Конюшните

Видях, че някой си Нейт я е търсил. Започнах да я бъзикам, защото помислих, че ѝ е гадже. Оказа се нейнеят брат. Сиси ме попита дали да му звънне.
- Сестра ми, той ти е брат. Разбира се, че трябва да му се обадиш.

-Добре.
Натиснах зелената слушалка.Той дигна.Телчето беше пуснато на високо говорител.
-Ало.Кой се обажда?
Аз се стаписах.Беше брат ми.Моя брат от толкова време не се бяхме чували.Очите ми се напълниха със сълзи.
-Ало.Аало?Има ли някой?
Аз стоях и нищо не казах.Тогава Изи грабна телефона и отговори че аз съм му звъннала.След това отново ми го връчи.
-Ало.Нейт?
-Ооооо,Сиси как е в новото училище?Какви оценки имаш?
Говорихме си часове.Накрая батерията ми падна.
-Изи искаш ли да отидем в стаята а не в лечебницата и да си починем малко.Аз трябва да се преоблека.
Показах роклята си изсцапана с кал.

Тръгнахме, ама онова момче пак се появи. Слязах от коня и изтичах до него:
- Първо, добре ли си? И второ, мери си мислите! Да, аз мога да чета мисли. И чух всичко!
Отново се качих на коня и бързо тръгнах към конюшните. Нека те двамата си поговорят.

Мале Изи му прочела мислите.Зада му каже така значи има доста праснишко подсъзнание.
-Добре ли си?
Той ме попита същото.
-На мен нищо ми няма.Само малко кръв.
Той ми каза че никога не би пил от такава гадуст.
-След като станеш вампир ще обужаваш тази течност.
Ние се спогледахме.Избухнахме в смях.Той ме попита как се казвам.
-Аз съм Сиеста.Тази която видя е моята приятелка и съквартирантка Изида.А ти как се казваш?
Усмихнах му се дружелюбно.Той каза че се казва Стийван.
-Искаш ли да дойдеш в нащта стая?На гости.Изи няма да те убие.А аз трябва да се преоблека.
Той кимна в знак на съгласие.

След няколко метра се почуствах виновно. Не трябваше да му викам за тва, че мога да чета мисли. Върнах се при тях. За късмет момчето още беше там. Приближих се до него.
- Хей...ъм, съжалявам, че ти се разкрещях. Не започнахме добре. Аз съм Изи. - подадох му ръка.

Усмихнах се, но едвам се сдържах да не му зашлевя един.
- Прав си! Да тръгваме. Стийвън, ти се качи на коня при Сиси. Освен ако не предпочиташ да вървиш пеш 50 метра.

Стийван се опита да се качи но Блаксторм го ритна с копита.
-Майко добре ли си?Блаксторм лошо момиче.
Слязах при него.Той лежеше проснат на земята.Измармори нещо от рода на ,,Шибан кон такъв"Тогава Блаксторм се приготви за още един ритник,но аз я оспокоих.
-Ще отидем в лечебницата.
Изи ми припомни че ко отидем и аз с раката си ше сме там.Той се изправи.Качи се на коня на Изи и потеглихме.

В тъмното е ......... тъмно.Намерих Блаксторм.Яхнах я.Яздих.

Елека ми.Мамка му.Целия беше в кал.Сега ако не го убия тоя простооо.Станах и му казах:
-Ти,Ти,Тииииииии.Как можа?Нахалних.Даржиш се с мен и Изи като робини.Мислиш че целият свят е твой.А сега.Изцапа елека ми.
-Какво ти пука.Една смотана дреха.
-От брат ми е.Сега е за боклука.
Очите ми почнаха да се пълнят със сълзи.
-Това беше елека от брат ми!Аз повече мога да не го видя.Това беше единственият ми спомен от него.А ти го онищожи.Как може да си такъв егоист?!

Брей той мислил и за друг освен за егото си.Отидох да завържа Блаксторм и се запътихме към общежитието за момчета.

Сиси беше изморена, а аз дойдох в конюшните за да поспи. Намерих Блаксторм и Тофи. Естествено Блаксторм бе недоволна, че не е дошла Сиси. Погалих Тофи и се успокоих. Яхнах го и се насочихме към алеите.

Аз и Сайлас бяхме вече в кониушните.
-Сега да ти изберем конче.

-Нямам определени предпочитания така че каквото и да е става.
Определено няма значение за мен.
П.П.знам че писах в ресторанта.сбърках.

Aз видях един кон.Сигурно ще са си един за друг.Коня изглеждаше така:

Влязах в конюшните и видях Сиси. Прегърнах я, а после започнах да и се извинявам.
- Не му се сърди! Заради мен скъсахте! Аз съм виновна! Много съжалявам!

След вчерашната бъркотия се надявах да разтоваря със сън. Но това не стана и тръгнах към Тофи. Сресах го, яхнах го и се запътих към алеите за яздене.

Не харесвах конете, но в момента само това имаше в училището. А и след моментният ми изблик на кашлици реших да отида на място, където ще съм сама, но не и толкова сама.
Влязох в конюшните и отидох при един кон, който беше черен на цвят, май беше мустанг. Усмихнах се и го погалих. Беше силен и здрав. Хванах една четка и почнах да го вчесвам и да го галя. Беше приятно и за момент забравих, за по-рано, но още няколко кашлици ми припомниха.

-Не бягах, просто исках спокойствие.
И така си беше. Исках да съм сама. Толкова ли не мога да иска да ритна камбаната докато съм на спокойствие.
-Ще се приготвя.
Казах тихо, почти глухо. Просто кашлях толкова често, че едвам ми достигаше въздух, а гърлото ме болеше от всичко това.
-Само ми дай минутка.