Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

by Клаудиус Скай Горденс Нед Авг 15, 2010 3:08 am

Къщата:

Кухня:

Столова:

Стаята му:

Вътре:

Хол:

Стаи за гости:

Басейн:

Джакузи:

Сауна:

Фитнес зала:

Фонтанът:

Езерото:

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 6:19 am

Измъкването от Дома за малко ми се отрази добре, но когато говорих с Клауд, не знаех, че под къща всъщност имаше предвид направо имение! Влязохме вътре, а аз заоглеждах наоколо като пълна идиотка. Е, добре де, беше ми интересно що за дом бе отвътре. Външният вид обикновено лъжеше.
- Ам, много ли ще е нахално от моя страна, ако те попитам това наследство ли е ли ти сам си си го позволил.
Погледнах го смаяна и се усмихнах.
- Имаш ли библиотека? - бях наистина въодушевена от подобни огромни къщи. Предполагаше се, че библиотеките им са също толкова огромни и пълни с купища старинни и ценни книжа.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 6:30 am

Влязох в дома си...дом..дом..сладък дом..
Махнах каишката на Ахил..а той за забяга към езерото за да се изкъпе..
-С мои средства..никога не съм искал нищо от родителите си..колкото и богати да бяха..-усмихнах се в знак на съгласие с думите ми..
-Да..имам библиотека..и наистина е много голяма..имам най-различни вампирски книги в нея..излезли преди векове...И които не можеш да намериш сега...
-Настанявай се..искаш ли да те заведа някъде..да си починеш..да хапнеш..?..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 6:48 am

Усмихнах му се в знак на благодарност.
- Ако може да видя библиотеката. Книгите са ми слабост.
Тъкмо бях изрекла тези думи, когато коремът ми изкъркори напомняйки ми за себе си. Ох, бях зарязала Ерик още в началото на срещата и така и не бях успяла да хапна, а целия ден преди това... Ами, правих всичко друго, не не и да ям. По бузите ми изби руменина при спомена за Ерик, а Клауд се засмя.
- Какво? Знам, че стомахът ми не е съвсем на моето мнение. Всъщност малко съм го позабравила.
Извърнах поглед от усмихнатото му лице. Добре де, можехме да направим и компромис, нали?

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 8:04 am

-Ще ти покажа библиотеката..няма къде да избяга..-усмихнах се на Ерика..
-Но сега ще хапнеш..аз съм страхотен готвач-засмях се..
-Не,че се хваля но всеки това ми казва..-усмихнах се с ентусиазъм..
И с изненада рабрах,че съм прав когато чух стомаха и да къркори..
-Кунята е на третия етаж по стълбите ли искаш или с асансъора..-изобщо незнаех защо го казах... вдигнах я в тип конче. и за нула време се изкачихме..
-Ето това е кухнята..и трапезарията..настанявай се удобно аз се връщам след няколко минути..за да ти сготвя нещо набързо..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 8:21 am

Как така се бях озовала така бързо в кухнята? Тъкмо се канех да отговоря, че предпочитам стълбите, когато той сам пое инициативата и набързо ме занесе в кухнята. Нямах възможност дори за един протест!
- Ето това е кухнята..и трапезарията..настанявай се удобно аз се връщам след няколко минути..за да ти сготвя нещо набързо..
Кимнах смутено и седнах на един от столовете, а Деймън скочи на земята и започна да се разхожжда напред-назад. Кухнята му бе голяма, доста голяма и луксозна. Направо не можех да повярвам. Нима на синовете им плащаха толкова добре? Засмях се на собствените си глупости. Спомних си, че навремето Крис винаги ми готвеше, при това го правеше по доста забавен и атрактивен начин, превръщайки и най-обикнвеното ястие в шедьовър. Понякога правеше личица, друг път фигурки, но винаги когато готвеше и ми поднасяше ястията си усмивката му бе искрена и много голяма.
Чух стъпки и се обърнах точно навреме, за да видя Клауд, който тъкмо влизаше.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 8:35 am

