ляво.

- Дано ме накаже Калона?!
Леле...Тази вярва в Калона....
- Е..Дано те накаже Никс...
След малко тя падна.
- Най-накрая...Хайде да отиваме на бала..Трябва да се преоблечеш и след това да пиеш кръв..Айде...
Хванах я на ръце и отидохме към стаята..

Аз и Изи тичахме свсички сли към конюшните.Стихгнахме и слава богу че нямаше слънце е Изи щеше да се опържи жива.Тя се запъти към конюшната на Тофи а аз към конюшната на Блаксторм.Погледнах я и тя сякш беше подивяла исправи се на два крака и изцвили.Аз паднахи тя стъпи на копитата си и изпръхтя към мен.За бога какво ставаше.Аз с мъка се метнах на гърба й и се опитах да направя контакт с нея но без никакъв успех.Тя сякаш беше полудяла.Вярно беше най буйния кон в цялата кунюшна но на мен винаги се пдчиняваше.Сега не беше така тя беше усверипялаи когато се метнах на нея тя почна да се мята на горе на доло.Щях да падна ако не се бях хванала за гривата й.Тя излезе от конюшната с такава скорост че ми изглеждаше все едно беше вятър.Тръгна на пред към мястото за езда и ме поведе със себе си.По скоро помете но няма значение.Тя найстина беше подивяла.Със сучка сила ичаше.
-Изи!Изиии!
почнах да викам с надеждата че ще ме чуе.
-Пази се от Тофиии!
отново изкрещях аз.Едва ли ме бе чула защото Блаксторм се мяташе насам на там но аз не се пусках.Тя тръгна към вратата в стената и илеза през нея.Изведнъж както препускаше тя падна.Разбирасе помете и мен със себе си.Беше паднала на кръкът ми и май го беше счупила.Страшно мого ме болеше.Тя се изпрви и видях очите й.Бяха така хубави на онзи кон който преди познавах.Който окротих.Не мога да повярвам че сега тя ме гледаше по най страшния начин който можех да си представя.
-Блаксторм.
казах нежно имети й и тя сякаш за секунди промени изражението и на онова добро животно.Само след половин секунда тя отново беше побеснелия кон.Видях на врата й две дупки като от зъби на вампир.Тя избяга в ноща.За щастие не бях си счупила крака а само го бях ужулила.Исправих се и усетих болка в гърба.Бях се порязала на нещо и сега кръвта ми беше по целите ми дрехи.Прималя ми и тръгнах залитайки към конюшните и към Изи.Когато стигнах там вече нямах сили.Блаксторм ме беше изтущила а й раната беше дълбока и течеше прекалено много кръв.Не се ържах на кръката си и паднах на земята.Видях Мишето на близко и със всички останали ми сили който изобщо не бяха много му казах,,Мише извикай Изи''След това чух едно ,,Дибре'' в главата си и видях как някой дойде.Тогава се опитах да извикам въздуиха но нямаше смисал припаднах.

Малкият плъх на Сиси беше дошъл при мен.Изцвартя ми и затича на някъде.Аз го последвах.Отведеме до Сиси която лежеше върху едно петно кръв.Петното не беше по голямо от ръката ми но все пак беше кръв.Клекнах до нея.
-Сиси!Сиси!Събуди се!
Аз се бях изплашил и я повдигнах.Беше студена като мъртвец.Вярно че и времето беше студено.Тръгнах към сатаята на Изи.Мислех че тя ще знае какво да прави.

Със Сиси влязохме в конюшните. Аз веднага отидох при Тофи и го погалих по муцуната. Той изпръхтя доволно и напъха муцуната си в ръцете ми отново. Сресах го, сложих му седло и юзди и го яхнах.
- Хайде Сиси! Докажи че можеш да ме победиш! - казах и пришпорих Тофи да тича по-бързо. Сиси веднага се качи на Блаксторм и побърза да ме настигне.

Разхождах се из конюшните.Странно от колко време бях тук а още нямах кон.Сиси и Изи си имат.Имат компания а аз.Чух тропот от копита и се обърнах.За бога Сиси и Изи летяха към мен с бясна скорост и както виждах те дори не подозираха че аз съм тук.Извиках имената им в опит да ме чуят и да спрът.

Аз и Изи яздихме като полудели.Колко ми беше приятно че Блаксторм беше тук.,,Как си Блаки?'',,Добре а ти?'',,Да и аз.Поне така мисля'',,Зарежи прикаските имаме да спечелим състезание'',,Права си'',,Аз винаги съм права''
Блаки повиши скороста.Мисля че ние щяхме да победим.

Обърнах се назад да видя къде е Сиси. Те ни настигаха. Наведох се и прошепнах на Тофи:
- Искаш да спечелим, затовада вложим всички сили и да ги победим! Ще ни духат прахта!
Тофи изцвили и забърза напред. Много успорвано съзтезание. Имах късмет, че се бх привела напред когато Тофи рязко спря. Закашлях се от появилия се прах. Сиси също спря. Още не се вижаше нищо.
- Изи, какво има?
- Незнам! Явно има нещо отпред!
Слязах от коня и тръгнах бавно напред. Извиках Сиси.
- Сиси, ела веднага!
Пред нас беше Сайлас, който щях да утрепя по-рано днес.

-Малко повече внимание върху хората без коне моля.
Оплаках се аз.Ами така де нямат право да ме смачкват.
-А Изи искаш ли да...не знам...излезем на някои бар?Изведнъж ми се закупонясва.Тук е скука.Бих искал да вземем и Сиси но на нея пиенето не й понася.Лошо а?Та реших да те взема с мен защото знаеш къде са яките клубове.Сещаш се.Танци,пиене,мацки.Такива неща.Не се тревожи за парите.Аз ще платя всичко.Ти само ме заведи до някой клуб.Е и ми прави компания де.Какво ще кажеш?

