Конюшните

-Каквото пожелаеш,предполагам..днес както виждаш те слушам и ти ме размотаваш наляво и надясно-отговори и той,като сложи ръцете си на кръста и и е придърпа към себе си още малко.Тогтава целуна врата и и погледна лошо конят,който се канеше да изквичи в знак,че му се кара,че пипа Ан,но явно погледът му бе прекалено строг и конят наведе главата си смирено.
-Е ,кажи-прошепна и леко той с усмивка на лице

-Ами .. мързи ме , не мога - каза той и се усмихна лъчезарно.
-Добре ... какво ще кжеш заа ..хмм..едно спокойно местенце - Жълтата поляна .. примерно-поде после той и зачака отговора и.
Тарабас направи няколко крачки напред-назад , изтегна ръцете си,прозя се и се обърна към нея,за да чуе отговоря и

-Ами да вървим тогава - каза и той и се усмихна мило.
Пусна ръцете си от нея и закрачи напред,за да излезе от конюшната.
Щом вече не бе под покрива и,той се обърна,за да изчака момичето.
В интерес на истината,скоро Тарабас не се бе замислял относно Калона,но това,че наоколо бе още прекалено тихо,някак нашепваше,че той е тук някъде и че все още не си е отишъл.

Незнам как, но аз първа стигнах при конете. Влязах вътре и веднага видях карамелено-кафяв кон с бежова грива! Влюбих се в него! Същото време дойде и Сиси. Показах и коня, но тя май бързаше да си намери свой. Започнах да реша Тофи (така реших да кръстя кончето ми) и отвреме-навреме му развах по някоя история.

Аз и Изи стигнахме до конюшните.Тя се разхожда и разглежда конете.Беше ми малко кофти.Изведнъж ме белязаха и дори неуспях да се сбогувам с брат ми Нейт,който винаги ме е подкрепял и вярвал в мен.Липсва ми да играя ролята на съдя и да решавам проблемите на хората.Какво да се прави живот.
Изи ме извика.Тя си беше намерила кон.Като я видях със светнали очи реших и аз да намеря кон за себе си.Изведнъж нещо изпрахтя зад мен.Обърнах се и видях един кон който се опитваха да укротят.Трима яки маже си обменяха съвети за укротяването му.Обикаляха го.От ляво от дясно.Коня ме погледна и сякаш онемях.Тръгнах към него.Нещо в главата ми казваше ,,помощ.Помогни ми.''Тогава осъзнах че това е гласа на коня.Можех да общувам с животните?Ама че откачалка съм.Сякаш магнит ме тегли аз се приближих към него.Един от мъжете ме блъсна назад.
-Дръпнете се госпожице.Може да ви нарани.
каза той.Тогава аз се приближих отново и коня се укроти.Сложих ръка на муцуната му.Той изпръхтя отново.,,Благодаря ти.''чух отново гласа в главата си.Един от мъжете каза:
-Досега Блаксторм не се е подчинявала на никои.
Значи така се казвал коня.Страхоотно име!Отидох до Изи .Разбирасе коня постоянно се влачеше след мен.
-Изи видя ли това?
Попитах я аз.

Гледах като пребита. Носеха се слухове, че никой, ама никой не можел да укроти Блаксторм. Но това беше до днес. Най-добрата ми приятелка я укроти. След много чудене най-накрая решихме да излезем да пояздим.

След разходката с конете решихме да ги оставим да хапнат и да починат. Разходката мина много гладко - нямаше проблеми с Блаксторм нито с Тофи. Аз лично се чуствах като на СПА.
- Сиси, как беше ездата с Блаксторм?

-Страхотно с главно С.Тя е много кротка.Как така никои до сега не я е укротявал.Тя е като котенце.
Прозях се.Явно днес ми дойде в повече.Бях адски уморена, но и гладна.Явно за сега това че ми се спи надделяваше.Червата ми изкуркаха.Бях се объркала.Още се водеше упорита война между тях.

Чух корема ѝ изкурка.
- Хайде да тръгваме. Ще вземем нещо за хапване от общата стая.
Двете тръгнахме към стаята уморени и малко гладни.

Отидох при Блаксторм.Тя изцвили радостно.Яхнах я.

Аз си взех коня и настигнах сестра ми.Ама че слънце.Видях един учител.
-Сестра ми!Учител.Не мисля че е добра идея да сме тук.

-Ама аз не съм известна.Просто случайно Блаксторми се укроти.Не е нищо особенно.Много по хубаво е да те видя как се преобразяваш в животно.Като се замисля още не съм те виждала.Може ли.....да видя как се преобразяваш?

Боже мой! Не съм се преобразявала в животно от рожденият ми ден. Тогава станах на мешка и всички се опитаха да ме отрепят! Сетих се как ставаше. Замислех се за Тофи, а след секунди се оказах кон. Погледнах Сиси, а тя гледаше като изпаднала. Замислих се за човешкия ми външен вид и след секунди пак бях себе си. Качих се на Тофи, а Сиси още гледаше странно. Пришпорих Тофи и през рамо извиках: "Ще те победя!". След много малко се оказах рамо до рамо със сестра ми.
- Ще видим тая работа! - каза тя и забързахме напред.

Беше ясно че аз ще я победя.Блаксторм беше бърза.Все пак е неокротима.Изведнъж спря.Аз се истрелях напрет.Цопнах на земята.Изи спря коня си и слезе.

Скочих от тофи и изтичах до Сиси.
- Сестра ми, добре ли си? - попитах я загрижено аз.

-Да.
Течеше кръв от лакета ми.
-Да добр съм.Защо Блаксторм спря?
Пред нас имаше момче.

Помогнах на Сиси да стане. Видях момчето. Тръгнах към него за да го питам добре ли е, но той избяга. Явно се е изплашил. Напипах в джоба на суитчъра си коприненият ми шал и вързах раната на Сиси с него. Качихме се на конете и тръгнахме към конюшните.

-Няма да ходим в лечебницата нали?Мразя лекарите.
Погледнах с умилителен поглед и тя ме погледна.
-Момчето беше гот нали?
Попитах аз и й смигнах.

Погледнах я леко наперено:
- 1. Ще ходим в лечебницата.
- 2. Да, момчето беше сладко.
Дръпнах юздите и видях телефон. Слязах и видях, че това е телефона на Сиси.
- Хей, това не е ли твоят телефон. Сигурно е паднал при "летенето". - казах аз с усмивка и ѝ подадох телефона.

Взех телефона си.Имаше три пропуснати съобщениа.
1.от Нейт(брат ми)
2.от баба
3.от Нейт(ОТНОВО)
Значи не ме мрази.Изи помисли че Нейт ми е гаедже.Обясних й че ми е брат.
-Да му звънна ли?