Отидох в кухнята и се замислих какво да приготвя..Отворих в хладилника и какво да открия в него..Кръв..определено не можех да го предложа на Ерика..
аха видях яйца,шоколад можех да и направя шоколадов кекс за десерт..Захванах се..Използвах дарбата си за да стане всичко много по-бързо...Разбих с миксер сместа..сложих в формичката..И изпекох..отгоре добавих течен шоколад..
Трябваше да направя нещо нормално..не сладко...В фризера имаше замразени кренвирши..Нарязах ги в формата на цвятя и отвътре сложих кашкавал..за 2-3 минути на микровълновата бяха готови..Видях едно пиле..Не си падах много по месото за това нямах разни свински бутове и такива...Размразих го за секунди..
Направих една смес..от ориз,грах,моркови един сос..И го сложих в пилето..Опекох го за няколко минути..и Отгоре за украса сложих едно парченце лимон направено като цветче..Реших да я нагостя с още нещо и направих мелба от шоколадов и ванилов сладолед с парченца банан,киви,ябълка,кокос и ананас..Сложих една пуричка за укра придружена с чадърче..и вече бях готов за 10 минути толкова..
Отидох при Ерика..сложих приборите...А тя ме гледаше странно..
След това е върнах в кухнята..Всех пилето и скромните ми кренвирши и се запътих към Ерика..
-Вечерята е готова..-казах с усмивка..Сложих на масата пилето и кренвиршите..След малко се върнах с кекса и мелбата...
-Нещо за пиене?..-попитах Ерика..която гледаше храната странно..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 8:44 am

- Кой ще го яде всичкото това?
Погледнах го смаяна. Само за 1о минути бе приготвил толкова много ядене, което според мен би стигнало за цяла армия!
Той ми се подсмихна все едно задавах глупав и не много логичен въпрос. Да, бях гладна, но не чак толкова. Погледът ми попадна на шоколадовия кекс с течен шоколад и очите ми светнаха!
- От къде знаеш, че обичам шоколадов кекс с разтопен шоколад отгоре.
Хвърлих му един бърз и самнителен поглед. Дали пък не можеше да чете мисли?
- Не можеш да ми четеш мислите, нали? - гласът ми бе станал малко по-студен, от колкото исках всъщност, но изглежда това развесели Клауд.
- Имаш ли черешов сок?

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 8:48 am

-Питаш кой ще го яде-засмях се...
-Всичко е за теб..е ако решиш може да почерпиш Деймън..-настаних се в стола до нея..Видях как погледа и се заби в кекса..както и очаквах..
-Не знам..и не мога да чета мисли за щастие..само това ми трябва..-засмях се..
-Просто го обожавам..и като малък..само молих една леличка да ме научи да го правя..-ухилих се..
Чух,че пита за черешов сок..и за близо 2 секунди..отидох до кухнята..взех го и се върнах..
-Заповядай и добър апетит..-усмихнах се..
-Никъде не те пускам докато не изядеш всичко...-вече се смеех..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 8:54 am

- Какво?! - гласът ми се покачи стреснато с няколко октави - Ти си луд!
Отсякох твърдо, как можех да изям всичкото това? Абсурд! Деймън дойде до мен и се отърка в крака ми и аз погледнах към него.
- Гладен ли си, момче? Чуй го този господинчо тук какви ги приказва. Всичкото това било за нас и нямало да ни пусне докато не го изядем. Кажи ми не е ли луд?
Клауд се засмя до мен, а Деймън се приближи към него и скочи в скута му. А така... Мазника му с мазник много бързо смени лагерите. Предател!
- Няма да го изям всичкото, виж може да опитам само малко. Не обичам много месо, ако искаш мога да ти дам на теб и Деймън цялата храна тук, но искам в замяна кекса.
Подсмихнах се. Сделката не беше лоша. В училище не ни даваха да се тъпчем много със сладко, за което ме бе супер много яд, понеже го обожавах! Един кекс ми бе напълно достатъчен в момента.
Погледнах към Клауд с блеснали очи.
- Е, имаме ли сделка? - подсмихнах се.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 9:02 am

-Разбира се..-засмях се..
-Шегувах се...не мога да те накарам да го изядеш всичкото..А и аз не обичам месо..за това имам смао пилешко..пък и не ям вече такиве екстри..Но не живея като отшелник..имам и гости и трябва да им готвя..-засмях се..
-Ахил..-извиках го..и той дойде..Аз му връчих цялото пиле и казах..
-Излизай навън...-хванах чинията и дадох кренвиршите на Деймън и животните да хапнат..а Ерика вече се беше заела с кекса...Не се сдържах и се засмях...