Стоях като пън. Първо го замерях с водни сфери, а сега ме кани да излезем. Пред Сиси. Та те скъсаха много скоро. Едва ли ще е съгласна да излизам с бившето ѝ гадже, но поне да опитам. Най-накрая успях да кажа нещо.
- Уау! Доста странен обрат на нещата, а? Първо ще те утрепя, а сега ме каниш да излезем! Сиси, ти какво мислиш? Аз съм навита, ако и ти си съгласна.

-Че зщо ме питаш като аз няма да участвам.Чу Сайлас пиенето не ми понася.А й защо ми искаш мнението?Той не ми е гадже.Затова тръгвайте.Забавлявайте се.А и Сайлас...
той се обърна към мен
-Наглеждай я по колко пие.А ти Изи...
тя се обърна към мен.
-Внимавай с пиенето.И да не захапиш някой.Дръж под око и Сайлас.Не ви искам пияни.Ясно?
те кимнаха.
-Аз ще прибера конете и ще се върна в тунелите.Ще нахраня вълците и...може да се изкъпя.Като се прибереш само намали бойлера.Да не хаби енергия.Абе я забрави.Купонясвай наволя.Но да не се напиете.

-Спокойно Сиси не сме дечица от яслата.
Малко да се позаяждам с нея какво толкова.
-Та Изи къде отиваме?

- Някъде! Няма да кажа къде! Хайде! И Сиси.... - тя ме погледна - Може ли да те помоля за нещо?
Тя кимна.
- Може ли когато заспиваш, Соник да спи в твоето легло с теб? От малък се е научил и не заспива, ако някой не го гушка! Ще направиш ли това за мен?
Знаех, че след всичко което тя направи за мен е прекалено да я моля за това, ноаз обичах и двамата по равно. Поне няма да е сама. Соник е голям кавалер. Изкикотих се като си спомних как като беше малък, колкото и да бе буен, на разходките вървеше до мен и ме пазеше от останалите кучета със своето сладко ръмжене.

П.П.
Сайлас, пиши по-дълги постове.

-Да разбирасе.Защо мислиш че ще откажа.

Разхождах се из училището.Беше ми много скучно.Видях една пейка и на нея едно момче.Изглежда че му беше скучно точно толкова колкото и на мен.Чудя се дали да отида при него.Не.Той въздъхна.Леле.Първите няколко копчета на ризата му бяха разкопчани и от там се виждаха прекрасните му мускули.Защо пък и да не отида там.И на мен ми е скучно и на него.Е какво губя?Тръгнах към момчето.Настаних се на пейката точно до него.
-Здравей.
казах аз за да привлека вниманието му.И стана.Той се обърна към мен.
-Аз съм Сиеста на галено Сиси.А ти?
усмихнах му се.

-А аз?!Мислиш ли че искам да те познавам?Защо си мислиш че искам въобще да дишам един въздух с теб?
Трябваше да си мери думите.Така не беше приятно.Аз се натъжих.Опитах се да съм мила а той.Какъв кретен.
-А й между другото чета мисли.Прочел съм всички мисли който си си...мислила от онова за мускулите до сега.
Щом чух това се изчервих.Голяма излагация.Чул е всичко?За мускулите?Това че го нарекох кретен.Трябваше да му се реванширам.Цялата бях почервеняла от срам.
-А ако искаш за да ти се реванширам да направя нещо за теб.Да измия чинии те,да измета апартамента ти?Да излъскам обувките ти?Нещо.Каквото и да е.Само да мога да ти се реванширам.Можеш да ме мразиш или каквото искаш но съжалявам за мускулите и за това че те нарекох кретен.

-Добре, но ако и моята приятелка дойде.Казва се Изи.
дано да даде.Защото нямаше да отида там сама с непознато момче.При това по голямо от мен.Поне така изглеждаше.В неговия апартамент където има легло и ще сме само аз и той.Това нямаше да стане.Макар й да не ми се вярваше че някога ще направи онова нещо с момче ако е такъв грубянин. Може би се държеше така хладно и грубо в началото, а псоле ще се отпусне и ще се държи приятелски, но можех само да гадая. И силно се надявах предположението ми да е вярно.
П.П..Моля те напиши един кратък пост и направо да ходим в апартамента ти.

- Здрасти Сиси! Кой е този? Сладур с мускули! И чете мисли! Нали? Аз съм Изи! Тя вече ти каза. Подадох му ръка.
Погледнах към Сиси. Отнякъде изникна Соник, и той седна до мен. Боже! Бях толкова объркана от срещата със Сайлас! Бас ловя, че Сиси ще ме пита за клюки. И какво да ѝ кажа? "Бившето ти гадже се опита да ме напие. После ме целуна и прегърна. Нищо особно, а!"

- Аз не правя комплименти, казвам истината! А и не ми трябваш! Предпочитам да ходя по лубовете, отколкото да съм с надути кретени като теб!
Попринцип не бях такава. Мразех да обиждам, но той ме предизвика! Но ако трябва да съм честна, това за клубовете беше вярно. Обожавах баровете и мразех хора като....Този! Дори името му незнам! Не че ме и интересуваше! Погалих Соник, който все още вървеше кротко между мен и Сиси. Ако беше човек, винаги щях да съм с него. Защо вече няма кавалери и романтици, а само идиоти с мръсно подсзнание! Ужасен живот!