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 9:24 am

Той раздаде храната на животните, а аз се заех с радост с кекса, който направо се топеше в устата ми. Очите ми блестяха от блаженство, а пръстите ми бяха изцапани с шоколад. Чух го, че се смее и погледнах въпросително към него.
-Какво?
Сигурно му се виждах смешна картинка, докато ядях кекса. Взех си още едно парченце и доста бързо успях да го преполовя.
Деймън нагъваше като невидял кремвиршчетата, а Ахил бе отмъкнал цялото пише. Отпих от черешовия си сок и погледнах ъм Клауд, който само ме гледаше как ям с удоволствие от кекса му. Добре, признавам му го. Отличен готвач на шоколадови кексове е!
- Кекса е страхотен. Може би е редно да те попитам дали искаш малко преди да го свърша - погледнах смутено към него, а той се разсмя. - Защо не ядеш още такава храна. До колкото знам възрастните вампири могат да ядат всичко, макар че кръвта е задължителна при тях, но не е единствената им храна.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 9:30 am

-Просто не съм ял отдавна..и кекса няма да ми помогне..а ще ми изостри апетита.-усмихнах се..
-Но повярвай ми..когато съм сам си правя по-два три кекса и ги изяждам...-засмях се..
-Изяж го...за теб го направих..а после ще те заведа до библиотеката..А след това може да отидем да плуваме..ако не те е страх,че ще те победя в едно състезание..-засмях се и вдгинах вежди..
Ерика доизяждаше кекса...а Деймън вече беше нагълтал кренвиршите..взех чинията и го погалих..Ерика също беше свършила...взех и нейната чиния..
-Тоалетната е в дясно..ако имаш желание да се измиеш..-ухилих и се..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 9:37 am

Погледнах смутено изцапаните си с шоколад пръсти и кимнах. Да, определено ми трябваше мивка по възможност с течаща вода. Отидох в банята и се измих. Бързо се върнах обратно в кухнята при Клауд, а Деймън бе изчезнал на някъде. Типично за него! Угаждаш му, а после се държи така все едно не те познава.
- Може ли сега да видим библиотеката?
Очите ми светеха така все едно говорех за кекса, който току-що бях омела без да се замислям. Той се засмя на погледа ми и ме поведе към библиотеката.
- Сам ли живееш тук или си имаш приятелка?
Осъзнах, че въпроса ми не бе много на място при това може би беше неудобен, но го изтърсих без да се замислям.
- Извинявай, ако искаш не ми отговаряй, няма проблем.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 9:44 am

По пътя до библиотеката не използвах сили..Реших просто да повървим малко..
-Сам съм за момента..имам предвид без приятелка..Сестра ми идва всеки ден..
Приятелите ми идват..не съм отшелник..-засмях се...
-И ето ни в библиотеката..-усмихнах се..
Посочих с ръка отдясната си страна...
-Тук са книгите написани през периода 4-6 век..-посочих пред себе си..
-А това са книгите през 7-10 век...-посочих лявата страна..
-Тук съм събрал книгите от 11-16 век..През тези години не са се пишели много вампирски книги и за това са толкова малко...
-А тук са..всички от 17 век до сега..-обърнах се..и посочих книгите зад нас..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 9:59 am

Онемях при вида на стаята. Библиотеката беше толкова голяма и с такова разнообразие от книги и стари свитаци, че имах чувството, че съм в рая.
Изтичак до свитаците и почнах да ги разглеждам.
- Ох, Никс! Та това са стиховете на Сафо, а тук има и оригинален ръкопис от Омир.
Гласът ми бе превъзбуден а тялото ми трепереше от щастие. Притичак към другава част от книгите и започнах да разглеждам авторите. Може би половината, че и повече не бях ги чувала, а за останалите знаех, че са неверочтни писатели. Погледът ми попадна на някакъв ръкопис и аз с въодушевление го разгледах. Дъхът ми секна, когато прочетох заглавието.
- Не мога да повярвам, че имаш това! Мислех, че този ръкопис е бил изгубен преди векове.
Хвърлих изненадан поглед на Клауд а той се засмя. сигурно в момента му приличах на малко момиченце пуснато на свобода в сладкарницаа на което му бе дадено разрешение да изяде всяка една торта която си хареса.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 10:03 am

Ерика толкова много се радваше...Започна да разглежда навсякъде..И аз щях да съм като нея..ако бях видяла..толкова любими книги на едно място..
Тя взе един ръкопис аз се усмихнах когато чух думите и..
-Можеш да намериш всичко..стига да знеш къде да търсиш..и според някои най-важното..да имаш пари..Много трудно съм открил всичко..но се радвам..ча най-накрая събрах всичко...
-Дракула ми е любим..имам абсолютно всичко за него..-казах с една голяма усмивка и 'и посочих рафта с Дракула...

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 10:31 am

Заоглеждах рафта, който ми бе показал. Тук имаше толкова много за граф Влад Дракула, че направо онемях. Стари статий, книги, снимки, догадки, мистерий около него.
- Знаеш ли, че според хората Влад Дракула не е бил вампир, а просто кръвожаден тиранин, който имал алергия от слънцето и наказвал жестоко хората си. Една от легендите за него разказва, че накарал да убият 100 човека само защото така му харесвало и заповядал на слугите си да набият на кол главите на убитите и да съберат кръвта им. От там са тръгнали и слуховете, че е вампир. Според проучванията им е живал в началото на четиринайсти век в Румъния, умеел да се превръща в прилеп и било невъзможно да го убиеш.
Потреперих и видях книгата на Брам Стокър на един от рафтовете.
- Все се каня да я прочета, но не и остава време напоследък. Казват, че била написана от Стокър като отмъщение за вампирите, понеже се е влюбил до полуда в Жрица, която го отхвърлила или май не стареела и била по-красива от него, не съм много сигурна, но заради ревността си ни описал като отвратителни чудовища.
Замълчах за миг и погледнах към Клауд, който все така стоеше на мястото си и ме наблюдаваше.
- Извинявай, май говоря твърде много.
Забих поглед в книгата, която държах и леко се изчрвих.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 9:20 pm

-Всъщност знам,че е така..-отидох до рафта и извадих една статия..
-Тук е написано всичко,което туко-що ми каза..-усмихнах се..
-Но според мен това не е вярно,хората просто са завиждали на Дракула,както сега завиждат и на нас и ни мразят..Могат да измислят какво ли не..Но въпросът е в това..колко хора ще се подмамят да повярват...-видях,че вади книгата на Брам Стокър и ми обяснява за нея...
-Честно казано..книгата е интересна..но как ни описва в нея..това е жестоко..
В първата глава..където разказва за любовта си с жрицата..Това е просто невероятно нещо..Но после..просто не си заслужава да четеш тези неща..-усмихнах и се..Май се беше притеснила..
-Спокойно говори..колкото искаш..аз винаги ще те слушам..

by Ерика К. Фернандес Пет Авг 20, 2010 10:13 pm

Подсмихнах се и погледнах книгата в ръцете си.
- Не говори така, може после да съжаляваш - обърнах се към него и се засмях. - Всеки, които ми го е казал после не може да ми затвори устата.
Обърнах му пак гръб и оставих книгата на мястото й. Събрах ръцете си зад гърба и заотстъпвах бавно назад като попивах с очи цялата библиотека. Мястото беше просто фантастично! Ако бе моя сигурно Крис винаги щеше да ме намира тук, както беше и в старата ни къща.
- Мястото е невероятно красиво и спокойно. Винаги съм се крила в нашата библиотека, когато ми се искаше малко да остана на саме с мислите си. Подобни места ме вдъхновяват да пиша и рисувам.
Спрях се и се обърнах с едно плавно движение към Клауд. Не бях осъзнала колко съм се приближила, но почти се бях блъснала в него.
- Извинявай, отнесох се.
Усмихнах му се мило и отстъпих крачка назад.

by Клаудиус Скай Горденс Пет Авг 20, 2010 10:47 pm

-Те първа ще разбера..-засмях се на това което каза..По-добре тя да говори..от колкото да седим и да мълчим..Тя остави книгата където и е мястото..и оглеждаше библиотеката..
-Винаги можеш да идваш тук..когато имаш нужда от нещо...-усмихнах се..
И аз се бях размечтал някъде..и Ерика..за малко да се блъсне в мен..но тя първа се осъзна..да се дръпне..
-Няма нищо.-усмихнах и се.
-Е сега..искаш ли да отидем да поплуваме..?

by Ерика К. Фернандес Съб Авг 21, 2010 12:12 am

Погледнах го леко смаяна.
- Да поплуваме ли?
Той ме погледна и се усмихна като явно с това искаше да потвърди пак думите си.
- Не съм си взела дрехи, искам да кажа бански за тази цел. Не обичам много водата, а от морета и океани направо ме хваща фобия.
Усмихнах му се леко сконфузено. Обичах да се застоявам в банята и да си взимам душове с часове, но ако станеше на въпрос за нещо по-голямо пълно с вода... Можех да плувам, но само колкото да не се удавя.
- На теб не ти ли пречи? Имам в предвид, че ти също като мен имаш огнен елемент, но май ти харесва водата.

by Клаудиус Скай Горденс Съб Авг 21, 2010 2:22 am

-Спокойно...ще ти огигуря бански-усмихнах се..
-Ако влезеш да ми правиш компания..разбира се..-засмях се..
-Няма как да се удавиш..има кой да те пази..а най-дълбокото място е 5 метра..
-Най плиткото 1 метър..и дълбочината става по-голяма постепенно..
-Аз много обичам водата..нищо,че имам огнен елемент..Той не ми пречи..Мога да си правя водата топла..да излизат пламъци..пара..Забавно е..-засмях се отново..изобщо не ми трябваше топла вода но го дадох като пример...

by Ерика К. Фернандес Съб Авг 21, 2010 3:03 am

- Ами... Ако горещата вода в басейна не ти пречи може и да ти правя компания - усмихнах му се на свой ред. Не усещах както преди разликите във водата, но определено можех да почувствам студената вода. Тя сковаваше тялото ми и се чувствах беззащитна, ужастно чувство, което изключително много мразех.
- От къде мога да бъда сигурна, че ако започна да се давя ти ще ме спасиш?
Скръстих ръце пред гърдите си и му хвърлих кос поглед. Не вярвах, че наистина ще ме остави да се удавя, но все пак това не ми пречеше да се пошегувам, нали?

by Клаудиус Скай Горденс Съб Авг 21, 2010 3:44 am

-И аз бях като теб..ти си все още четвърти курс...и е нормално да не можеш да контролираш дарбата си..напълно..-усмихнах се..
-Ще видиш..че с времето..ще успяваш..и когато влезеш в водата..ще усещаш истинската и топлина..
-Искаш да разбереш.. дали ще те спася..-повдигнах вежда въпросително...
-Само гледай..-хванах я...вдигнах я..и за минута най-много слязохме в басейна и аз я хвърлих вътре...На най-дълбокото..Видях,че нещо не успя да се изправи..и за секунди с сила..която не прцених..влязох и толкова силно се блъснах в нея..и я целунах..определено не го очаквах и не съм искал..но се случи нещо..което премахна важността на целувката..Целите пламнахме..водата около нас също..
Извадих я на повърхността и държах ръцете и..гледах как пламтим като огъня..и всичко около тях..Лее..какво ставаше..когато..дарбите ни се обединиха..Направо не можах да повярвам на очите си..
-Какво беше това?..-попитах...учуден и замаян от случилото се..Изобщо не мислех за целувката..не съм го направил нарочно..а за това което се случи..

by Sponsored content

Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]

Re: Къщата на Клаудиус Скай Горденс [+18]